euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Над две трети от въпросите на пресконференцията [на английски език] след юлското заседание на Управителния съвет на Европейската центрана банка миналия четвъртък се въртяха около речта [на английски език] на гуверньора Марио Драги в португалския град Синтра на 27 юни, когато той отново намекна за евентуална промяна на досегашната политика на количествено облекчение на ЕЦБ. Речта в Синтра предизвика значителен скок на еврото спрямо долара и създаде на финансовите пазари очакване, че предстои затягане. 

Какво всъщност каза Драги в Синтра?

На форума за централното банкиране в португалския курорт г-н Драги представи подробен анализ на ситуацията с инфлацията и предложи няколко обяснения защо все още не е достигната целта от "близо, но под 2%". Диагнозата му е, че като цяло паричната политика на банката работи за образуването на рефлационен натиск, но този процес е забавен от комбинация от външни ценови шокове, застой на пазара на труда (на което беше посветена юнската му пресконференция) и постоянната промяна на връзката между застоя и инфлацията. От началото, когато банката обяви разширената си програма за покупка на активи (APP) брутният вътрешен продукт на еврозоната нарасна с 3.6%, което е по-високо в сравнение с растежа в САЩ през същия период след първото и второто обявяване на количествено облекчаване (QE1 & QE2). 

Растежът обаче е малко по-нисък в сравнение с постигнатото в САЩ след третата програма за количествено облекчение (QE3). Безработицата също намаля значително, като от обявяването на разширената програма през януари 2015-та година са създадени 4 милиона работни места в зоната на общата валута. Продължава обаче да е мистерия защо, въпреки всички налични условия, инфлацията все още е ниска. Председателят на ЕЦБ даде няколко обяснения. Първото са външните фактори - все още се усещат последиците от шоковете с цените на енергията и на пазарите на стоки за широко потребление, които теглят производството и инфлацията в различни посоки. 

Друго обяснение може да се потърси на пазара на труда, където се наблюдават различни процеси, сред които нарастване на участието, заради включването на по-възрастни работници и ефектите от миграцията. Част от проблема е и това, че безработицата наистина спадна, но се увеличи и броят на работниците, които работят временно или недостатъчно часове. Трето обяснение Драги намери в "глобалния застой". С други думи, заради глобализацията характеристиките на предлагане на труд се изравниха и пазарите станаха по-оспорвани. За финал Марио Драги повтори тезата си, че паричната политика на ЕЦБ работи, но й е нужно време. Той отново призова за търпение и предпазливост. 

Това, което пазарите прочетоха като знак за предстояща промяна на паричната политика се съдържа в репликата му в Синтра, че със стабилизирането на рефлационната динамика "трябва да гарантираме, че финансовите условия като цяло ще продължат да подкрепят рефлационния процес, докато стане по-траен и самостоятелен". В същото време той каза, че за да се гарантира достигането на инфлационната цел (от близо, но под 2%), е необходимо запазване на паричната политика. 

Неизвестната промяна

На 20 юли Марио Драги заяви, че членовете на УС са били единодушни в решението си да няма промяна в насоките. "Бяхме също така единодушни в това да не определяме конкретна дата кога да обсъдим промени в бъдеще". В същото време обаче Марио Драги съобщи, че е било договорено разговорите за евентуални промени да се проведат през есента. Това означава на 7 септември, когато ще се състои редовното заседание на УС. Той избегна да отговори конкретно на въпроса дали тогава ще бъде обявена промяна на паричната политика като заяви, че тогава ще започнат дискусиите, тъй като вече ще има достатъчно информация. През септември ще излязат макроикономическите прогнози, на базата на които ще се направи оценка на сегашното състояние и какво (ако е необходимо) да се предприеме по-нататък. 

Драги напомни, че макар сегашната парична политика да продължава вече твърде дълго време (3 години), тя все пак е довела до конкретни резултати. Създадени са около 6 милиона работни места, всички индикатори са рекордно високи или са близо до това. "Така че, политиката ни досега безспорно е успешна от реалната страна на икономиката. Това, което все още очакваме е реакцията на инфлацията и гледаме, и наблюдаваме", каза той, атакуван от журналисти с въпроси около речта му в Синтра. 

От изказванията на Марио Драги през последните месеци може да се заключи, че е назрял или назрява моментът за промяна на паричната политика, но все още не е ясно в каква посока. От думите на шефа на ЕЦБ на 20 юли става ясно, че банката ще подходи изключително предпазливо. "Както съм казвал и преди, при наличието на възстановяване на растежа, ако имаме нежелано затягане на финансовите условия, което може да застраши приближаването на инфлацията в средносрочен план до нашите цели, тогава ще трябва да действаме и да използваме програмата за покупка на активи, както и другите мерки. Ето защо разговорът, който ще имаме тази есен ще е многослоен", обясни Марио Драги и добави: "Трябва да помислим. Трябва да имаме много информация, която нямаме днес. Има много несигурност. Затова УС не иска да бъде форсиран да взима решения при липсата на достатъчно информация".