euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Гърция ще бъде основната тема на започващия днес Европейски съвет. Въпреки че лидерите на 27-те страни-членки ще разговарят в Брюксел, дилемата "какво да се прави" може да бъде решена само в Атина.

Гръцкото правителство оцеля при вота на недоверие в парламента, но трудното тепърва предстои. Депутатите трябва да одобрят петгодишния план, договорен от правителството и Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ). Заложените в плана мерки за повишаване на данъците и намаляване на разходите трябва да компенсират недостига в бюджета на стойност 28 милиарда евро. Приемането на плана е условие Гърция да получи петия транш по заема от 110 милиарда евро от ЕС и МВФ, както и нов заем дори по-голям от предишния. Официално все още няма нито конкретни цифри, нито срокове за заема, но според The Financial Times става дума за 120 милиарда евро.

В навечерието на Европейския съвет, докато страните-членки се опитват да преодолеят различията си най-вече по въпроса за участието на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг, в Брюксел бяха лансирани две инициативи в израз на „общностния подход” за решаване на гръцката криза.

Едната е на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Според него Гърция може да се възползва от кохезионните фондове на ЕС, за да възстанови конкурентоспособността си и да повиши икономическия растеж и заетостта. Това може да стане още сега, със сегашните фондове, в рамките на програма за техническа помощ, чрез която Комисията и страните-членки да помогнат на Гръция да повиши усвояемостта на фондовете и да ги насочат в правилната посока, смята председателят на ЕК.

Условието, разбира се е, парламентът да подкрепи икономическата програма, договорена с Тройката и Гърция да заяви, че е склонна да се възползва от предложението на Комисията. „Посланието ми днес е, че ако Атина действа, Европа ще откликне”, заяви Жозе Мануел Барозу.

Втората инициатива е на групата на либералите и демократите в Европейския парламент (АЛДЕ). Според тях сегашният подход към Гърция акцентира само на фискалната корекция, а се пренебрегват инвестициите и растежа. Затова лидерът на групата Ги Верхофстад представи т.нар. „План Херкулес” за спасяване на Гърция, който включва няколко основни елемента.

От Гърция се очаква да проведе реалистична програма за фискална консолидация и реформа на институциите за справяне с корупцията и клиентелизма. От своя страна Европа трябва да откликне със стимулиране на икономическия растеж чрез преразпределяне на ресурси от европейския бюджет и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Либералите предлагат създаването на инвестиционен пакет на стойност 30 млрд. евро, като 10 милиарда могат да се вземат от финансирането за периода 2014-2020 година, като отпадне съфинансирането.

Страните от еврозоната трябва да намалят лихвата по гръцкия заем до нивото на МФВ (3.5%), смятат още либералите. Що се отнася до преструктурирането на гръцкия дълг, според тях вариантите са два - собствениците на гръцки облигации да приемат удължаване на матуритета им или, още по-добре, замяната им срещу по-малък пакет евро облигации или акции на EFSF (спасителния фонд за еврозоната) с рейтинг ААА.

На този етап няма коментар на страните-членки нито на идеите на либералите, нито на предложението на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Очаква се Гърция да присъства в заключенията на Съвета, но все още се работи по текста. Най-вероятно той ще съдържа основните моменти от изявлението на Еврогрупата от 20 юни: "необходимото допълнително финансиране ще бъде набавено както от официални, така и от частни източници", а участието на частния сектор ще бъде "под формата на неофицални и доброволни замени на съществуващия гръцки дълг в падеж". Така според финансовите министри от еврозоната ще се постигне "значително намаляване на необходимото финансиране на годишна база в рамките на програмата, избягвайки избирателен фалит на Гърция". Според източници от Съвета, преговорите с частните кредитори на Гърция вече са в ход.

Другото условие, разбира се, е гръцкият парламент да одобри икономическата програма, договорена с Тройката. Това е и условие на МВФ, за да отпусне петия транш. Освен това, Фондът очаква гаранции, че финансирането на гръцката програма за следващите 12 месеца ще бъде осигурено, затова в заключенията на Европейския съвет ще бъде даден ясен знак за този ангажимент от страна на ЕС.

Единственото неизвестно е дали Атина ще изпълни своите ангажименти. Постигането на междупартийно споразумение от основните политически сили е единственият начин да се гарантира изпълнението на споразумението с ЕС, ЕЦБ и МВФ, независимо от евентуалните промени в управлението. Именно това беше постигнато в Ирландия и Португалия, сега остава да се случи и в Гърция. ЕС ще вземе окончателното си решение в началото на юли.