euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

До средата на 2014-а година гръцкото правителство се нуждае от финансиране в размер на 172 милиарда евро. Това става ясно от четвъртия преглед на изпълнението на икономическата програма, договорена с ЕС и МВФ миналата година. Документът, публикуван от Eвропейската комисия, включва подробен преглед на всички мерки по програмата, както и новите ангажименти, записани в гръцката средносрочна фискална програма и приватизационния план.

За една година страните от еврозоната и МВФ са отпуснали на Гърция почти половината от заема на стойност 110 милиарда евро, одобрен миналия май - 53 милиарда евро. (В таблицата можете да видите разбивка на сумата по страните от еврозоната). Това означава, че по настоящия заем Гърция има да получава още 57 милиарда евро, включително прословутия пети транш на стойност 12 милиарда евро, който ще бъде отпуснат до 12 юли.

Гръцкото правителство трябва да си осигури и приходи от приватизацията, които до средата на 2014-а година се очаква да достигнат около 30 милиарда евро (според плана, общата сума до 2015 година трябва да е 50 милиарда евро). Това означава, че сумата, която не достига до 172 милиарда евро, е 85 милиарда евро. Вероятно това ще е стойността на втория заем за Гърция от ЕС и МВФ, за да може страната да покрие финансовите си нужди до средата на 2014 година. Към тази дата се очаква страната вече да може да набира пазарно финансиране. Освен това, участието на частния сектор под формата на доброволна замяна на облигациите в падеж, също ще намали нуждата от допълнителни правителствени заеми, пише в документа.

Междувременно преговорите по въпроса зациклиха след предупреждението на рейтинговите агенции, че френският план за доброволна замяна на гръцкия дълг от частния сектор ще провокира намаление на кредитния рейтинг на Гърция. The Financial Times съобщи, че има обрат в позицията на Холандия по въпроса и страната вече е на мнение, че трябва да се предприеме задължителна замяна, след като така и така агенциите ще обявят Гърция във фалит. Изданието цитира думите на холандския финансов министър Ян Кеес де Ягер след среща в Лондон с британския му колега Джордж Осбърн: „Ако задължително участие на банките доведе до краткосрочно и изолирано рейтингово събитие, това не е толкова лошо, защото Гърция и без това не може да излезе на кредитните пазари сега или в близко бъдеще”.

Макар че не е ясно колко от колегите на холандския финансов министър споделят мнението му, вероятноста ЕС да демонстрира ясно нежелание да се съобрази с предупрежденията на рейтинговите агенции изглежда все по-реална. Намаляването на кредитния рейтинг на Португалия от Moody's провокира председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да заяви: „Ние познаваме Португалия по-добре. Нашият анализ е по-прецизен и завършен”. Според г-н Барозу, решението на агенцията е предубедено и спекулативно.

„Ясно е, че малка група, малка олигополна структура не е това, което вероятно е желателно на нивото на световните финанси”, коментира президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Банката демонстрира нагледно отношението си към мнението на рейтинговите агенции като в резултат на намаления рейтинг на Португалия реши да не прилага изискването за минимален кредитен рейтинг за португалските облигации. Така банката дава рамо на страната в момент, когато очакванията и Лисабон да прибегне до втори спасителен заем повишават напрежението на пазарите. Подобни слухове вървят и за Ирландия, макар наскоро властите да отрекоха такава необходимост.

И двете страни, обаче, нямат чисто имиджовия проблем, който има Гърция. Свидетелствата за прахосническата държавна политика, които излязоха особено в последната година, затвориха достъпа на страната до пазарите за дълго време. Затова Гърция трябва да демонстрира, че може да спечели отново доверието както на партньорите си в ЕС, така и на инвеститорите, като започне да изпълнява оздравителните мерки, този път наистина.

А мерките, без да съм ги броила, са хиляди. Прегледът на изпълнението на икономическата програма, освен че дава наистина изчерпателна представа за реалната ситуация в Гърция, е наистина увлекателно и поучително четиво. В него подробно са описани мерките, които Гърция трабва да предприеме в посока фискална консолидация, структурни реформи и насърчаване на икономическия растеж, степента на изпълнението им, проблемите, които правителството среща и препоръките как да ги реши. Това прави документа полезен „наръчник” за правителствата, изправени пред подобни предизвикателства.

Тъй като euinside вече писа подробно за средносрочната фискална програма, няма да влизам в повече детайли, но ще дам само един пример до какви подробности влиза доклада. Като преглежда мерките по отношение на здравеопазването, експертите отчитат, че използването на генерични лекарства в болниците от националната здравна система продължава да е 12.5%, което е много под целта от 50 процента. Генеричните препарати са по-евтини от оригиналните и използването им може да облекчи обществените разходи за здраве. Любопитната подробност е, че според документа причината все още да няма успех по тази мярка е съпротивата на лекарите. По този повод се предвижда публикуването на 100 правила за предписване на медикаменти, които обаче нямат задължителен характер.

Подобни интересни детайли могат да се прочетат във всички проблемни области, особено там, където досега няма успех. Затова, както е отбелязано в доклада, набелязаните мерки трябва да се изпълнят решително, изцяло и навременно. Това сега е голямото предизвикателство пред страната. Иначе, фалитът е факт, независимо дали ще бъде официално обявен или ще бъде наречен с по-сложен израз.