euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няма никакво съмнение, че най-горещата тема през последните седмици в Хърватия е за третия поред референдум от независимостта на страната досега. На първи декември хърватите са поканени да решат дали да се запише в Конституцията изрично, че бракът е единствено съюз между мъж и жена. Скоро ще стане една година, откакто въпросът влезе в дневния ред на хърватското общество, откакто инициативата "В името на семейството" започна да събира подписи. Отначало нещата изглеждаха някак на шега до мига, в който не бяха събрани над 750 хиляди подписа от цялата страна в подкрепа на провеждането на референдум. И макар че това ще бъде третото всенародно допитване, хърватите не са щастливи. Напротив. Голяма част от тях смятат, че това е ненужно прахосване на пари за нещо, от което никой няма нужда в момента. Точно когато безработицата отново тръгна стремително нагоре след края на сезонната заетост.

И точно когато Европейската комисия препоръча на Съвета да започне процедура по свръхдефицит спрямо Загреб, което означава още рязане на разходи, още съкращения, още безработни, болезнено икономическо преструктуриране. Изобщо икономика в колапс. Скоро и обществото е на път да изпадне в колапс, след като започна дълбокото разделение по време на отбелязването на годишнината от сриването на Вуковар от тогавашната Югославска народна армия. А въпросът "Подкрепяте ли в Конституцията на република Хърватия да се внесе разпоредба, че бракът е между жени и мъже?", е на път да раздели обществото отново.

Защо е важен въпросът за гейбраковете за "В името на семейството"?

Гражданската инициатива отстоява позицията си с няколко аргумента, един от които беше да се тества демокрацията. Отскоро обаче изплува и друг аргумент. Конституционнната дефиниция на брака лишава "самоволни" политици произволно да предефинират брака и семейството. По време на няколкото дебата, които се проведоха в последната седмица, политици, които ще гласуват със "за", посочиха, че така както се променят много други закони, има опасност някой ден и семейният да се промени, където е записано, че бракът е съюз между мъже и жени. Те дават примера със закона, станал известен като "lex Перкович", който само за три месеца беше променен три пъти. Освен това инициаторите на референдума смятат, че ако спечелят, това ще гарантира законова защита на децата, на брака и на семейството. Ще се попречи и на осиновяването на деца от еднополови двойки.

Всяко дете има право на майка и баща, твърдят защитниците на каузата, зад които застана Църквата, най-голямата опозиционна политическа партия в Хърватия - консервативният Хърватски демократичен съюз (HDZ) - и Хърватският демократичен съюз на Славония и Барания (HDSSB). Те се застъпват за "естественото" и твърдят, че по никакъв начин с евентуалните промени в Конституцията не се нарушават ничии права. Исканият от тях референдум не цели да се лишат малцинства от техните права, защото хомосексуализма не е основно право. Според тях всички международни документи за правата на човека доказват това.

Против манипулациите!

Това е девизът на другата група, която призовава да се гласува с "против". Зад нея е цялото правителство. Те призовават гласоподавателите да се замислят дали с това решение няма да решават за живота и съдбата на малцинствата. "Всеки от нас има характеристика, която е различна от мнозинството, но едва ли искаме това да се оценява или изключва на тази основа", казват противниците, най-гласовити от които са либералите на първия вицепремиер и министър на външните работи Весна Пусич. Тя всеки път повтаря, че всеки по някакъв начин е малцинство и че днес са хомосексуалистите, утре ще са други. В своя предизборен клип тя посочва, че ако се гласува със "за", за първи път в хърватската Конституция ще се внесе дискриминация. "Ще посрамим Хърватия и ще победят онези, които раздвоиха възпоменателната колона във Вуковар", каза г-жа Пусич.

В цяла Хърватия бяха организирани концерти, дискусии, срещи. Много представители на киното, от музикалните среди, изкуството застанаха на страната на противниците на инициативата. Според тях полът на членовете на брачния съюз не гарантират семейство и не гарантират любов и добри грижи за децата. На Фейсбук страницата на контрагрупата "В името на всяко семейство" беше публикуван спонтанният разказ на едно момиче, което разказва, че е израснало с двамата си братя в изключително враждебна брачна среда. Майката и бащата постоянно са се били, карали и никога в крайна сметка не са се обичали. Докато родителите й са се развеждали, тя е била постоянно в ръцете на социалните служби, съда, полицията, които не са се интересували от нейния живот и чувства, а от това да си свършат своята работа. Пита се до ден-днешен какъв ли щеше да е животът й ако беше живяла само с майка си или само с баща си, или пък ако двамата са се обичали.

Противниците казват още, че всяко семейство е еднакво ценно и се нуждае от защита и че никой няма право да казва кой с кого ще живее. Драгутин Лесар, шеф на хърватските лейбъристи (центристка синдикална партия), смята пък, че докато държавата се тресе от конфликти на мирогледите, в страната се прокарват тихомълком закони, които ще увеличат драстично работната седмица и ще намалят правата на работниците. Той изброи три такива закона - Законът за труда, законът за пенсионното осигуряване и законът за временната заетост.

Къде ще бъде Хърватия след 1 декември?

За медиите темата безспорно е основна. Те не взимат категорична страна в спора, но предлагат огромно количество информация от целия свят. Тук често подобни спорове се свеждат до това дали Хърватия ще принадлежи към "изтока" или към "запада". Често премиерът Зоран Миланович използва израза "византийски" за нещо, което е ориенталско и лошо. Много хърватски медии публикуваха коментар на хърватската информационна агенция Hina, в който се посочва, че в неделя, 25 години след падането на Берлинската стена, хърватите трябва да избират дали да се намърдат отново между бившите комунистически държави в източна Европа, които са решили този въпрос на конституционно ниво.

Десет страни в Европа, сред които пет членки на ЕС, са дефинирали брака като съюз между мъже и жени. Всичките десет до 1990-а година са били зад Желязната завеса. Това са България, Полша и Унгария, днес членки на ЕС, но бивши страни от така наречения "източен блок". Латвия и Литва, също членки на ЕС, заедно с Украйна, Беларус и Молдова са били част от състава на Съветския съюз, а Сърбия и Черна гора са две от седемте страни, появили се след разпада на комунистическа Югославия, пише още агенцията. В Унгария с промените в Конституцията от 1 януари 2012 година, които предизвикаха конфликт между Будапеща и Брюксел заради залитане към тоталитаризъм, е записано също и определението на брака. Това са първите конституционни промени от края на комунизма, припомня Hina и посочва, че унгарският посланик в Загреб е отказал да коментира въпроса за предстоящия референдум.

Агенцията пише, че в България, където 54% от децата се раждат извънбрачно, дори извънбрачния хетеросексуален съюз не е легализиран, въпреки че се позволява на осиновяване от хора, които не са в брак, независимо от половата им ориентация. Hina цитира представител на българското посолство в хърватската столица, според която българската Конституция също дефинира брака като съюз само между мъже и жени. Hina описва ситуацията и в останалите бивши комунистически страни като предлага и карта, на която се виждат разликите между източна, централна и северна Европа. Тази карта доби особена популярност в Хърватия, тъй като на нея ясно се вижда, че в цяла източна Европа преобладава консерватизмът и бракът е дефиниран на конституционно ниво. В централната част на континента са позволени еднополовите партньорства, без обаче да им се позволява да осиновяват деца, а в северна Европа са позволени еднополовите бракове.

Затова и много анализатори и журналисти смятат, че този референдум ще определи къде ще бъде Хърватия от 1 декември - при бившите тоталитарни републики или при развития Запад. Медиите се питат също и каква ще бъде избирателната активност. На първия референдум за независимостта на Хърватия тя е била огромна - над 80 на сто. За втория, на който хърватите трябваше да решат дали да влязат в ЕС или не, под 50 на сто излязоха да гласуват. Това стана възможно, след като бяха променени правилата и стана възможно референдумът да е валиден и при по-малко от 50% гласували. Това, според мнозина, ще се окаже изключително вредно, защото ще позволи диктат на малцинството. Както го описа Весна Пусич, според хърватските закони, ако на референдума излязат десет души и шест от тях гласуват "за", референдумът ще бъде валиден и така ще се вкара дискриминация в основния закон.

В момента в страната вървят бурни разправии за това да се нанесат констутиционни промени, които да ограничат провеждането на референдуми, поне що се отнася до правата на малцинствата. Бързането е голямо, защото вече се събират подписи за ново всенародно допитване - за кирилицата. Покрай разправията обаче управляващите искат да прокарат и промени, с които да направят невъзможно екстрадирането на Йосип Перкович в Германия. Социалдемократите искат от Конституцията да отпадне давността на убийствата, включително и политически мотивираните, което ще позволи делото срещу Перкович да бъде възобновено в Хърватия. Изобщо в страната цари истинска референдумна истерия, както я описаха много местни медии.

А за значимостта на темата може да се съди и по акцента, който извадиха хърватските медии от сключването на коалиционно споразумение в Германия. Вестник Vecernji list пише, че с цел да запази финансовото министерство, Ангела Меркел е приела настояването на социалдемократите хомосексуалистите да получат същите права като хетеросексуалните.