euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

22 години след падането на Вуковар Хърватия вместо обединена, е разделена на вуковарска и невуковарска. На 18 ноември, когато се отбелязва годишнината от сриването на града от тогавашната Югославска народна армия, група ветерани от войната, наричащи себе си "Щаб за защита на хърватски Вуковар" и на чиито дрехи пишеше "Щаб за по-добра и по-справедлива Хърватия", блокираха колоната от официални лица да не отиде до военното гробище. Че нещо предстои беше загатнато още рано сутринта, когато беше променен протоколът и група вуковарци посетиха местната болница час по-рано от планираното по програма. Представители на щаба казаха, че всяка година заради държавния елит в болницата не могат да влязат обикновените хора и да отдадат почит на ранените и загиналите, затова са решили да отидат по-рано.

По-нататък вместо една обща колона от хора, запътили се към гробището, се отдели втора, в която бяха основно хората и привържениците на щаба. По-късно двете колони се обединиха. В официалната колона бяха президентът на Хърватия Иво Йосипович, шефът на парламента Йосип Леко, премиерът Зоран Миланович и членовете на правителството, народни представители, дипломати, обикновени граждани от цялата страна, дошли да отдадат почит на загиналите по време на обсадата и падането на Вуковар през 1991-а година. В другата колона обаче бяха знакови фигури от войната - генералите Анте Готовина, Младен Маркач и Иван Чермак, освободени преди точно година от Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия. До мига, когато щабът блокира пътя им към военното гробище, първоначално с обяснението да бъдат оставени да минат най-напред обикновените граждани и близките на загиналите. След половинчасово чакане тримата държавни ръководители се договориха да се откажат от полагането на венци на гробището. По заобиколни пътища те отидоха до Овчара, където са избити пациенти от вуковарската болница.

Възмущение, обида, политиканстване

Представители на щаба заявиха, че държавният елит се е отказал от отдаването на почит на загиналите, докато всички официални лица единодушно посочиха, че им е било попречено да направят това. Президентът каза, че е знаел, че има хора, които желаят да превърнат възпоменанието в политическа демонстрация, но все пак се е надявал, че няма от Вуковар да се прави политика. За него тази година е трябвало да бъде направена още една крачка към помирението и като знак за това, написа той във Фейсбук, на отбелязването на годишнината присъстваха и представители на Сръбския народен съвет и Сръбския демократичен форум. "След днешния ден ще ни трябва много сила и упорство, за да може чрез културата на диалога, помирението и уважението спрямо жертвите да се върнем в нашето общество", пише в изказването на президента в социалната мрежа.

По-късно в интервю за телевизия RTL той посочи, че възпоменанието не е постигнало своята цел, а именно обединението на нацията. Изрази увереност, че Хърватия е стабилна демокрация и ще излезе успешно, и дори по-силна от ситуацията. Г-н Йосипович натърти няколко пъти, че Хърватия е страна на толерантността, разбирателството и демокрацията. "Няма извинение за днешната ситуация. Това е клин, който трудно ще извадим". Без да назовава конкретни имена, той се съгласи, че има политически лидери в страната, които са отговорни за това. За първия вицепремиер и министър на външните и европейските въпроси Весна Пусич Вуковар е станал жертва на политиканстване. Според нея, партийна полиция е организирала блокадата. На въпрос дали има предвид опозиционната партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), тя отговори с "да". Лидерът на партията Томислав Карамарко не коментира конкретно блокадата. Негово изявление липсваше по темата и във Фейсбук, както постъпиха всички останали политически представители.

Медиите бяха единодушни при отразяването на възпоменанието, че Хърватия е поделена. Теза, която премиерът Зоран Миланович отхвърли. "Това не е подялба, а кич", каза той в интервю за хърватската Нова телевизия. За разлика от голяма част от кабинета си, той се въздържа да обвини най-големия си политически конкурент HDZ като каза, че тази партия не е в състояние да организира подобно нещо. По-скоро политическото ръководство на партията яхва вече течащи процеси. Г-н Миланович отхвърли и възможността причина за тазгодишното съсипване на отбелязването на годишнината да е конфликтът около въвеждането на двоезичността, което е съпроводено с проблеми още от началото на тази година. След няколко неуспешни опита за преговори с щаба за отбрана на Вуковар ден преди 18-и ноември започна събирането на подписи за референдум, на който да се реши двоезичността да се въвежда само там, където малцинствата имат повече от 50%.

Зоран Миланович обаче заяви, че това е нелепо, тъй като тогава няма да се говори за малцинства, а за мнозинства. "Това е една добра централноазиатска концепция", каза той и категорично отхвърли провеждането на повече преговори по въпроса, защото членовете на щаба не са представители на никого. Той отказа и възможността да се промени закона, за да се намали напрежението. Законът е конституционен и е почти толкова стар, колкото е самата Хърватия, припомни Миланович. Винаги съм смятал, че по този въпрос имаме многогодишен консенсус, но виждам, че мирогледът е един, когато HDZ е на власт, и друг, когато Социалдемократическата партия е на власт. "Е, не може така. Законът е закон", подчерта Миланович и добави, че Хърватия ще бъде правова държава и ще има високи стандарти, при това изцяло хърватски, а не внесени отвън, европейски. Докато съм премиер, ще разширяваме пространството на свобода и права, заключи той.

Реформираща се или нереформираща се Хърватия

До голяма степен станалото на 18 ноември във Вуковар беше очаквано. Това, което не се знаеше, беше какво точно ще се случи. Макар да прозират трудно през историческата чувствителност на Вуковар, видно е, че в духа на европейските обществени модни тенденции скорост набират национализмът, шовинизмът и ксенофобията. Вуковар е място на особена почит, все още кървяща рана. Подялбата на страната на вуковарска и невуковарска обаче е допълнително възпаление на раната, не лечение. Извън чувствителността на Вуковар, в страната в момента вървят и други процеси, които подсказват за навлизане на новата зараза и в Хърватия - предстоящото провеждане на референдум за това дали в Конституцията изрично да бъде записано, че бракът е съюз между мъж и жена.

Това става в момент, когато правителството на Зоран Миланович предлага законопроект, с който да се разширят правата на еднополовите двойки като се легитимира съюзът им, без да бъде наричан "брак" и без да им се позволява да осиновяват деца. Нещо, което се прави в твърде малко държави в Европа, а и по света и е символ на една наистина социална революция - излизане от средновековните религиозни схващания и признаването на различния, приравняването им към всички останали. Пример, за което даде дори папа Франциск. А това е най-висок признак на цивилизация, срещу който обаче консервативните сили мобилизират всички свои ресурси. В днешната криза на политически идеологии подобни теми се превръщат в основни каузи за партийно оцеляване, като напълно се пренебрегват далече по-сериозните проблеми, които много страни в Европа, сред тях до голяма степен и Хърватия, имат - тежка икономическа криза, висока безработица с огромен дял млади безработни.

Към това трябва да добавим и все още младите реформи в областта на правосъдието и корупцията, особено по високите етажи на властта. Хърватия е първата страна от региона, в която бивш премиер беше осъден за корупция, но все още се очаква много от нея. Затова основната линия на разделение по-скоро е на реформатори и нереформатори. Това е изборът, който хърватските граждани трябва да направят. И впрочем Вуковар е добра начална точка.