euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Задълбоченият преглед е гарантиран и за Хърватия, нова членка на ЕС, заради необходимостта да се разбере естеството и потенциалните рискове, свързани с външната й позиция, търговското представяне и конкурентноспособността, както и вътрешните проблеми". Това е записано в доклада [на английски език] на Европейската комисия по Механизма за ранно предупреждение за наличието на икономически проблеми и дисбаланси. С това Загреб ще направи дебют в Европейския семестър, отделно от това, че на страната й предстои да влезе и в процедура по прекомерен дефицит.  

Предвид приемането на страната в средата на годината - 1 юли - което е края на Европейския семестър за 2013 г., Загреб участва в упражнението само доброволно като представи през април икономическата си програма. Тя обаче се оказва напълно достатъчна, за да активира червените лампи на Брюксел. Според ЕК няколко показателя са с нива над допустимите, като например нетната международна инвестиционна позиция. Това, впрочем, е един от проблемите и на България. Загуба на пазарни дялове, висока безработица, отрицателна нетна международна инвестиционна позиция, приближаваща 90 на сто от брутния вътрешен продукт за 2012 г., нарастващи разходи на единица труд, съпроводени с неблагоприятна продуктова специализация и географска ориентация на износа. 

На Брюксел не е убягнал и стремглавият ръст на публичния дълг, както и липсата на "значителна" фискална корекция, за която министърът на финансите Славко Линич призовава от самото начало на своя мандат, а наскоро демонстрира ясно отчанието си. Той дори допусна, че вече е дошло времето да се поиска помощ от Международния валутен фонд, категорично отхвърлено от премиера Зоран Миланович. Ситуацията се влошава допълнително и от констатацията, че регулаторното бреме и недостатъчната конкуренция в много сектори на икономиката остават "сериозни пречки за растежа и създаването на работни места". Като особен проблем е посочено нивото на младежката безработица, което вече е над 40 на сто. Нещо повече, данните показват, че става дума за структурна безработица. Броят на хората, изправени пред риск от бедност е сред най-високите в ЕС. 

Тревога в Брюксел, оптимизъм в Загреб

Есенната прогноза на Европейската комисия показва, че реалният хърватски брутен вътрешен продукт ще се свие с 0.7% през тази година заради слабото търсене в основни експортни пазари, лошите условия на пазара на труда и задлъжнялостта на частния сектор. Според министъра на финансите на Хърватия Славко Линич обаче, свиването ще бъде само -0.2 на сто. Той каза това по време на представянето на проектозакона за актуализация на Бюджет 2013, която се налага точно заради твърде оптимистични очаквания за растежа. Слабото нарастване на заплатите, спадащата заетост, слабото вътрешно потребление и продължаващото раздлъжняване на банките, съпроводено с несигурност, са предпоставки за консервативните очаквания на ЕК за икономическия растеж на Хърватия и през следващите две години. 

За 2014 очакванията на Брюксел са, че хърватската икономика ще излезе на плюс с 0.5%. Рисковете обаче са изключително сериозни и произтичат от засиления конкурентен натиск заради членството в ЕС, както и заради излизането от Централноевропейската зона на свободна търговия (CEFTA). Освен това се очаква и ограничен капацитет за усвояване на еврофондовете. Предстои и увеличение на бюджетния дефицит до 5.4% през 2013 година, както и на публичния дълг, който догодина ще прескочи границата от 60 на сто от БВП. И ако прогнозите на ЕК преди да е започнала задълбочения преглед на икономическите показатели за Хърватия звучат твърде консервативно, то доста оптимизъм лъха от очакванията в Загреб. Министър Линич прогнозира икономически растеж от 1.3 на сто догодина, 2.2% за 2015-а и 2.5% за 2016 година. Основания за този оптимизъм г-н Линич вижда в увеличаване на приходите до голяма степен заради фискализацията, започната в началото на годината и като цяло засилването на данъчната дисциплина.

И макар да отчита, че правителството е направило всички необходими и възможни съкращения, бюджетният дефицит се очаква да расте заради вноската в общия европейски бюджет, която през 2014 ще е вече пълна, а не половинка, както през тази. Разходите догодина ще се увеличат и заради продължаващото саниране на здравеопазването. Като цяло вижданията на Загреб и Брюксел съвпадат по отношение на сравнително ниската усвояемост на еврофондове догодина. Правителството очаква през 2014 в хърватската икономика да влязат 4.5 млрд. куни (около 590 млн. евро) от европейския бюджет, което обаче означава и разходи за съфинансиране. Колкото повече са проектите, толкова по-големи ще са и разходите за самоучастие. Но пък и европарите ще са повече, обясни финансовият министър. За 2014 общият правителствен дефицит се очаква да бъде 5.5% от БВП, през 2015 - 4.6% и чак през 2016 се очаква спад до границата от 3%, очертана от Пакта за стабилност и растеж на ЕС.

Предвид традицията на кабинета на Зоран Миланович да прави актуализация всяка година, откакто е на власт (през декември ще се навършат две години), прогнозите на Славко Линич трябва да се разглеждат като по-скоро краткосрочни и твърде оптимистични. Той сам посочи, че оттук нататък всичко зависи от икономическия растеж, тъй като повече съкращения на разходите не може да се правят, особено на фона на продължаващата вече два месеца стачка на лекарите, заради липсата на нов колективен трудов договор, в който се настоява за увеличаване на заплащането на медицинските служители. Славко Линич предупреди, че реформата в здравеопазването ще е най-тежката догодина. "Всяка нова реформа, всяка структурна промяна носи нови загуби и нови разходи за бюджета", добави той. 

От Брюксел обаче смятат, че икономическият растеж изисква доста повече от това, което прави кабинетът в Загреб. Оценката на ЕК е, че ниското качество на бизнес средата и ниската ефективност на съдебната система, както и липсата на конкуренция на ключови пазари потискат перспективите за растеж на хърватската икономика. Освен това са малко инвестициите в научна и развойна дейност. В петък предстои ЕК да представи доклада си за това дали Хърватия трябва да бъде вкарана в процедурата по прекомерен дефицит. В Загреб са готови за тежки преговори с ЕК как точно да бъдат разчитани статистическите данни и какви мерки да бъдат предприети за намаляване на бюджетния дефицит и дълга. На този етап хърватската нагласа е да се хвърли вината върху ЕС, заради който на практика бюджетният дефицит скача над допустимите 3 процента от БВП. Става дума за вноската в европейския бюджет, която ще бъде 3.6 млрд. куни (473 млн. евро) догодина.