euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След големия конфликт между Брюксел и Загреб това лято, който беляза началото на членството на Хърватия в Европейския съюз, дойде ред и на следващата голяма лоша новина - страната се готви за влизане в процедурата по свръхдефицит на ЕК. Това стана ясно след оповестяването на есенните данни [на английски език] на Евростат за нивата на публичния дълг и бюджетния дефицит на страните-членки, който разкри пореден недостатък от подготовката за членство - Хърватия използва различна методология за изчисляване на бюджетния си дефицит, която не отчита отпуснатите от правителството гаранции по заеми, нито някои видове субсидии. Така страната осъмна с чувствително по-голям бюджетен дефицит от това, за което обществеността знаеше. За периода 2009-2011 година недостатъкът в публичните финанси на страната е нараснал от 5.3% от БВП на 7.8 процента.

Часът на истината

Оповестяването на данните провокира министъра на финансите Славко Линич да даде незабавна пресконференция, която беше нещо средно между тържество, че най-сетне външна сила (ЕК и Евростат) посочват проблем, за който той тръби отдавна (както и ЕК), и вопъл на отчаяние, че не са много мерките, които може да се предприемат, за да се промени това. И макар да каза, че с тази оценка се слага край на вътрешнополитическите битки чия "заслуга" са големият дълг и бюджетният дефицит, г-н Линич припомни, че посоченият период на ръст на дефицитите, а също и на дълга, който скача от 36.6% от БВП на 51.6% за същия период, показва достатъчно ясно чия е вината. Това са най-тежките кризисни години, когато страната постоянно е била на загуба, но също така и времето, когато изобщо не са се провеждали реформи.

Линич все пак хвърли спасително въже не само на правителството, но и на опозицията като посочи и друг голям виновник за очертаващата се като продължителна тенденция за нарастване на бюджетния дефицит - ЕС. По време на разговора с журналисти в понеделник на обяд в Загреб Славко Линич неколкократно подчерта, че само заради членството в ЕС дефицитът набъбва с допълнителни четири и половина милиарда куни (малко над половин милиард евро). Предстоят задълбочени разговори с ЕК, по време на които хърватското правителство ще отстоява позиции по четири основни точки: продължителната рецесия, чийто край се очаква догодина, но е все по-спорен, ако се наложи да се въведат нови ограничителни мерки или да се вдигне ДДС, каквито нагласи има; членството в ЕС и произтичащото от това плащане на вноски; извършените до момента реформи, както и планираните за в бъдеще; очакваното слабо икономическо възстановяване.

Доколко ЕК ще бъде склонна да отстъпи е още рано да се каже, но като цяло заради конфликта между остеристи и харчисти от началото на тази година, както и заради проблемите, които Франция създава във връзка с изпълнението на конкретните препоръки на ЕК, е възможно към проблемите на Хърватия да се прояви разбиране. При условие обаче, че бъдат договорени достатъчно достоверни и реалистични мерки.

Най-голям дял в бюджетния дефицит има пенсионната система, по която годишно се плащат 36 милиарда куни, докато приходите са само 18 милиарда. Там не може да се очакват големи съкращения, тъй като, по думите на Линич, средната пенсия в страната е около 2400 куни, но 80% от пенсионерите получават под тази сума. Друг голям генератор на дупки в бюджета е изплащането на дълговете по автомагистралите. През следващите 10 години Хърватия трябва да върне 4 млрд. евро дълг за магистралите, но на този етап, въпреки че тол-таксите са едни от най-скъпите в цяла Европа, шансовете те да изплатят дълга са нищожни. Според оценките на финансовото министерство, ще бъдат необходими 35 години, за да може този дълг да бъде върнат. Ако не се смятат лихвите, които са още 7 милиарда, припомни г-н Линич, почти напълно отчаян от липсата на разбиране у хърватското общество за реалното състояние на нещата.

Той направи няколко словесни излияния като посочи, че в обществото изобщо не се говори сериозно за икономически категории, а се водят други разговори. Освен това, ако изобщо се говори, то приказват доктори по икономика. Затова трябва да се отправи ясно послание, каза той - прекалихме с дълговете, прекалихме с дефицитите и не правихме реформи. "Предстоят ни нелеки моменти. В Хърватия не комуникираме както трябва, не се разбираме добре, не говорим за числа, не влизаме в разговор за грешките", добави още финансовият министър. Той посочи обаче, че за така създалата се много тежка ситуация не може да бъде винено само правителството, а и обществото (виж видеото горе).

Хърватия е против икономиите

Това беше другото послание на министъра на финансите, който посочи, че правителството няма много полезни ходове, освен да въведе данъка върху недвижимото имущество, срещу което през пролетта се обяви младшият коалиционен партньор HNS (либералите на Весна Пусич). Другата възможност е да се увеличи данък добавена стойност, който в момента е 25%. Евентуалното увеличение варира между 27 или дори 30 на сто. Министър Линич отказа да спекулира дали и с колко точно би се увеличил данъкът като заяви, че докато не бъдат договорени нужните мерки с ЕК, не може да се обсъжда нищо конкретно.

 

Освен обществото, което не се интересува от реформи или поне не когато те засягат джоба на всеки негов член поотделно, Славко Линич обвини и банковата система, която, по думите му, е успяла да мотивира всички да не пестят. "Прекрасно. Просто прекрасно", възклина министър Линич, докато водеше някаква форма на монолог, провокирана от спорадични журналистически въпроси. "Наистина нямам думи. Трябва да кажа, че съм шокиран. Това само показва къде е Хърватия. Много хора още не са схванали какъв точно е проблемът с дефицита". Това, което не само обществото, но и на високи управленски нива не е схванато е какво още очаква страната, която вече официално ще участва в Европейския семестър. Тази година тя доброволно взимаше участие като обменяше документи, но страната не присъстваше в годишните конкретни национални препоръки, нито пък е включена в процедурата по дисбалансите.

Това обаче е нещо, което предстои и ще се изясни през ноември. Тогава ще стане и официално ясно дали страната ще влезе в процедурата по свръхдефицит. Г-н Линич изрази убеденост, че влизането й е сигурно. Въпросът обаче е как ще реагира правителството на тези новини и на нуждата от мерки за ограничаване на разходите, стимулиране на икономическия растеж и намаляване на безработицата, особено младежката, която е сред петте най-високи стойности в целия ЕС - 52%.