euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На фона на глобалните постижения по отношение на законодателство, което е по-приемливо спрямо еднополовите бракове, католическата Църква в Хърватия организира собствена кампания под наслов "В името на семейството", която започна седмици преди местните избори в страната на 19 май. Инициативата се съсредоточи върху събирането на подписи за референдум, чиято цел е да направи институционалната връзка между мъжа и жената единствената законна форма на брак като я включи в конституцията. Това е само една от серията обществени дейности, с които се ангажира католическата общност през последните месеци - като цяло това навежда на мисълта за добре премислена стратегия, чиято цел е да запази политическото и социално влияние на Църквата.

Извън гнева и възгласите на отчаяние сред част от населението, кампанията се оказва доста успешна. Из целия Загреб и други градове на страната има множество места за събиране на подписи за референдума, а много активни доброволци движат инициативата напред. Някои дори се опитаха да събират подписи пред избирателните секции (което е забранено), докато не бяха докладвани и помолени да напуснат. Кампанията е активна и онлайн чрез група във Facebook (с повече от 17 000 харесвания до момента), която бързо си намери опонент - "В името на всякакви семейства" - създадена от две хетеросексуални жени и събрала вече над 20 хиляди харесвания. Значителен дял от поддръжниците на кампанията са над възрастта на преобладаващата активна част във Facebook, докато привържениците на контра-кампанията са предимно активни в социалната мрежа, което означава, че видимите лайкове отразяват може би малка част от общественото мнение. И въпреки че е все още с малък мащаб, все повече контра-акции се организират, тъй като мнозина усещат, че човешките права са застрашени.

Хърватската католическа Църква за пореден път демонстрира способността си да мобилизира членовете на общността и да ръководи успешна кампания, с което се затрудняват други ортганизации и политически партии. Църквата също така се възползва и от престижа си, за да си затвори очите за някои по-провокативни акции и език, като по този начин си заработи прозвището "фашистка организация". Решението да се събират подписи за референдум е доста интересно като се има предвид, че в Хърватия до момента са се провели два референдума - един за независимостта на страната и втори за членството в ЕС. Организирането на референдум е скъпо и сложно, а и особено неподходящо, когато става дума да се гласува за права на малцинствена група.

Хърватската католическа Църква исторически играе съществена роля в хърватското общество и политика. Сега, на път за ЕС, с еволюиращ манталитет, който се променя към по-светско общество, и с колебливо, но неизбежно отдалечаване от следвоенната политическа ситуация, Църквата трябва да се адаптира по начин, подобен на глобалната адаптация на религиозните институции. Впрочем в Хърватия наследството на миналото все още е силно, което осигурява на Църквата имунитет не само по отношение на политическите изявления, но също и по отношение на общественото мнение. Като изключим неодобрението към по-пресните публични изявления и действия на католическата общност, критиките срещу институцията си остават основно от частен характер, твърде предпазливи или дори ограничени в относително малки групи активисти, журналисти и блогъри.

Католическата Църква в Хърватия винаги е била голям защитник на аргумента, че страната не бива да бъде класифицирана като част от групата на Западните Балкани - част от Югоизточна Европа - а като принадлежаща към централноевропейската група. Хърватия е единствената страна с католическо мнозинство [Словения е доста светска в този смисъл, въпреки че също е с католическа ориентация] в региона, което, според местната религиозна институция, я прави част от западноевропейския културен кръг. Това твърдение формира популярната рамка на идентификация, отразена в хърватската политика и общество, в която религиозният аргумент е най-силен и демонстрира централната роля на Църквата. Католическата институция тълкува приближаващото присъединяване на Хърватия към ЕС като своя собствена победа. Изглежда, че това стимулира амбицията й да запази влиянието си чрез кампанията "В името на семейството".

В края на миналата година и в началото на тази много събития показаха, че хърватската Църква търси публичност, която да наблегне на политическото й и социално влияние. Тя предприе редица нападки, които може да се смятат за опит да се саботира настоящата управляваща Социалдемократическа партия (SDP) на фона на приближаващите избори. Една от сферите, в които Църквата отправи критики, е нововъведената програма за сексуално възпитание в училищата.

Според католическата религиозна власт, това допълнение към училищното образование има отрицателно въздействие, което поощрява хомосексуалността, изнасилването и други форми на сексуални престъпления, както и обща физическа агресия. Отгоре на всичко Църквата твърди, че никой друг, освен родителите, не бива да казва на децата тези неща. В подкрепа на кампанията Хърватският демократичен съюз (HDZ) - консервативна опозиционна партия, която управлява Хърватия в миналото - покани спорния лектор Джудит Райсман да говори във Философския факултет на Загребския университет. Твърдолинейният говор на Райсман, по време на който тя набеди хомосексуализма за нацизма, провокира гняв сред журналисти, студенти и преподаватели. Опитът за засилване на аргумента срещу сексуалното възпитание чрез асоциирането с Райсман изигра лоша шега на партията и религиозната общност по отношение на общественото мнение.

Друг обект на спорове през последните месеци беше анонсиращия плакат за театрална пиеса в театър Гавела в Загреб, разлепен през януари. Плакатът представя две женски статуи в прегръдка, като и двете приличат на Дева Мария. Предвид факта, че пиесата е за лесбийска двойка плакатът беше възприет от религиозната общност като обиден. Католическото сдружение Vegliare организира интензивна кампания срещу плаката чрез онлайн страници, които упражниха огромен натиск върху директора на театъра. Кметът на Загреб Милан Бандич (бивш член на SDP, подозиран в близки връзки с HDZ), разпореди плаката да бъде премахнат от обществените места. Случката предизвика разпалени спорове, по време на които дизайнери, артисти и други хора организираха кампания в подкрепа на плаката и свободата на изразяване.

През последните месеци хърватската католическа Църква гръмко играе ролята на критичен и особено агресивен "регулатор" на социалния и политически живот. Някои анализатори смятат, че това е резултат от спадащия интерес към институцията, което пък е резултат от умората от консервативния подход. Предвид очевидните нападки срещу управляващата партия SDP, словесната агресия и "военния подход" на католическата Църква се смятат за пореден отчаян опит да си възвърне политическите лостове и да подпомогне традиционния си политически партньор HDZ да се завърне.

Последните събития изведоха на преден план социалните и политически различия, и подчертаха съюза между Църквата и дясното крило срещу настоящото ръководство на SDP. Сътрудничеството изглежда подходящо на фона на историческата им връзка - съществуването на общ противник и  спадащата им популярност.

Освен това последните политически събития подхраниха малко по-критичен поглед върху католическата институция в Хърватия. Въпреки това обаче, "спадът на популярността" на Църквата си остава спорен. Като оставим настрана умножаващите се случаи на несъгласие с подхода на католическата общност, уважението за Църквата е дълбоко вкоренено в хърватското общество и нейното политическо влияние няма да изчезне лесно. Историческите факти за доминиращата роля на Църквата за опазването на хърватската култура и идентичност оставят много хървати със смесени чувства от наскорошните скандали. До голяма степен, дори и нерелигиозните хора изпитват известна почит към католическата власт и публичните критики не са особено популярни.

Що се отнася до популярността на HDZ, резултатите от местните избори показват, че те все още се ползват със силна подкрепа от ядрото, която трудно ще отслабне (съюзът се класира втори след SDP с много малка разлика). Съюзът между HDZ и католическата Църква осигурява мощен политически лост на фона на увеличаващите се алтернативи. Популярността и на двете се основава предимно на минали постижения, въпреки че носталгични уклони, водени от разочарованието от новите правителства, не са изключени. Вероятно пропастта между поддръжниците и опонентите на социално-политическото участие на Църквата ще стават все по-видими и може да принудят католическата общност да смекчи тона и да заеме по-сдържана позиция с по-малко участие. Последните събития показват, че този процес ще бъде дълъг и промяната е малко вероятна в близко бъдеще. Предстои да видим дали влизането на Хърватия в ЕС ще има ефект върху този проблем.