Готова ли е еврозоната да посрещне евентуален Бризход?

Аделина Марини, June 7, 2016

Еврозоната се възстановява бавно, но сигурно. Толкова сигурно, че еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) обяви окончателно края на остерианството в полза на по-хлабава фискална политика. В подкрепа на този призив Европейската комисия абдикира от ролята си на пазител на правилата и даде щедри отстъпки на страни, които системно не спазват фискалните правила. Изненадващо подкрепа за тази по-хлабава фискална политика дойде от шефа на Европейската централна банка Марио Драги. След края на юнската среща на управителния съвет на ЕЦБ миналата седмица г-н Драги призова фискалните политики на страните, споделящи общата валута, да подкрепят икономическия растеж. Той все пак натърти, че Пактът за стабилност и растеж, който определя границите на фискалните политики на страните-членки, трябва да се спазва "изцяло и последователно".

Този привиден оптимизъм намира обяснение в политическата и икономическа конюнктура в ЕС и еврозоната. Марио Драги за първи път обяви официално, че възможността Великобритания да реши да напусне Съюза на референдума на 23 юни е един от най-големите рискове за икономическите перспективи пред еврозоната. Бризходът е в компанията на проблемите в глобалната икономика и геополитическите рискове. Както обикновено, ЕЦБ шефът беше скромен по отношение на подробностите, увери само, че ЕЦБ е готова за всякакъв резултат - британско напускане или оставане. Повтори, че членството на Великобритания в ЕС е изгодно и за Обединеното кралство, и за еврозоната, затова е по-добре страната да остане. "ЕЦБ е готова за всякакви непредвидени обстоятелства", подчерта г-н Драги в отговор на множеството въпроси по тази тема.

След бризхода накъде?

В момента в еврозоната преобладават две тези. Едната е, че най-логичният път след евентуално напускане на Обединеното кралство трябва да бъде незабавно продължаване на интеграцията във валутния клуб. Пътят вече е начертан в доклада на петимата председатели, представен миналия юни точно в пика на опасността от напускане на Гърция (гризход). Друга теза е, че не бива да се бърза с интеграцията, за да не започне процес на дезинтеграция и за да се изчакат резултатите от изборите в двигателя на ЕС - Франция и Германия - догодина. По време на пресконференцията във Виена миналия четвъртък Марио Драги беше попитан дали все още смята, че докладът на петимата председатели продължава да е валиден. "Това не е въпрос към мен, а към лидерите, тъй като това е политически въпрос", започна той и продължи: "Това, което докладът на практика казва е, че ако паричният съюз остане недовършен, ще остане крехък и уязвим към шокове от икономически и политически характер".

В деня, когато УС на ЕЦБ се срещаше във Виена по повод 200-годишнината на австрийската национална банка, шефът на Еврогрупата (един от съавторите на доклада) даде интервю за няколко европейски медии, в което беше предпазлив по отношение на бъдещето на еврозоната. Той също е на мнение, че Великобритания трябва да остане. Тя не трябва да стои в отбрана и да брани интересите на лондонското сити, а да бъде лидер и да води, така че всичко да се направи както трябва. Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) заяви, че няма резервен план какво да се прави в случай, че британците гласуват да напуснат Съюза, но много идеи се обсъждат. "Не мисля, че ще има хаос и паника", каза той, цитиран [на английски език] от The Guardian. "Най-важното послание, което трябва да дойде от нас днес и на 24-и е, че трябва да накараме еврозоната да работи, че сме твърдо решени да продължим да подсилваме паричния съюз, което впрочем не означава непременно пълноценен политически съюз, а подсилване на това, което вече имаме".

Холандският министър на финансите подчерта, че еврозоната трябва да се концентрира върху завършването на работата, която вече е на масата, вместо да "мечтае за европейски финансов министър", каквито идеи се бутат от про-федералистки настроените среди в ЕС. А работата, която е на масата е докладът на петимата председатели, който предвижда развитие в две фази. Първата е да се работи по прилагането на всички правни норми, които вече са приети, а втората предвижда да се работи по-интензивно върху икономическото изравняване между страните от валутния клуб. Институционалното строителство, предвидено в тази по-нова версия на проекта, е доста по-скромно от предшественика си и от самостоятелния вариант, представен от бившия шеф на ЕК Жозе Мануел Барозу (Португалия, ЕНП).

Миналата есен под ротационното председателство на Люксембург много активно се работеше по бъдещето на еврозоната, но холандското председателство в този смисъл е много по-пасивно и предпазливо. Още в началото на председателството холандският премиер Марк Рюте обяви, че през холандските шест месеца начело на Съвета на ЕС не бива да се очакват нови визии и идеи. Йерун Дайселблум говори пред европейските медии в същия дух. Според него една от причините защо Европа е станала уязвима е, че през последното десетилетие са направени много големи крачки към разширяване и задълбочаване на Съюза, но работата никога не е била довършена. "Махнахме границите, което е добра идея, но не успяхме да подсигурим външната граница. Започвахме проекти, но никога не успявахме да ги завършим".

Проблемът на този етап не е, че няма апетит за задълбочаване на интеграцията в еврозоната и че около британския референдум цари предпазливост за бъдещето, а че дори и по, условно, първата фаза на доклада на петимата председатели има отказ от действия. Вместо да се работи по прилагането на договорените правила, все по-често се говори за пренаписването им, а с конкретните си препоръки тази година ЕК превърна в традиция тенденцията от последните години правилата да се заобикалят или изобщо да не се прилагат с политически аргументи. Това беше остро критикувано от г-н Дайселблум, който заяви, че този подход може да подкопае опитите за задълбочаване на паричния съюз. "Ако Комисията е строга само към по-малките страни и е неспособна да бъде строга с по-големите, това ще бъде унищожително за доверието, което имаме в нашето сътрудничество", заявява шефът на Еврогрупата в интервюто си от миналата седмица.

"Трябва да си малко по-внимателен, ако е в твоя полза Комисията да си затвори очите .... В крайна сметка, ако си затваряме очите за всичко, ще направим един сляп паричен съюз", добави той. Дайселблум за първи път говори за решенията на ЕК по Европейския семестър тази година. Той отказваше да направи това на предишната среща на Еврогрупата. Тазгодишните конкретни национални препоръки ще бъдат тема на срещата на финансовите министри на ЕС на 17 юни. Тогава ще стане ясно колко от министрите споделят мнението на Йерун Дайселблум, известен като проводник на остерианската школа. Темата какво да се прави след британския референдум ще бъде една от основните на юнската среща на върха на ЕС на 28 и 29 юни.

Еврозоната