euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Спасяването на еврозоната от най-тежката криза от създаването на единната европейска валута досега все повече прилича на горчивото лекарство на "задълбочената интеграция" (като евфемизъм на федерализацията), което ЕС трябва да пие на малки глътки през равни интервали и което при първите симптоми на подобрение бива пренебрегвано. След като през юни европейските лидери се договориха да създадат банков съюз, някак естествено се отприщи ентусиазмът за повече федерализация, чиято еманация настъпи през есента с прословутото обръщение за състоянието на съюза на Жозе Мануел Барозу в Европарламента, изкристализирало в проект от три стъпки, изпреварил доста по-неамбициозния и предпазлив доклад на Херман Ван Ромпой, съставен в сътрудничество с шефовете на централната банка, на Еврогрупата и самия Барозу.

Но федералното лекарство се оказа твърде горчиво, за да може да бъде преглътнато от все по-нахъсаните избиратели, които имат нужда не просто от бучка захар, за да го преглътнат по-лесно, а от коренна промяна на лечението. Затова следващите лъжици от него остават за по-нататък, ако симптомите го налагат. Годината приключи с приемането на механизъм за упражняване на общоевропейски надзор над банките в еврозоната, който може да се приеме за голяма победа, но трябва да имаме и едно наум, тъй като все още контурите на механизма предстои да бъдат очертани, докато той започне реално да действа от пролетта на 2014 г. Дотогава много неща може да бъдат променени, така че да смекчат вкуса.

Според Филип Уайт, старши анализатор в Центъра за европейска реформа в Лондон, да се приеме, че еврозоната страда от структурни дефекти, които може да бъдат коригирани единствено чрез още федерализъм, е политически взривоопасно. В анализа [на английски език] си той посочва, че една по-федерална структура засяга сърцевината на суверенитета, тъй като допуска европейски органи да диктуват съдбата на национални банки, поставяйки парите на данъкоплатците на разположение на еврозоната за решаване на проблеми в други страни-членки. Това е причината, смята анализаторът, да отнема толкова време да се приеме идеята за банков съюз и всичко, което произтича от него.

Ясно е, че пълноценен банков съюз в еврозоната няма скоро да се появи, пише Филип Уайт, тъй като политическата принуда е твърде голяма. Примиряването с частична федерализация в лицето на надзорния механизъм за банките обаче няма да реши проблемите, убеден е анализаторът като подчертава, че без останалите лъжици от горчивото лекарство - директна банкова рекапитализация, създаване на механизъм за банково преструктуриране и защита на депозитите - няма да мине. Нещо повече, обяснява той, половинчатите решения създават друг проблем - дестабилизация на ЕС27 чрез намаляването на статута на неевространите.

И ако г-н Уайт е анализатор от независим мозъчен тръст, при това базиран във Великобритания и поставящ силен акцент върху британско-европейските отношения, които в момента не са на мода, то един друг сходно звучащ глас би трябвало да отекне по-силно в Брюксел, Берлин, Париж, Рим и останалите столици в ЕС. Ключов партньор в неволите в еврозоната през последните 3 години беше Международният валутен фонд, който за първи път получи нетипични функции - от усмирителна риза за незрели управници, харчещи с пълни шепи чужди пари, Фондът се превърна в равностоен партньор в търсенето на стратегически решения, подкрепени с малко пари. Интересен елемент от поведението на фонда, особено след като го оглави бившият френски министър на финансите от времето на Никола Саркози г-жа Кристин Лагард. Впечатляваща жена, по време на чието управление МВФ се превърна в поддръжник на федерализацията с по-смели стъпки и оттам в естествен съюзник на европейските институции - Комисията, ЕЦБ, дори Европарламента.

Точно по времето, когато се размятаха час по час обновявани версии на бъдещия надзорен механизъм между Брюксел, Вашингтон и Берлин, МВФ изпрати в Европа екип, който в периода 27 ноември - 13 декември проведе първата си цялостна общоевропейска оценка на стабилността и здравословното състояние на финансовия сектор в ЕС. Мисията е продължение на опита, който беше направен през 2011 г., но само за еврозоната, когато фондът стигна до извода, че рамката за финансова стабилност на ЕС е била значително подсилена, но че това е станало в средата на жестока финансова криза, която все още е способна да отслаби банковата система, а оттам и да представлява предизвикателство за националните бюджети.

На 20 декември бяха публикувани [на английски език] първите предварителни резултати от мисията като се посочва изрично, че те може да претърпят промени. Ще бъде интересно да видим по-късно дали тези промени ще засегнат изводите или препоръките, или и двете. От предварителната оценка става ясно, че ЕС е изправен пред огромни предизвикателства, заради продължаващата банкова и дългова криза в някои части на Съюза. И въпреки че широчината на стратегическите намерения е значителна, изключително нужните подробности трябва да бъдат договорени без забава. Кризата разкри, че решаването на проблемите във финансовата система на национално ниво е скъпо и изисква общоевропейски подход. Взаимообвързаността между страните-членки на ЕС е особено силна и затова изисква повече сигурност по отношение на здравето на банките.

Поради това, предложението за създаване на единен надзорен механизъм (ЕНМ) се приветства от Фонда като добра стъпка. Но, подобно на Филип Уайт от Центъра за европейска реформа, и в МВФ смятат, че това е само част от решението на проблемите. Препоръките на фонда са да продължи изграждането на банков съюз. "ЕНМ е само първата крачка към ефективен банков съюз - от също толкова съществено значение са действията към създаването на единен орган за банково преструктуриране, общи фондове (бюджети), схема за гарантиране на влоговете и общи правила". Всичко това (без най-важната част - общите фондове) е заложено в работната програма на ЕС, която лидерите начертаха на последната им за 2012 среща в Брюксел в средата на декември.

МВФ препоръчва още хармонизиране на регулаторната структура в цяла Европа, при това бързо; институциите на ЕС да ускорят приемането на четвъртата Директива за капиталовите изисквания, регламента за капиталовите изисквания, директивите за хармонизация на застраховането при банково преструктуриране и на депозитите, както и регулаторния режим за застраховка Платежоспособност ІІ (Solvency II). Нещо повече, МВФ поставя и конкретен срок -всичко това да бъде готово до средата на 2013, за да позволи публикуването на общи правила за банкиране, застраховане и ценни книжа. ЕК е призована да увеличи ресурсите и правомощията на европейските надзорни органи, тъй като това, според Фонда, е необходимо за успешното подсилване на операционната им независимост.

Освен това европейските стрес-тестове трябва да бъдат по-мащабни и вместо да се фокусират единствено върху платежоспособността на микро ниво, да идентифицират също други уязвимости, като например рискове за ликвидността и структурни слабости. МВФ смята, че трябва да се разработят мерки за разделяне на банковия от суверенния риск, включително чрез овластяването на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) да рекапитализира банки директно и експедитивно. Нужни са и силни капиталови буфери, за да може банките да изпълняват посредническата си роля ефективно, да стимулират растежа и по този начин да опазват финансовата стабилност.

Да се създаде и общ фонд за застраховка на влоговете, е поредната препоръка на МВФ. Този фонд да се финансира чрез предварителни данъци върху финансовия сектор. Схемите за гарантиране на влоговете пък да получат специални преференциални права в йерархията на кредиторите. МВФ смята, че по този начин ще се намалят разходите, особено по време на изграждането на фондовете за гарантиране на депозитите.

И ако Филип Уайт смята, че лидерите досега са били бавни във вървенето към федерализация и банков съюз през 2012 г., то през 2013 г. се очаква това да става още по-бавно, основно заради изборите в Германия през есента.