euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Краят на годината обикновено е време за равносметка, а смяната на караула в ключова институция на еврозоната е причина за още по-дълбоки анализи и дори за книга. А да не говорим за най-дълбоката криза в еврозоната от създаването на единната валута. По време на сбогуването с шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) на последното заседание на финансовите министри от еврозоната на 4 декември беше подметнато, че той трябва да напише книга, за да разкаже за най-бурните моменти от своето петгодишно председателстване.

Той не се хвана на въдицата, но за сметка на това еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) се развихри. Според него, трябва да се напише не една, а няколко книги и то различни от написаните от злополучния гръцки министър на финансите Янис Варуфакис. Пиер Московиси нарече една от най-новите книги на г-н Варуфакис "Възрастни в стаята" "по-скоро вълшебни приказки" и добави, че някой трябва да напише история за възрастни без параноя и без чудните идеи.

"Ще има много книги, които ще представят истината, какво реално е свършено от реални играчи, намирането на реални решения чрез реални компромиси", каза още г-н Московиси, с което на практика направи най-кратката равносметка за един от най-бурните периоди от гръцката драма. А тази драма вече е към своя край и по всичко личи, че управляващите в Гърция са излезли от вълшебния свят и са реални членове на най-сериозният клуб за възрастни в ЕС - еврозоната. Една от най-важните новини от декемврийската среща на Еврогрупата е, че вече приключва третият преглед на третата спасителна програма. Нещо повече, възможно е да има само още един преглед, най-много два. Това ще се реши на януарската среща на 22 януари, която ще бъде дебют за новия председател на Еврогрупата Марио Сентено. 

Договорени са следващите предварителни мерки, голяма част от които гръцкото правителство е поело ангажимент да изпълни до Коледа, а останалите веднага след Нова година, за да се даде възможност на институциите да напишат доклада си, на базата на който Еврогрупата да вземе официално решение за отпускане на следващия транш. Сред мерките са Гърция да надскочи тазгодишната си цел за първичния бюджетен изишък от 1.75% от БВП и то с много. Освен това е постигнато споразумение по бюджета за 2018-та година, с който Гърция трябва да постигне първичен излишък от 3.5%. Сред останалите договорени мерки е запазване на финансовата стабилност, подобряване на бизнес-средата, инвестиционния климат и реформи в енергийния сектор. Модернизацията на публичната администрация продължава да е на дневен ред.

"Много добри новини, и от двете страни се работи усилено и се показа воля", обяви председателят Дайселблум. А еврокомисарят Пиер Московиси дори заяви, че за първи път процесът завършва толкова гладко и бързо. Най-високата оценка обаче дойде от шефа на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната) Клаус Реглинг, който зад гръцкия успех вижда нещото, което липсваше през всичките осем години от началото на гръцката криза - така нареченото осиновяване на реформите. Това означава правителствата да спрат да ги разглеждат като наложени отвън, а като нещо, което произтича от тях самите като решения на тежки структурни проблеми. Така наречената "собственост върху реформите" е еквивалент на прословутата политическа воля, която Европейската комисия търсеше години наред в изпълнението на българските ангажименти по Механизма за сътрудничество и проверка и което продължава да търси в страните-кандидатки. 

За награда за доброто поведение на Гърция малко преди Никулден и Коледа санта Клаус Реглинг развърза чувала с подаръците. Той обяви резултатите от изпълнението на краткосрочните пазарни мерки за намаляване на гръцкия дълг. Изпълнението надвиши очакванията, които ЕСМ направи при приемането на мерките по-рано тази година. Тези очаквания бяха съотношението между публичния дълг и брутния вътрешен продукт до 2060-та година да бъде намалено с 20 процентни пункта от БВП. Резултатите обаче показват, че подобрението е 25 процентни пункта, а брутните финансови нужди като съотношение към БВП ще намалеят с около 6 процентни пункта (при договорени 15 процентни пункта от БВП). Това, според г-н Реглинг, ще се отрази много добре на устойчивостта на гръцкия дълг, въпреки че той призна, че нищо не се променя по отношение на средносрочните и дългосрочните мерки. 

Какво представляват краткосрочните дългови мерки?

Те са три комплекта: изглаждане на гръцкия профил за връщане на заеми; намаляване на лихвения риск; премахване на постоянно растящия лихвен марж за 2017-та година. Първата мярка се отнася само за втората спасителна програма на Гърция, финансирана от временния спасителен механизъм на еврозоната Европейското средство за финансова стабилност (ЕСФС). В тази програма беше договорен максимален среднопретеглен матуритет на заемите от 32.5 години. През февруари 2015-та година матуритетът падна на 28 години, заради различни фактори, и отново беше вдигнат на 32.5 години. Междувременно беше репрофилирано връщането на парите, за да се избегне натрупването на матуритети през 30-те и 40-те години на този век. 

Втората мярка се отнася до заемите, които бяха отпуснати на Гърция за рекапитализация на банките на обща стойност 42.7 милиарда евро. Само че те не бяха отпуснати в кеш, а под формата на книжа с плаващ курс. ЕСМ в момента разменя тези облигации за книжа с фиксиран курс, които след това изкупува срещу кеш. Тази схема значително намалява лихвения риск за Гърция. До момента ЕСМ е успял да набере всички пари, необходими за размяната на облигации чрез издаването на книжа с по-дълги дати. По третата схема ЕСМ слага фиксирана цена на част от бъдещите траншове за Гърция, което води до издаването на дългосрочни облигации, които съвпадат по матуритет с гръцките заеми. Тази схема ще бъде приложена догодина. 

ЕСМ предупреждава обаче, че последиците от тези схеми не са изцяло под негов контрол. В случай, че възникнат разходи от тях те ще бъдат поети от Гърция, но ще бъдат изцяло и дори повече компенсирани в дългосрочен план. 

Равносметката на Йерун Дайселблум

Отиващият си шеф на Еврогрупата, който беше един от главните играчи в гръцката драма през последните пет години, спомена Гърция на второ място като един от най-тежките му мигове на поста. По време на последното му изслушване в икономическата комисия на Европейския парламент той похвали Гърция за впечатляващите и широкообхватни реформи, обхващащи сфери като публичните финанси, администрацията, социалната система, пазара на труд и стоки. В същото време той напомни, че все още много работа предстои. Според него обаче, Гърция е обърнала процеса не само политически, но и икономически. До това се стигна след дълъг и мъчителен процес на спасяване, по време на който грешки бяха допуснати и от двете страни. 

Йерун Дайселблум каза, че преди кризата са били направени много грешки и са взимани лоши решения, довели до натрупване на рискове, прекомерно кредитиране на икономиката, правени са непродуктивни инвестиции. Грешки обаче са правени и от страна на европейските институции. Най-фундаменталната от тях е спасяването на гръцките банки и инвеститори. Това беше скъпа и неефективна операция, сподели г-н Дайселблум, но обясни, че обстоятелствата тогава са били много трудни и вероятно не е могло да се реагира по друг начин. Твърде много импровизации са съпровождали съставянето на първите програми, каза още той. Шефът на Еврогрупата изрази надежда, че гръцките политици са поне също толкова критични към решенията, взимани в миналото, както е той самият към решенията на институциите. 

След края на срещата гръцкият министър на финансите Евклид Цакалотос беше изключително доволен най-вече от добрите реакции на институциите. Неговата оценка също е, че Гърция вече излиза от кризата и това се признава от всички. Очакванията му са, че срещата на 22 януари ще бъде дори още по-добра. Третата спасителна програма на Гърция изтича през август 2018-та година. Какво бъдеще очаква страната след това можете да прочетете по-подробно тук. 

В есенната си икономическа прогноза [на английски език] ЕК очаква засилване на икономическото възстановяване на Гърция. За тази година ЕК очаква икономическият растеж да бъде 1.6%, а през следващата и през 2019-та година - 2.5%. Оценката на Комисията е, че гръцкият пазар на труда се възстановява бързо и безработицата се очаква да спадне до 21.8% тази година, 20.4% догодина и до 18.7% през 2019-та година. Публичният дълг може да спадне до 177.8% от БВП догодина и до 170.1% през 2019-та, ако всичко върви по план. Това е значително подобрение в сравнение с пролетната икономическа прогноза на ЕК. Единствените отрицателни рискове, които ЕК вижда в есенната прогноза са, че тя е правена на база пълно изпълнение на договорените мерки. Това е намек, че розовата картина е правена с очакването, че гръцките власти няма да се отпуснат, виждайки края на кризата. 

Краят на спасяването на Гърция ще затвори една от най-мрачните глави в историята на еврозоната и то точно навреме преди началото нов процес на задълбочаване на интеграцията в еврозоната, който ще изисква много по-високо ниво на доверие между 19-те членки на клуба за възрастни, споделящи обща валута. Най-важният урок от тази криза е, че популизмът струва скъпо и че структурните проблеми нямат нито лесни, нито десни, нито леви решения.