euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ще успее ли този път Гърция да завърши спасителната си програма? Това е въпросът, който витае във въздуха, след като на 7 април в Еврогрупата беше постигнато принципно споразумение за фискалния и реформаторски път на Гърция след изтичането на програмата догодина. От февруари насам гръцките новини от срещите на министрите на финансите на еврозоната създават очаквания, че този път може би има пробив, след като през есента имаше пореден застой по изпълнението на третата спасителна програма, договорена през август 2015-та година на стойност 86 млрд. евро. Подробностите по договореното миналия петък са оскъдни, тъй като сделката все още не е "облечена" в писмено споразумение. Това предстои да стане, когато представителите на институциите (бившата Тройка) се върнат в Атина, а това, според вестник Ekathimerini, се очаква да стане в края на април.

Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) съобщи на пресконференция след срещата в петък, че е договорен пакет от реформи на стойност 2% от БВП, който се отнася за периода след приключването на програмата през 2018-та година. Гръцкото правителство се ангажира да намали правителствените разходи с 1% от БВП през 2019-та година, като основният акцент ще бъде върху пенсионната система. Пенсионната реформа, която включва намаляване на пенсии, премахване на привилегии и увеличаване на пенсионната възраст, е едната от двете най-проблемни точки в текущата спасителна програма на Гърция. През 2020-та година правителството ще трябва да намали с още 1% от БВП разходите си, като този път фокусът ще бъде на данъка върху личните доходи.

Време е за десерта

Когато представителите на институциите и гръцкото правителство сключат споразумението, това ще разчисти пътя и за "наградата" за тежките реформаторски усилия на Гърция, а тя е да започнат разговорите за дългово облекчение. Йерун Дайселблум заяви, че големите препятствия са вече преодолени и Еврогрупата ще може да се заеме със средносрочната фискална политика за периода след края на програмата и с устойчивостта на дълга. Двете неща са неразривно свързани и по тях все още не е постигнато споразумение между еврозоната и Международния валутен фонд. МВФ и Брюксел се различават значително в схващането си за резултатите от спасителната програма на Гърция върху устойчивостта на публичния й дълг и каква фискална пътека трябва да се следва в средносрочен план, за да може дългът да бъде устойчив и да се върви към неговото намаляване. 

Тези различия са и причината МВФ все още да не участва в програмата. На базата на собствените си анализи Фондът смята, че заложените цели за генериране на първичен бюджетен излишък (без плащанията по кредитите) от 1.75% през тази година, 3.5% догодина и 3.5% в средносрочен план не са реалистични, за да доведат до устойчивост на дълга. Освен това Фондът е на мнение, че не може от Гърция да се очаква твърде дълго след програмата да поддържа високи първични бюджетни излишъци (от порядъка на 3.5%) и затова настоява да бъде договорено дългово облекчение. Нещо, за което в еврозоната вече зрее съгласие, но остава въпросът каква форма ще има това дългово облекчение.

Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) заяви, че Гърция е постигнала изненадващ първичен бюджетен излишък от 3% миналата година, което е било най-малко 6 пъти по-голямо от поставената цел. За тази година се очаква Гърция да постигне 1.75% бюджетен излишък, а догодина 3.5%. По-рано, по време на дебат в Европейския парламент за гръцката спасителна програма г-н Московиси призна, че такава цел не може да се преследва твърде дълго време. "Не е демократично", каза той. Подчерта обаче, че е необходимо Гърция да отбелязва първични излишъци в средносрочен план. "Отдавна казваме, че е необходима по-реалистична цел за първичния бюджетен излишък след края на програмата. В противен случай няма да можем да разчитаме на пазарно финансиране", отбеляза той, но не каза колко големи да са тези излишъци.

Той добави, че Гърция е изненадала всички с икономическото си представяне миналата година. Според зимната прогноза на Европейската комисия икономическият растеж на Гърция е бил 0.3% през 2016-та година, а тази се очаква да бъде 2.7%. Пиер Московиси изрази убеденост пред евродепутатите, че благодарение на значителните реформи и доброто икономическо представяне Гърция ще успее да обърне страницата. До момента са приети над 200 мерки от началото на програмата досега, което е огромно усилие. Беноа Кьоре, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка, заяви, че сключената сделка в петък дава основание да започнат разговорите по устойчивостта на гръцкия дълг, което означава да се договори и дълговото облекчение. Той подчерта, че времето е от особено значение.

С това се съгласи и Йерун Дайселблум, според когото вече твърде много се бавят нещата. "Гръцката икономика през първата половина на миналата година навлезе в подем, но моментът започва да се изплъзва. Така че трябва наистина да работим бързо и да завършим преди следващите плащания", каза шефът на Еврогрупата. Следващият транш по програмата трябва да бъде изплатен през юли. По темата за гръцкия дълг голямото препятствие е Германия. Позицията на канцлерката Ангела Меркел е против отписване на дълг. Това ще бъде една от основните теми на разговорите в Берлин днес между нея и шефката на МВФ Кристин Лагард. Изходът от тези разговори и решението на Германия е до голяма степен поставено в зависимост от парламентарните избори тази есен. Управлението на г-жа Меркел е сериозно застрашено от появата на нов кандидат на Социалдемократите - бившия шеф на Европейския парламент Мартин Шулц, който винаги е подкрепял отписване на гръцки дълг, но темата е токсична за германското общество. 

Гърция вече не е толкова важна

Дали защото вече се вижда краят на гръцката сага или защото 8 години са много, но шефът на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната) Клаус Реглинг направи изненадващо изказване на пресконференцията след края на Еврогрупата на 7 април. Обикновено след срещи на Еврогрупата той разяснява колко пари са отпуснати до момента на Гърция и отправя послания към гръцкото правителство да се придържа към ангажиментите си. Този път обаче той реагира необичайно. Вместо да започне с Гърция, особено след като стана ясно, че е сключено важно споразумение, той заговори за това колко важни са били другите две теми от дневния ред на заседанието на финасовите министри от еврозоната - как да се стимулират инвестициите и как да се подобри функционирането на банковата система.

По неговите думи тези две теми са изключително важни в дългосрочен план за функционирането на еврозоната. "Разбира се и Гърция е важна. Напоследък все говорим за първични излишъци, но мисля, че в други държави хората гледат повече на цялостния фискален баланс", каза той на съвместната пресконференция в Малта. 

За кожата на Йерун Дайселблум

Изборите в Холандия наложиха през последните седмици разговора за наследник на шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум. Това беше и един от основните журналистически въпроси на мартенската Еврогрупа, която се състоя в края на март. Тогава настроенията бяха пълна подкрепа за г-н Дайселблум и увереност, не само че ще довърши мандата си (който изтича през януари), но и че е възможно да получи втори мандат. За двете седмици между мартенското и априлското заседание на Еврогрупата се промениха много неща. Първото е, че Партията на труда (PvdA), към която принадлежи Йерун Дайселблум, изгуби катастрофално изборите. Това беше най-голямата новина от гласуването в Холандия в края на март. Партията изгуби цели 29 места и остана само с 9 депутати, което прави оставането на г-н Йерун Дайселблум на поста министър на финансите невероятно. 

Втората промяна настъпи заради самия Дайселблум, който сам подля вода на и без друго значително смалените си шансове за оставане на поста. В интервю за германския финансов ежедневник Frankfurter Allgemeine Zeitung той употреби думи, които предизвикаха огромен скандал по южната периферия на еврозоната. Според него, не може човек да харчи парите си за алкохол и жени и да очаква след това солидарност. Освен от някои южни столици, остри реакции дойдоха и от Европейския парламент. Шефът му Антонио Таяни (ЕНП, Италия) и група евродепутати осъдиха изказването и поискаха Дайселблум да се яви на изслушване в пленарната зала. Холандският финансов министър отказа явяването като посочи, че датата (4 април) не му е свободна в календара. Той припомни също така, че съвсем скоро е бил на изслушване в икономическата комисия на Европарламента. 

По време на иначе изпълнената с популистки изказвания дискусия, в която конкретните коментари върху параметрите на спасителната програма на Гърция и бъдещето на страната след края на програмата бяха единични, евродепутатите осъдиха изказването на шефа на Еврогрупата и поискаха извинение. Няколко дена по-късно, по време на заседанието на министрите на финансите от еврозоната в Малта Йерун Дайселблум се извини и на колегите си. Той заяви, че сам е повдигнал въпроса и е изразил съжаление за избора си на думи, и повтори, че не е имал намерение да обиди никого. Подчерта обаче, че за да има солидарност, е важно и да се спазват договорките и поетите обещания. "Изборът на думи за съжаление предизвика болка на хората и аз, разбира се, съжалявам много". 

По думите му не е последвала дискусия и никой не е поискал оставката му. Засега не е ясно дали Йерун Дайселблум ще изкара до края мандата си. Това зависи от продължителността на преговорите по съставяне на ново правителство в Холандия, тъй като по правилата на Еврогрупата шефът й трябва да е настоящ министър. Възможно е да се получи някаква дупка между преговорите и края на мандата му (януари), но все още не е ясно как ще бъде запълнена тя. През март някои от колегите му заявиха, че това е предпочитания вариант, именно заради Гърция, тъй като г-н Дайселблум е много навътре по гръцкото досие. Появата на човек, който тепърва има да се запознава със ситуацията в подробности и то в ключов за програмата момент не е по вкуса на някои от министрите.

Самият Дайселблум заяви в отговор на журналистически въпрос, че няма намерение да прекъсне традицията за внимателен подбор и подготовка на наследника му. В крайна сметка постът не е запазен за министъра на финансите на Холандия. За неговото място вече има кандидати, като най-изявените от тях са испанският министър на финансите Луис Де Гуиндос, който се надяваше и предишния път да получи поста, но го изгуби от Йерун Дайселблум. Другият кандидат е словашкият финансов министър Петер Кажимир. Спрягат се и други имена. Никой от тях не пожела да коментира темата за оставката на Йерун Дайселблум преди или след срещата на Еврогрупата с изключение на австрийския Ханс Йорг Шелинг, който на въпроса дали Йерун Дайселблум трябва да подаде оставка, отговори лаконично с "не".