euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Състоянието на Европейския съюз не е добро. Не само това, ами и в него няма Европа, нито пък достатъчно съюз. Това е оценката на Жан-Клод Юнкер след една година начело на Европейската комисия. Речта беше най-дългата досега, но не само защото състоянието на Съюза е тежко (разбирай липсва) на твърде много нива, а и поради не добро планиране как точно да се проведе. По програма Юнкер трябваше след обръщението си да представи новите предложения на ЕК за справяне с миграционно-бежанския проблем. Получи се обаче една голяма каша, която продължи няколко часа. И въпреки че имаше няколко много силни послания в речта му, крайният резултат, както много добре е обобщил Politico Europe, е огромно разнообразие от акценти в европейските медии. 

Юнкер направи опит да използва миграционно-бежанската криза, за да покаже едно от многото неща, които не са наред в ЕС, в резултат на което имаше два дебата за миграцията, а много от останалите важни теми за Съюза се наложи да опаднат от обръщението му пред евродепутатите в Страсбург, а и от самия дебат. Пълният текст [на английски език] обаче, помага за попълване на дупките. Отношението ни към бежанците разкри пълната липса на съюз, както този сайт неведнъж писа. Разривът обаче е доста по-стар - гръцката криза, която това лято за първи път постави под въпрос необратимостта на еврото. Затова не е случайно, че Юнкер избра да се спре на Гърция като втория най-съществен европейски проблем. Това е кризата, която държа в шах, а на моменти имаше опасност и от мат целия Съюз. Десетки срещи на Еврогрупата и на Европейския съвет, като бяха поставени и рекорди от например 3 срещи на Еврогрупата и две на върха в рамките на седмица. 

Юнкер припомни, че от началото на годината разговорите за Гърция са поставяли не веднъж на изпитание търпението на Европа. "Много време и доверие беше изгубено. Бяха казани думи, които не може лесно да се върнат обратно", каза той и заключи: "Не се гордея с всеки аспект от постигнатите резултати". Според него, провалът да се предостави бърз и ясен отговор на ръцката криза е отслабил всички. 

Третият проблем, който разкрива липсата на Европа е самата еврозона като архитектура. Като припомни изложените идеи в доклада на петимата президенти, Юнкер пое ангажимент пред Европарламента до края на годината ЕК да представи план за общоевропейска схема за гарантиране на депозитите, която да е независима от "портмонетата на правителствата". Като някогашен привърженик на идеята за еврооблигации, известни още като обединяване на дълга (мутуализация), Юнкер обяви, че в следващите седмици предстои да бъдат представени предложения за създаването на система за презастраховане. Това няма да е пълна мутуализация, по неговите думи, а нов подход. 

ЕК ще работи и по друга идея в президентския доклад - общото представителство на еврозоната в международните финансови институции. И тук дойде една от най-силните критики на Юнкер към страните-членки. След като изрази недоумение как е възможно при наличието на втората най-голяма валута в света еврозоната да не говори с един глас по икономически въпроси в международните институции. Нещо повече, "Как е възможно да се създава стратегически важна нова банка за инвестиции в инфраструктура в Азия и вместо европейските правителства да координират усилията си, те се надпреварват кое първо да стане член?", попита шефът на ЕК. Трябва да пораснем и да поставим общия ни интерес над националния, каза той. Според него, шефът на Еврогрупата е най-естественият говорител на еврозоната на международно ниво, като например МВФ. В момента преседател на Еврогрупата е холандският министър на финансите Йерун Дайселблум, който беше избран за втори мандат на поста през юни. 

Юнкер е привърженик и на идеята за създаване на хазна на еврозоната, която да се отчита на европейско ниво. Добра основа за това представлява постоянният спасителен фонд на еврозоната - Европейския механизъм за стабилност, създаден по време на кризата с кредитна линия на стойност 500 милиарда евро. И понеже каза, че докато разсъждава за бъдещето на европейския проект, Обединеното кралство постоянно е в мислите му, някак навреме дойде и най-новата публикация [на английски език] на британския аналитичен център Open Europe, който се позиционира в последните две години като пътеводител в британската политика към ЕС. В текста се правят няколко предложения за бъдещето на еврозоната, които трудно може да се каже, че се допълват с идеите, изложени в доклада на петимата президенти. 

Присъединяването към еврозоната да спре да е задължително е едното предложение. В момента всички страни-членки, които не са договорили специално изключение, са длъжни да приемат еврото, когато са готови за това. Крайни срокове не са поставени, но в пика на дълговата криза в еврозоната от някои нови членки, като Чехия и Полша, се чуха мнения в посока към доброволност. В момента единствено Великобритания и Дания имат постоянно изключение от ангажимента за присъединяване към общата валута. Второто предложение на Open Europe е да се дадат нови права за гласуване на страните извън еврозоната, за да се избегне ситуация, при която всички споделящи единната валута правят мнозинство при гласуването на конкретено предложение. Това би било в ущърб на онези, които са извън еврото. 

Юнкер не каза нищо ново по отношение на исканията на Лондон за предоговаряне на отношенията му с Брюксел и за реформа на ЕС, но фактът, че той все пак се спря на темата показва, че това е още едно от болните места на Съюза. Юнкер, който беше в доста обтегнати отношения с британския премиер Дейвид Камерън, тъй като последният беше против назначаването му за шеф на ЕК, отново повтори ангажимента си да се стреми към справедлива сделка с Великобритания, водена от презумпцията, че оставането на Обединеното кралство в Съюза е по-добре за всички. 

Другата сфера, в която липсва съюз и то от самото начало, е външната политика. "Ако искаме да се борим за по-мирен свят, се нуждаем от повече Европа и повече Съюз в нашата външна политика", каза той, като специално акцентира върху Украйна, за която подхвърли, че му е необходима отделна реч. От трибуната в Страсбург той изпрати силно и дори провокативно послание към Русия като заяви, че балтийските страни, които обърка с Балканите, и Полша са "недосегаеми". "Искам това да се разбере много ясно в Москва". Шефът на ЕК каза още, че ЕС трябва да демонстрира на Русия каква е цената на конфронтацията, но и да й даде ясно да разбере, че е готов да действа. Доста силна реторика като се има предвид, че ЕС няма собствена армия и трябва да разчита на НАТО (повечето членки на ЕС са членки и на НАТО), за да защитава "недосегаемите" в случай на опасност. Изказването му по отношение на външната политика имаше по-скоро символична цел, отколкото да се предлагат реални действия.

Липсата на Съюз по отношение на външната политика обаче за пореден път силно си личи. В момента няколко страни-членки обмислят самостоятелни военни действия в Сирия, докато други са категорично против. Това само по себе си не е ново за ЕС, дори е нещо съвсем нормално. Проблемът е, че това не се дискутира в Съвета. Една от свежите идеи, които се чуха в Европарламента в сряда сутринта не дойде от Юнкер, а от лидера на групата на либералите Ги Верхофстад (Белгия). Той изрази съжаление, че лидерите на 28-те членки не са поканени да участват в дебата. Каза го по повод миграционно-бежанската криза, но всъщност липсата на координация и обсъждане на толкова важни национални решения, като военна намеса в Сирия е основната причина за сегашното разделение в Съюза, когато едни държави (основно източните) казват, че нямат вина за кризата в Близкия изток, но за сметка на това са най-потърпевши от последиците й. 

В духа на липсата на съюз в ЕС е и оценката на Юнкер за резултатите от междуправителствения подход, който зачести осезаемо през последните няколко години. В края на планираната му реч, за която не остана време в сряда, той спомена някои от най-ключовите междуправителствени решения, по които няма никакъв резултат. Това са фискалния пакт, договорен през 2011-а година. Днес няма нито една страна-членка, която изцяло да изпълнява пакта. Другото междуправителствено решение е за създаването на фонд за банково преструктуриране, ратифициран от само четири от общо 19 членки на еврозоната. И това при положение, че фондът трябва да заработи от 1 януари. 

Речта на Юнкер беше аплодирана няколко пъти бурно от евродепутатите. Проблемът е обаче, че всъщност там, където Съюзът липсва най-много не е нито в Брюксел, нито в Страсбург, а в столиците. И ако идеята за присъствието на 28-те премиери и президенти на дебат в Европарламента звучи нереалистично, то отсъствието на председателя на Европейския съвет Доналд Туск беше отбелязано подобаващо, въпреки основателната причина за това - посещение в Близкия изток. 

Констатациите за липсата на достатъчно Европа в речите на шефовете на ЕК не са нови. Обръщението за състоянието на съюза беше въведено от предишния шеф на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу във втория му мандат. През 2011-а година например, той също чертаеше мрачна картина за състоянието на съюза. Година по-късно той беше отново силно откровен и призоваваше за нова посока. А през 2013-а година той директно нападна страните-членки за липсата на достатъчно съюз и достатъчно Европа. Тази година показва, че и Юнкер наследява същите проблеми и дори по-сериозни - все по-малко съюз в Съюза. Това е някак парадоксално на фона на драстичната промяна - шефът на ЕК беше за първи път избран на избори и постави началото на първата политическа Комисия. Дали това ще инжектира повече съюз? Едва ли.