euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Едно от най-честите обяснения, което можеше да чуете това лято от Европейската комисия по повод бежанската криза и индивидуалните мерки, които страните-членки предприемаха, за да се справят с нея, беше, че охраната на външните граници е работа на страните-членки. С други думи, те могат да решат да градят стени и да разполагат армиите си по границата, за да отклоняват бежанския поток, или пък да бъдат гостоприемни като ги пускат, настаняват и регистрират. И въпреки че всички говорят за общ европейски подход, съпротивата срещу него е голяма. Затова не е изненада, че докато ЕС беше на ръба на разпада през юни, когато обсъждаше предложението на ЕК за квотно разпределение на само 40 000 бежанци (СЛОВОМ: четиридесет хиляди), бежанската вълна се превърна в цунами, което заля Съюза това лято. В резултат ЕК подготвя ново предложение, което, още не излязло, вече произвежда нова порция съпротива. Не е изненада също, че проблемът се превърна от чисто хуманитарен, в екзистенциален за ЕС. 

В сряда сутринта, след като направи първото си обръщение за състоянието на съюза, шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ще представи новите идеи на Комисията за справяне с мигрантско-бежанския проблем, след което ще последва поредният дебат в Европарламента. В края на миналата седмица в няколко големи европейски вестника излезе статия, в която г-н Юнкер даде ясно да се разбере, че проблемът с бежанците и емигрантите е цивилизационен, ценностен. "Когато говорим за миграция, говорим за хора. Хора като вас или мен, освен когато не са като вас или мен, защото не са имали щастието да се родят в един от най-богатите и стабилни райони на света. Говорим за хора, които е трябвало да бягат от война в Сирия, терора на ИДИЛ в Либия или диктатурата в Еритрея", пише бившият премиер на Люксембург и продължава: "Тревожи ме като гледам ненавистта, отхвърлянето, страха срещу тези хора, насочван от някои части на населението. Подпалването на бежански лагери, избутването на лодки от доковете, физическото насилие над търсещите убежище или затварянето на очите за тези бедни и безпомощни хора - това не е Европа".

През май ЕК представи програма за миграцията, базирана на няколко основни стълба, най-конфликтният от които бяха квотите за преместване на 40 хиляди бежанци от Италия и Гърция. Въз основа на критерии като брутния вътрешен продукт, нивото на бежанци в страната, безработицата и населението, ЕК създаде квоти за всяка страна-членка да приеме бежанци от Сирия и Еритрея в следващите две години, като за всеки бежанец страните ще получават по 6 000 евро. Предложението предизвика ожесточени спорове по време на юнската среща на върха, която продължи до ранните часове на деня и дори успя да засенчи драмата с Гърция. Същността на съпротивата беше заради задължителността. Страните-членки от източния блок се възпротивиха и продължават да се съпротивляват именно срещу задължителността. 

За задължителни квоти настояват обаче Германия и Франция, които миналия петък излязоха с обща инициатива. Също в петък премиерите на страните от Вишеградската четворка - Унгария, Полша, Чехия и Словакия - излязоха с декларация [на английски език], в която се обявиха за единен европейски подход, но против задължителния елемент. Те настояват за пълно прилагане на заключенията от 26 юни на Европейския съвет, според които страните-членки се съгласяват на временно и еднократно преместване на 40 хиляди души. "Всяко ново предложение, водещо до въвеждането на задължителни и постоянни квоти за солидарни мерки, ще бъде неприемливо", се казва в декларацията на Вишеградската група. Тя излезе само ден, след като унгарският премиер Виктор Орбан направи обиколка из Брюксел с искане ЕС да спре да критикува страната му за начина, по който се справя с бежанския и мигрантски поток.

По време на изявленията си след срещите с лидерите на европейските институции г-н Орбан обяви, че бежанската и емигрантска криза не е европейски, а само германски проблем, тъй като бежанците искат само в Германия. И макар че неговата позиция е вече добре известна и дори скандалните му изявления вече не са изненада, донякъде учудващо беше изказването на шефа на Европейския съвет Доналд Туск, бивш премиер на Полша. По време на пресконференция след края на срещата си с Орбан той заяви, че "не всеки е фен на спорните решения, предложени от министър-председателя Орбан и мога да разбера защо, но едно нещо е ясно - министър-председателят Орбан предприе действия за подсилване на защитата на границите на ЕС". 

През последните седмици зачестиха призивите за провеждането на извънредна среща на върха за бежанската и емигрантска криза, но тя беше отказана и от шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер, според когото решенията вече са взети, просто трябва да се прилагат, и от правителствени лидери. Групата на либералите в Европарламента обаче настоява за такава среща и призова Доналд Туск да "надгради" извънредната среща на министрите на вътрешните работи на 14 септември със среща на върха. Лидерът на групата Ги Верхофстад (Белгия) поиска също Туск да присъства на дебата за миграцията, който ще се проведе в сряда сутринта веднага след обръщението на Юнкер за състоянието на съюза. 

Със среща на върха или без сегашната ситуация създава огромно напрежение вътре в самия Съюз. Важно е в този смисъл да се отбележи, че в своята програма за миграцията от май тази година ЕК посочва, че еднана от слабостите в сегашната политика по даване на убежище е липсата на взаимно доверие между страните-членки. Това е в резултат на фрагментираната система за даване на убежище, смята ЕК. Според последната промяна на законодателството за предоставяне на убежище от 2013-а година, процесът за кандидатстване е вече навсякъде подобен. Първата стъпка е да се снемат отпечатъци от всеки кандидат, които се изпращат в общата база данни Eurodac. Чрез тази система се идентифицира страната, отговорна за обработката на молбата за убежище. Според Дъблинския регламент, това е страната, в която кандидатът/кандидатката е влязъл. 

След като бъдат регистрирани, кандидатите за бежанци биват настанявани и им се осигурява храна. Следва дълга процедура по интервюиране на кандидата/кандидатката за установяване дали наистина заслужава убежище или не. Ако не се даде статут на първа инстанция, решението може да се обжалва. При окончателен отказ, кандидатът се връща там, откъдето е дошъл. Ако обаче, статутът на бежанец бъде одобрен, човекът получава определени права като възможност да получи разрешително за пребиваване, достъп до пазара на труда и до здравната система. Според международното законодателство, убежище се дава на хора, бягащи от преследване или военни конфликти. Убежището е основно право, гарантирано в Женевската конвенция за защита на бежанците от 1951-а година. 

Квотният принцип повдига някои въпроси, които засега остават без отговор, като например какво става с бежанците, които не бъдат приети от държавата, в която са разпределени. От ЕК обясняват, че бежанците не могат да избират къде да бъдат преместени, но могат ли те да бъдат насилени да останат там, където не желаят? Надеждите са, че на много от тези въпроси Жан-Клод Юнкер ще даде отговори в сряда сутринта. Важно е предложението, което ЕК ще представи пред евродепутатите, да бъде цялостно и дългосрочно, защото предишното остаря и стана неадекватно за няма и едно лято. Бъдещият механизъм трябва да обхваща всякакъв тип бежанци, включително и тези от конфликтите по източната граница на ЕС. Както euinside писа още през юни, ако Гърция и дълговата криза в еврозоната не успяха да разцепят Съюза, миграционно-бежанския проблем има огромен потенциал да го направи. Въпросът е струва ли си.