euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Отлагането на членството на България и Румъния в Шенген се дължи на вътрешнополитически проблеми в Холандия и Финландия. Това е официалното обяснение, което българските граждани получиха от правителството в лицето на министрите на външните и вътрешните работи Николай Младенов и Цветан Цветанов.

Няколко дни преди Съвета на вътрешните министри на 22 септември, вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов казва: „Всяка страна има специфики на управлението и мнозинството, което подкрепя дадено правителство. Холандия в момента се управлява с националисти, които винаги са били по-остри към подобни европейски политики. Нека видим Съвета на министрите и дали Холандия ще бъде изолирана от всички останали 26 държави и това ще бъде може би за първи път – по подобен начин да бъде дискриминирана една държава”.

Както стана ясно, Холандия не беше нито „изолирана”, нито „дискриминирана”. Не защото позицията й против приемането на България и Румъния в Шенген беше подкрепена и от Финландия, а защото всяка страна от 27-те членки на ЕС има право на собствена позиция. Затова съществува и правилото за единодушието - за да е ясно, че всеки е изразил позиция и тя е уважена, а решението е резултат от консенсус.

В интерес на истината очаквах Хага и Хелзинки да реагират на българските изявления, че правителствата им са заложници на популисти и националисти още повече, че в подобен стил се изказаха и представители на Европейския парламент. Както казва самият Цветан Цветанов след заседанието на вътрешните министри, представителите на Холандия и Финландия са обяснили, че нямат мандат да подкрепят разширяването на Шенген. Това означава, че не са упълномощени от своите правителства, парламенти и в крайна сметка - от гражданите си да вземат положително решение.

Защото каквато и да е политическата ситуация в двете страни, тя е резултат от волята на техните граждани, изразена демократично на избори. Освен това, въпросът с разширяването на Шенген не може да се разглежда изолирано от всички събития връхлетели ЕС в последната година, най-вече Арабската пролет и последвалия имигрантски наплив и дълговата криза в еврозоната. Тъй като промените в шенгенското управление тепърва ще се обсъждат, нека видим как политическата ситуация в Холандия и Финландия се отрази на позициите им по отношение справянето с дълговата криза.

Факт е, че коалиционен партньор в холандското правителство е Партията на свободата на Хеерт Вилдерс, определяна като популистка, ксенофобска и антиимигрантска. Самият премиер Марк Рюте дойде на власт с определено евроскептични идеи. Въпреки това, Холандия не заплаши нито веднъж спасителните операции в еврозоната. Страната зае твърда (обикновено прогерманска) позиция по най-важните въпроси и предложи кардинална реформа на управлението на еврозоната с опция „изключване”, но не се опита да шантажира европейските си партньори или страните, искащи спасителен заем. Т.е. тук тезата, че националистите са по-остри към европейските политики очевидно издиша.

Не точно така стоят нещата с Финландия, която също има коалиционно правителство, но не от две, а от 6 различни партии и премиерът Юрки Катайнен трябва да използва всички сили и средства, за да балансира между тях и да осигурява съгласието им (имайте предвид, че основният коалиционен партньор на партията Национална коалиция на Юрки Катайнен - социалдемократите гласуваха против заемите за Гърция и Ирландия в предишния парламент, при това без да са „популистка” партия). А макар да не участва в правителството, популистката партия „Истински финландци” е трета парламентарна сила.

Финландската позиция вече на два пъти изправи на нокти ЕС в опитите му за решаване на дълговата криза в еврозоната - първият път беше като постави собствени условия за спасителния заем за Португалия и оттам за участието си в бъдещи заеми, а след това - когато поиска обезпечение за участието си във втория заем за Гърция. Преговорите по въпроса продължават безрезултатно вече втори месец.

На този фон, до средата на октомври националните парламенти в еврозоната трябва да одобрят промените в спасителния фонд, договорени на 21 юли. Те ще му позволят значително да разшири функциите си и да се превърне в основен инструмент за овладяване на дълговата криза. Именно Финландия е една от страните, където се очаква да има проблеми с осигуряването на парламентарната подкрепа.

Представете си как в този контекст правителствата в двете страни трябва да осигурят едновременно политическа подкрепа за приемането на промените в спасителния фонд и за приемането на България и Румъния в Шенген. Представете си телефонните разговори и неофициалните срещи, в които се разменят обещания и се правят компромиси. В същото време, Франция и Германия от една страна и европейските институции от друга, оказват натиск промените в спасителния фонд да бъдат приети на всяка цена. Разказвам всичко това, защото то показва от една страна контекста на ситуацията и от друга - колко неправилно и опростенческо е да се обясняват позициите на Хага и Халзинки изцяло с „вътрешнополитически проблеми”.

Да, може да се каже, че в този смисъл България и Румъния са изтеглили късата клечка обсъждането на членството им в Шенген да съвпадне със съдбоносните решения за еврозоната и в този смисъл да се превърне в разменна карта във вътрешнополитическите дебати в някои страни. Но това е, ако използваме футболна метафора, все едно един отбор, който се опитва да се класира на световно първенство да не се напъва да спечели всички мачове в групата си, разчитайки на сметки какви ще са резултатите от другите мачове.

Защото истината е, че ако Финландия по-скоро не коментираше шенгенската тема, Холандия има ясна и недвусмислена позиция, изразявана нееднократно в последната година. Нещо повече, в коалиционното споразумение на правителството е изрично записано, че България и Румъния не могат да бъдат приети в Шенген, докато няма резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, отчетени в мониторинговия доклад на ЕК.

До преди два дни българското правителство просто игнорираше този факт. Нещо повече, то игнорира факта, че връзката между шенгенското членство и Механизма за сътрудничество и проверка, макар и неформална, беше официализирана политически. Да, в критериите за приемане в Шенген такава връзка няма и няма как да има, защото механизмът беше измислен и въведен специално за България и Румъния през 2007-а година. Така че по този въпрос по-скоро във формализъм трябва да бъдат обвинени тези, които отричат връзката, а не тези, които я подчертават.

Защо Холандия и Финландия (и не само) смятат, че е необходимо да имат доверие в българската съдебна система и да разчитат, че в България има върховенство на закона, няма да обяснявам. Но думата ми е за популизма. Двете правителства бързо бяха обвинени, че са се поддали на популизъм, блокирайки членството на България и Румъния. Но, ако холандското правителство не спази коалиционното си споразумение как ще го обясни на собствените си граждани? Ако в резултат правителството се разпадне? Популизъм ли е правителството да изпълнява собствените си програмни документи? Популизъм ли е да се уважава волята на коалиционен партньор, който по волята на избирателите е трета парламентарна сила?

И обратно - не е ли популизъм българските граждани да бъдат убеждавани вече две години, че правителството си е върнало доверието на Брюксел, че Шенген е национален приоритет, че техническата готовност е напълно достатъчна да гарантира членството? Не е ли популизъм вината за провала (а непостигането на национален приоритет е провал) да се припише единствено на въшни обстоятелства? Не е ли популизъм премиерът на държавата да не обели и дума, за да обясни на гражданите защо не стана това, което той обещаваше? Да обясни какво означава тази „липса на доверие”, за която говорят партньорите му в Брюксел?

Мълчанието на Бойко Борисов е по-красноречиво от всичките му приказки за последните две години. И още по-неуважително спрямо българските граждани от всичките му цветисти изказвания, цитирани с неоправдано чувство за хумор от медиите.

По ирония на съдбата, шенгенският шамар прозвуча само ден преди началото на предизборната кампания в България. Макар скорошно изследване на институт "Отворено общество" да показа, че каквото и да се случи по темата Шенген, то няма да промени електоралното поведение на българите все си мисля, че изборите са време за политическа оценка. И крайно време е българските гласоподаватели да дадат своята политическа оценка не за обещанията, прерязаните ленти и кебапчетата, а според шенгенския критерий: доверието.