euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Една реплика на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) разбуни духовете и допълнително нажежи и без друго горещата политическа атмосфера в България. След срещата си с румънския премиер Дачиан Чолош в Брюксел г-н Юнкер заяви пред журналисти, че България и Румъния не са обвързани в пътя си към премахването на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който двете страни влязоха в ЕС през 2007-а година, тъй като не бяха изпълнили всички условия по отношение на съдебната реформа в посока независимост и отчетност, борбата с корупцията по високите етажи, а в случая на България и по отношение на борбата с организираната престъпност. Той отново повтори позицията си, която застъпва от началото на председателстването си, че механизмът ще бъде премахнат до края на мандата му (2019-а година). 

За първи път той пое този ангажимент по време на геополитически важна среща с българския премиер Бойко Борисов през декември 2014-а година. Тогава и двамата току-що бяха заели постовете си - Бойко Борисов за втори път начело на българското правителство, а Юнкер за първи път начело на ЕК, но с дълъг стаж като шеф на Еврогрупата, като премиер на Люксембург и в това си качество неотменна част от Съвета на ЕС. Жан-Клод Юнкер нито тогава, нито в понеделник вечерта представи каквито и да било условия или обяснения как точно ще отпадне МСП, но заявлението, че ако Румъния се справи по-бързо от "нашите български приятели", за нея механизмът ще отпадне по-рано, предизвика буря от реакции в България, която от седмици се тресе от корупционни и съдебни скандали, които духът на МСП дори не може да възприеме. 

Според едни изказването на Юнкер е ясен знак за сваляне на доверието от г-н Борисов, докато според други председателят на ЕК не е казал нищо ново по същество и новина всъщност няма. Това обаче не е вярно. Новина има и тя има огромно значение за нещо, което от месеци е в епицентъра на европейската политика - шенгенското пространство за сигурност, на което двете страни все още не са членки, именно заради резултатите им по МСП. През 2012-а година, когато ЕК направи първото си обобщение на работата на механизма през първите пет години от функционирането му, Холандия и Финландия блокираха присъединяването на Румъния и България към Шенген, тъй като смятат, че не са подготвени, въпреки че ЕК и ЕП многократно заявяваха, че двете страни изпълняват техническите критерии. Според Холандия обаче, липсата на напредък по изпълнението на условията в МСП са достатъчно силен аргумент за спиране на членството им. Холандия заяви, че се нуждае от минимум два положителни доклада (в които се отбелязва напредък), за да вдигне ветото си. 

През 2013-а година към холандската съпротива се включиха Германия и Франция, като съпротива изрази дори Полша. В интервю за германското седмично списание Der Spiegel тогавашният министър на вътрешните работи на Германия Ханс-Петер Фридрих заплаши, че ако Румъния и България продължат да настояват в Съвета да се гласува за членството им в Шенген, Германия ще наложи вето. Той каза това в навечерието на срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС на 7 март 2013-а година. Заплахата на г-н Фридрих доведе до оттеглянето на румънското искане за гласуване, а тогавашният президент Траян Басеску заяви, че Румъния ще пожертва каквото е необходимо, за да влезе в Шенген, "дори ако трябва корумпираните хора на страната". 

Оттогава досега темата за членството на двете страни в Шенген е разглеждана само веднъж - по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през декември 2014-а година. В заключенията на министрите тогава се казваше, че решението за пълното прилагане на шенгенското законодателство към България и Румъния все още не е взето. Вицепремиерът Меглена Кунева се опита на няколко пъти да повдигне въпроса в Съвета, но той така и не влезе в дневния ред. 

След политическата криза през 2012-а година и изключително острия извънреден доклад на ЕК ситуацията в Румъния започна да се променя драматично. В резултат може да се каже, че за Румъния вече има два положителни доклада, като най-новият от януари тази година е особено вдъхновяващ. 

Защо е важна репликата на Юнкер?

Точно както през 2012-а година, когато с докладите си ЕК форсира промяна, така репликата му на 15 февруари късния следобед в Брюксел, при това направена във встъпителните му думи, а не е в отговор на тематичен въпрос, може да послужи за допълнителен катализатор на промените в северната ни съседка. Защо? Защото констатациите в доклада от тази година, макар и да са достойни за българска завист, крият подводни камъни. Основното послание в документа е, че добрите резултати трябва да се превърнат в необратим процес. Проблемът в Румъния е, че страната има всички необходими институции и капацитет да се бори с корупцията, но парламентът продължава да спъва борбата с корупцията по високите етажи. Това означава, че за да може механизмът да бъде вдигнат, Румъния ще трябва да докаже, че политическата класа повече не е пречка в преследването на корупцията. 

Шамар за София, погалване за Букурещ

Какви са нагласите на Холандия, която в момента председателства Съвета на ЕС и основен приоритет в програмата й е върховенството на закона, ще разберем, когато се гледат докладите за България и Румъния в Съвета по общи въпроси. Евентуално отделяне на Румъния от България би имало силно мотивиращ ефект и за двете страни, както този сайт неведнъж е писал. За Румъния ще послужи като катализатор, а за България може да послужи за докосване на дъното и най-сетне да се постави началото на отлепянето от него, ако се намери политическа воля за това. Така че, новина определено имаме и тя е, че шефът на ЕК за първи път даде ясно да се разбере, че двете страни не вървят в комплект. Чисто формално никога не е имало обвързване между двете страни. Сдвояването им е резултат от политически натиск. Въпрос на политическо послание е и раздвояването им. Точно това направи Жан-Клод Юнкер вчера.