Зимата идва в ЕС

Аделина Марини, February 29, 2016

Ако искате да блокирате ЕС, организирайте референдум. Няма значение за какво, стига да е срещу ЕС. Броени часове, след като европейските лидери си стиснаха изтощени ръце с британския премиер Дейвид Камерън за превръщането на специалните отношения между Великобритания и ЕС в още по-специални, от централноевропейската Великобритания, както преди години полският анализатор Константи Геберт нарече Чехия, дойде сигнал, че е възможно и тази страна да подложи членството си в Съюза на всенародно допитване. Чешкият премиер Бохуслав Соботка беше цитиран да казва в началото на миналата седмица, че "Може да се очакват дебати за напускането на ЕС в тази страна след няколко години, ако Великобритания напусне ЕС". Много скоро след него унгарският премиер реши, че се е отворила поредна възможност да удари ЕС.

За разлика от чешкия си колега, Виктор Орбан не прояви грам колебание, а направо обяви [на английски език] намерението си да проведе референдум за задължителните квоти за бежанци, но същевременно прави намек за членството. "До момента никой не е питал европейския народ дали иска, приема или отхвърля въвеждането на задължителни квоти. Ние, унгарците вярваме - а аз съм убеден, че правителството откликва на преобладаващото желание на обществото, когато избра да свика референдум - че въвеждането на задължителни квоти за разпределение без съгласието на народа не е нищо по-малко от злоупотреба с власт. Следователно ще попитам хората на Унгария по този въпрос, точно както ги питахме за членството на Унгария в ЕС", каза Орбан пред унгарския парламент миналата седмица.

Това е поредното увличане по референдум-манията, тресяща ЕС от известно време насам. Скоро и в Холандия ще се проведе референдум, на който трябва да бъде одобрено или отхвърлено споразумението за асоцииране с Украйна, заради което започна войната в страната.

Освен че създаде хранителна среда за всенародни допитвания, британският референдум има и друг блокиращ ефект за ЕС. Както писа [на английски език] Politico Europe миналата седмица, законодателната дейност в ЕС на практика ще бъде замразена в очакване на резултатите от британския референдум на 23 юни. euinside разговаря с представители на Европарламента, според които наистина се очаква застой по ключови европейски законодателни проекти от страх, че те може да окажат въздействие върху настроенията във Великобритания, които и без друго са напълно поляризирани. В законодателния застой ще участват всички европейски институции - Комисията, Парламентът и Съветът ще използват процедурни хватки, за да мотаят законодателните пакети.

Допълнителен хлад в и без друго скования Европейски съюз внесе премиерът на най-новата страна-кандидатка за членство в ЕС - Сърбия - Александър Вучич. На 22 февруари, по време на Западнобалканската среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) той заяви, че ЕС е изгубил магичната си мощ. "Това вече не е онзи прекрасен сън, какъвто беше някога", каза [на сръбски език] той, като същевременно обяви, че в района на Западните Балкани расте националистичното напрежение. Бежанската криза служи като лакмус за тези настроения. Черешката на сладоледената торта беше срещата, организирана от Австрия, с шестте страни от западнобалканския бежански маршрут, на която България беше поканена като "наблюдател". Отсъствието на Гърция и Германия изигра ролята на поредния леден вятър, задухал над ЕС.

Тука има лустрация, тука нема

Седмицата между 22 и 28 февруари беше доста натоварена за Хърватия. Новината, която предходната седмица въодушеви мнозина в България, че Хърватия подготвя проект на закон за лустрацията, още в началото на седмицата беше опровергана. Оказа се, че подобна идея е все още твърде далечна. Ако изобщо се стигне до това, ще бъде проведена широка обществена дискусия, стана ясно от изявления на официални хърватски представители. Междувременно стана ясно, че на главния коалиционен партньор в правителството - Родолюбната коалиция - никак не им върви с кандидатурите за министри на военноветераните. След грандиозния скандал, който се разигра буквално дни след встъпването в длъжност на новото правителство, и след продължителното търсене на наследник на подалия оставка Мийо Църноя, Хърватският демократичен съюз (HDZ) на първия вицепремиер Томислав Карамарко най-сетне излезе с предложение на този пост да бъде назначен главният секретар на партията Милиян Бъркич.

Проблемът е обаче, че той е плагиат. Преписал е над 70% от дипломната си работа в полицейската академия. Скандалът избухна още през 2013-а година, но тогава съдът реши да върне дипломата му. През миналата седмица обаче новината беше централна за всички медии в Хърватия и стана повод за остри коментари. Такъв беше и коментарът [на хърватски език] на Горан Войкович в лявия сайт Index. "Преписването означава окичване с чужд ум, с чужд труд, означава да се стигне до оценка и диплома по начин, който не е заслужен, който не е почтен и който няма да доведе до резултати в знанията, а само на хартия", написа Войкович. Скандалът и миналата седмица остана без развръзка. Кандидатурата на Бъркич така и не беше поставена за обсъждане в дневния ред на правителството, както се очакваше. Това е пореден скандал, свързан с дясната политическа сила HDZ, поставящ под съмнение доколко партията наистина се е очистила от непочтеността след поредицата от корупционни скандали, по време на предходните им управления, завършили с вкарването в затвора на тогавашния лидер на партията и премиер Иво Санадер.

Миналата седмица бяха изложени и външнополитическите приоритети на Хърватия от външния министър Миро Ковач. Целта на министъра е да позиционира Хърватия като активна и самостоятелна членка на ЕС, което включва "вертикално сътрудничество" с приятелите в централна и средиземноморска Европа, и "хоризонтално сътрудничество" с "приятелите в югоизточна Европа и по-нататък". Първите му визити показаха, че вече работи в тази посока. Първото му посещение след встъпването му в длъжност беше в Босна и Херцеговина, след това в Черна гора и Германия, а миналата седмица той беше в Италия и Ватикана. По отношение на бежанската криза министърът заяви, че трябва да се работи активно със страните, които са изложени най-силно на миграционната вълна. Според него обаче е важно на този проблем да се търси европейски отговор и да се избягват едностранни инициативи. Това не попречи на Хърватия да участва в срещата, организирана от Австрия, на която не присъстваха двете най-важни държави в миграционната криза - първата точка (Гърция) и дестинацията (Германия).

По казуса с искането за смяната на директора на Хърватското радио и телевизия (ХРТ) миналата седмица също имаше развитие. Главната директорка на Европейския съюз за радио и телевизия Ингрид Делтанр изпрати писмо на премиера Тихомир Орешкович и на председателя на Сабора Желько Райнер, в което изразява притеснение от обявените заплахи за редакционната и институционална независимост на ХРТ, както и за увеличения политически натиск, на който е изложено ръководството на ХРТ. Според хърватски експерти обаче, политическият натиск върху обществената телевизия, която се издържа основно от директни вноски на потребителите, не е ново явление. Според тях бомбата е заложена в закона за радиото и телевизията, който се нуждае от цялостна промяна. Само че, за това едва ли ще се събере необходимият междупартиен консенсус.

Звездата на хърватската политическа сцена и миналата седмица беше министърът на финансите Здравко Марич, който възстанови диалога със синдикатите и представи насоките на бюджета, който предстои да бъде програмиран до 10 март. Това ще е едно от най-големите изпитания за разтърсвания от скандали и обвинения в неспособност кабинет на Тихомир Орешкович. Министърът ще трябва да направи бюджет, който хем да работи за намаляване на прекомерния бюджетен дефицит и бързо растящия публичен дълг, хем това да не е за сметка на икономическия растеж, какъвто Хърватия изпита миналата година за първи път от 6 години насам.

Сърбия между чука и наковалнята

За сръбския премиер Александър Вучич ЕС може и да е изгубил чара си, но за други в Сърбия Съюзът си е направо окупатор. Това стана ясно по време на лекция на шефа на делегацията на ЕС в Сърбия Майкъл Дейвънпорт на 24 февруари във факултета по политически науки. Той бил посрещнат в залата с освиркване и скандирания "Окупация, това не е демокрация, ние сме принудени от вас". Отговорът му: "Това е ваш избор, избор, който стои пред Сърбия", съобщи [на сръбски език] сръбския Blic. Междувременно от Москва дойде "приятелски" натиск. В разгара на подготовката на посещението на премиера Дмитрий Медведев в Белград от руското външно министерство дойде остро предупреждение Русия да получи същите привилегии, каквито е получила НАТО. "До посещението на руския премиер Дмитрий Медведев трябва да се вземе преломно решение дали да се дадат на руския хуманитарно-спасителен център в Ниш същите права както на НАТО и по този начин да се застраши пътя към ЕС", написа сръбската агенция Tanjug.

Служители на НАТО получиха със закон дипломатически имунитет и са освободени от данъци и мита. Смята се, че ако Русия получи същите привилегии за центъра в Ниш, това ще докаже военната неутралност на Сърбия, заявявана многократно от премиера Александър Вучич. Според говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от Tanjug, "това е особен вид унижение, опит да се създаде стокхолмски синдром като жертвата бъде приндена да ви обича и публично да признае, че иска да бъде с вас", е казала говорителката.

Магията на ЕС с неговите многобройни изисквания и проблеми вече се превръща по-скоро в кошмар за Сърбия. След като предходната седмица Белград получи остри критики от Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия за това, че бави да предаде трима членове на Сръбската радикална партия на съда, от официален Белград дойде остър отговор: "Нашите задължения ще изпълняваме без да застрашаваме задълженията на държавата, нито това, което е най-ценно в този момент, а именно мира и стабилността, намаляването на напрежението. Всичко това ни дойде напълно изненадващо и неочаквано, тъй като ние от 19 януари знаем за съществуването на тази заповед за арест, но всичко беше под знака на поверителността. Изведнъж се прекъсва този статут и се съобщават подробности", каза Расим Ляич, председател на Националния съвет за сътрудничество с Хагския трибунал, цитиран [на сръбски] от националната телевизия RTS.

По-добре чистачките да дойдат

България и през миналата седмица се тресе от трудни за проумяване скандали. Седмицата започна с оплаквания на премиера Бойко Борисов и на олигарха Делян Пеевски, че са получили смъртни заплахи. Премиерът обяви, че е получил плик с куршум, но останаха множество неясноти около случая, както и по този на Делян Пеевски. В българското публично пространство се коментираше, че вероятно става дума за отвратителен пиар. Междувременно още един случай доказа колко важни са чистачките в държавата. След като предходната седмица премиерът разговаря с чистачките на софийското летище по скайпа от срещата на върха в Брюксел, миналата седмица стана ясно, че чистачка в столичната следствена служба е изхвърлила на боклука документи по делото за фалита на КТБ.

На целия този фон някак отрезвяващо дойде изказването на холандския посланик в София. В интервю за Би Ти Ви той каза, че България няма никакви шансове да влезе в Шенген или пък механизмът за сътрудничество и проверка да бъде премахнат. "Докато не можем да вярваме напълно в правораздаването на другия, няма никаква причина да премахваме вътрешните граници между нас. Затова ние мислим, че не е времето да премахваме нашите граници в България. Мислим, че България не е готова за да влезе в Шенген", каза посланик Том ван Оорсхот.

В геополитически план миналата седмица също беше доста напрегната за България. Дипломатическият конфликт с Турция продължи да се разраства, след като Анкара обяви първата секретарка в българското генерално консулство в Истанбул Зорница Апостолова за нежелана личност в страната. Това е в отговор на решението на България да поиска отзоваването на аташето в турското генерално консулство в Бургас Угур Емироглу, заради религиозната му дейност в България.

Колкото по-малко ЕС, толкова повече западнобалкански проблеми

Загубата на европейската магия се усеща много силно в района на Западните Балкани, където отново започна да ври и кипи, а Русия се бори с нокти и зъби за осигуряване на силно влияние. Миналата седмица завърши с избирането на Хашим Тачи за президент на Косово на фона на пореден епизод обгазяване в косовския парламент. В съседна Босна и Херцеговина пък лидерът на Република Сръбска Милорад Додик обяви, че иска още по-тясно сближаване със Сърбия, тъй като тя се е доказала като гарант на стабилността в региона. Нещо повече, той заяви, че Република Сръбска се опитва да се защити от усташеството и османизма, които в момента доминират в Дейтънската федерация. Черна гора, която е най-напред от всички страни в региона по своя европейски път, е разкъсвана от проруски набези.

Демократичният фронт организира пореден митинг с искане за смяна на правителството. На протеста можеха да се видят сръбски знамена, флагове на Сръбската радикална партия на Воислав Шешель, а за подготовката на митинга специално от Москва бяха изпратени фанелки с лика на руския президент Владимир Путин. Лидерът на Нова сръбска демокрация Андрия Мандич съобщи по време на митинга, че току-що се е върнал от Москва и я нарече "най-важният международен адрес" в този момент, предаде черногорската държавна телевизия. Играта с Македония срещу Гърция също има силно дестабилизиращ ефект в региона с потенциал да внесе още напрежение в самия ЕС.

Институционални въпроси на ЕС