Полша е изправена пред нов цивилизационен скок
Аделина Марини, October 30, 2012
Полша все повече набира скорост като влиятелен играч на европейската сцена, но този възход е пряко обвързан с полското икономическо чудо - страната остана на завет от кризата в еврозоната и отбелязва завиден растеж, докато около нея икономика след икономика биват поваляни от рецесия, висока безработица, банкова криза и изобщо всички симптоми на болестта на еврото. През 2011 година брутният вътрешен продукт на Полша нарасна с 4.3%, движен основно от инвестиции и износ. Прогнозите на Международния валутен фонд 
обаче са през 2012 година икономиката да намали темпото и ръстът да спадне до около 2 и половина процента, заради отслабващо външно и вътрешно търсене. Основният риск за страната произтича от задълбочаването на кризата в зоната на еврото, тъй като над 75% от преките чуждестранни инвестиции са дошли именно от еврозоната. Отделно от това около 60% от банковата система в страната е собственост на европейски банки.
В реч [на английски език] пред полския Сейм (парламента) на 12 октомври премиерът Доналд Туск предупреди, че 2013 се очаква да бъде трудна година, в която ще има много повече въпроси, отколкото сигурност за икономиката. По думите му няма основания да се смята, че 2013 ще бъде по-малко трудна или по-спокойна в глобален или европейски аспект. "Това ще бъде трудна година, но не непременно по-трудна за Полша", каза той. Основен приоритет на второто правителство на г-н Туск е да се запази икономическият растеж и то на всяка цена. 2013 ще бъде трудна и от гледна точка отстояването на влиянието, което Полша си заслужи със стабилната си политика и активна дипломация на европейско ниво, насочена основно към запазване целостта на Европейския съюз на фона на опасността от разделяне на Европа на няколко скорости, в основата на които да бъде еврозоната.
Полша не е член на единната валута и заявява многократно, че засега няма да бърза с изпълнението на критериите. Въпреки това обаче Варшава се чувства изключително ангажирана със запазването на еврото и се пребори за правото на неевровите страни да имат право на глас при обсъждането на архитектурните промени в Икономическия и валутен съюз (ИВС). Дали обаче страната ще може да продължи успешно тази политика на възползване от двата свята - нееврото и еврозоната? Полша трябва да реши максимално бързо да се присъедини към еврозоната, смята Константи Геберт, шеф на варшавския офис на европейския мозъчен тръст Европейски съвет за външни отношения. В интервю за euinside той обясни, че колкото повече Полша се бави с решението дали да приеме еврото, толкова по-висока ще стане цената за влизането. Ако не бъде взето това решение навреме, Полша може да осъмне в европейската периферия, а това би 
било пагубно не само за страната, но и за ЕС. Едва ли Европа може да работи без поне една голяма източна, централноевропейска страна в ядрото, казва Константи Геберт.
Той разказа, че сегашното влияние на Полша в европейската политика се дължи на щастливо стечение на историческите обстоятелства, което е рядкост в полската история. Проблем може да се появи от това, че политическата стабилност все още не е даденост за страната и евентуална смяна на правителството би могла да се отрази пагубно в момент, когато на Полша и без друго ще й е трудно да запази това, което вече е спечелила, смята Константи Геберт. Засега няма солидна политическа алтернатива на коалиционното правителство на Доналд Туск, но с влошаването на икономическата ситуация около Полша, предизвикателствата пред страната само ще се увеличават. Затова и Варшава търси усилено коалиции на желаещите, чрез които да подсили влиянието си още повече. Една такава коалиция е Вишеградската четворка (В4), която обаче колкото възможности предлага, толкова рискове крие.
Константи Геберт обяснява, че твърде трудно може да се намери общ знаменател между четирите страни от групата - Словакия, Чехия, Унгария и Полша. Един от проблемите е, че останалите страни от групата трудно възприемат Полша като лидер. Освен това икономиките и политиките им са разнородни. Словакия например е член на еврозоната и това е първото нещо, с което тя се съобразява, когато се обсъждат общи инициативи в рамките на В4. Чехия пък е централноевропейската Великобритания, която е против задълбочаване на евроинтеграцията. А Унгария има проблеми с демокрацията и проявява признаци на авторитарност, отделно от финансовата криза, в която се намира вече няколко години. Страните от Централна и Източна Европа обаче имат сходни проблеми. В изказването [на английски език] си пред годишната среща на Световната банка и МВФ в Токио шефът на полската централна банка Марек Белка заяви, че растежът след рецесията от 2008-2009 в Централна и Източна Европа е започнал да спада. Средният годишен ръст на БВП е спаднал до 1.7% в първата половина на 2012 г. в сравнение с 3.6 на сто през първата половина на 2011 г.
Този спад се дължи основно на отслабването на външното търсене, но отразява и влошаващи се домашни условия. Засега Полша е страната, която се справя най-добре от всички, но това не е достатъчно, за да може страната да задържи постигнатото. Затова и основен инструмент на европейската политика на Полша е борбата за бюджет 2014-2020 на ЕС. Ако икономическите облаци над Полша се сгъстят обаче, страната ще трябва да направи нов цивилизационен избор, казва Константи Геберт - да пожертва амбициите си да бъде голям европейски играч, да се установи в периферията или да пожертва убеждението си, че й се размина (икономически). И проблемът с този избор е, че липсва социален ентусиазъм. Цялото интервю с г-н Геберт може да гледате във видеофайла.