Иде ли краят на транзитирането на емигранти?

Аделина Марини, March 7, 2016

Отиващата си седмица, която мина под знака на подготовката за поредната извънредна среща на върха на ЕС, посветена на бежанската криза, предложи поредната доза парадокси. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), изразител на източноевропейската хардлайнерска позиция по отношение на бежанците, направи обиколка на страните от западнобалканския маршрут и Турция с цел да консолидира позициите преди срещата на върха на 7 март. Във Виена той обяви, че "изпитание за нашата европейщина ще бъде от една страна да се завърнем към Шенген, а от друга - нашата готовност да застанем до Атина в тези трудни времена". Да, наистина, тези дни запазването на Шенген и оказването на помощ за Атина звучи като запазване на вълка сит и агнето цяло. В Загреб Туск обяви, че спазването на шенгенските правила няма да реши миграционната криза, но и че няма друг начин за запазване на Шенген.

В Любляна бившият полски премиер очерта три елемента за справяне с проблема - по-добра координация и избягване на едностранни действия; оказване на масирана подкрепа за Гърция; и накрая да зарботи планът ЕС-Турция. В Атина той обърна към емигрантите другото лице на ЕС (не това на Ангела Меркел). "Искам да се обърна към всички потенциални нелегални икономически мигранти, откъдето и да сте: не идвайте в Европа! Не вярвайте на трафикантите! Не рискувайте живота и парите си! Не си заслужава!" Също в гръцката столица той обяви края на транзитната държава: "Гърция или която и да е друга европейска държава няма повече да бъде транзитна страна. Шенгенските правила отново ще влязат в сила", каза той, но не обясни как ще стане с това с държавите, които нито членуват в Шенген, нито пък дори в ЕС.

В Анкара председателят на Европейския съвет каза, че Турция сама трябва да реши как да осигури намалението на бежанските потоци към Европа. За да бъде ситуацията още по-фаустовска, точно около визитата на Туск в Турция беше щурмувана редакцията на един от най-четените турски всекидневници Today's Zaman. Това се размина с класическа, дистанцирана декларация [на английски език] на говорителката на Европейската служба за външна дейност. "Всяка страна и особено онези, които преговарят за членство в ЕС, трябва да гарантират основните права, включително и свободата на изразяване, и справедлив съдебен процес съобразно с Европейската конвенция за правата на човека", се казва в краткото изявление. В навечерието на срещата на върха лидерът на групата на либералите в ЕП Ги Верхофстад (Белгия) призова ЕС да не продава душата си на Турция, заради това, че е неспособен да се справи с проблемите си.

В понеделник турският премиер Ахмед Давутоглу ще бъде в Брюксел за среща с европейските лидери, когато трябва да бъде направен пореден опит съвместният турско-европейски план за бежанците да сработи. От Турция се очаква да поема всички емигранти, заловени в турски води. Междувременно ситуацията на гръцко-македонската граница започна да излиза извън контрол. За да смекчи нарастващия гняв в Атина, ЕК одобри в сряда спешен хуманитарен пакет на стойност 700 милиона евро. Гърция тази седмица отново беше силно притисната от двете паралелни вселени, които се пресичат в нея - от една страна гръцкото правителство се опитва да удовлетвори исканията на институциите, за да може първият преглед на спасителната програма да приключи успешно и Гърция да получи следващата животоспасителна финансова инжекция, а от друга я притиска Шенген, задълженията към който изцеждат и без друго празната гръцка хазна.

След хуманитарния пакет ЕК излезе с план за спасяване на Шенген, който предвижда до края на годината, въпреки многото ако-та, нормалността да е възстановена. Нито Туск, нито Комисията обаче имат план Б - какво ще стане, ако западнобалканският маршрут бъде затворен? Какво ще стане с бежанците, които вече са в Гърция и какво ще стане с всички онези, които продължават да се стремят към Европа? Нито Комисията, нито Туск отговарят и на въпроса какво ще стане, ако бежанският поток избие другаде и отвори нов маршрут? Не е ясно и как след толкова дълго толериране изведнъж транзитните страни ще спрат да бъдат транзитни.

Хърватия с правителство в стил "доктор Джекил и господин Хайд"

Ситуацията в Хърватия тази седмица беше не по-малко шизофренна. Моделът на нефункциониране на ЕС зарази и малка Хърватия, която тази седмица се оказа с напълно блокирано правителство. Образът, който премиерът Тихомир Орешкович изгражда навън е на космополитен, реформаторски настроен и експертен човек, докато вътре в страната двамата му заместници Томислав Карамарко и Божо Петров изграждат на Хърватия образ на провинциална малка балканска държава, която не може да се отлепи от миналото си и то е единственият й източник на бъдеще. Докато премиерът беше на официално посещение в Германия, двамата му заместници провеждаха отделни срещи с посланици и даваха отделни пресконференции.

Конфликтът между двата коалиционни партньора - Хърватският демократичен съюз (HDZ) на Томислав Карамарко и Мост от независими листи на Божо Петров - се задълбочи още повече през тази седмица. Падна и поредната жертва - генералният директор на Хърватското национално радио и телевизия (HRT) Горан Радман беше отстранен след цяла сага от събития. Отстраняването му трябваше да бъде разгледано от парламентарната медийна комисия, но минути преди заседанието й депутатите бяха информирани с смс-и, че то няма да се състои. Няколко часа по-късно то все пак се осъществи и г-н Радман беше освободен без да му бъде позволено да се яви и да представи позицията си. Той направи това на отделна пресконференция, на която обяви, че отстраняването му е политически мотивирано и ще има последици. Сдружението на новинарите в Хърватия също критикува смяната и изрази опасения за свободата на словото в Хърватия и за изпълнението на полско-унгарски сценарий.

На друг фронт, на който HDZ настоява за чистка - МВР - Мост успяха да удържат на натиска. Техният министър на вътрешните работи Влахо Орепич отказва да смени началниците на полицията, на полицейската част на специализираната прокуратура за борба с корупцията (USKOK) и всички останали дирекции под шапката на МВР. Премиерът Орешкович пък все още не е разписал искането за смяната на шефа на контраразузнаването.

Журналисти коментираха поредната седмица скандали в Хърватия в полза на премиера Тихомир Орешкович. В многотиражния всекидневник Vecernji list Сандра Велькович пише [на хърватски език], че берлинската визита на политическия дебютант Орешкович е оставила силно впечатление. Срещата му с германската канцлерка Ангела Меркел, а след това и с гостуващия в Загреб председател на Европейския съвет Доналд Туск показаха, че членът на хърватската диаспора в Канада се еманципира от националните политически интриги и поема нещата в свои ръце. Хелена Пулиз прави още по-смела крачка в коментара [на хърватски език] си за tportal като заявява директно, че премиерът прави крачка напред, а заместниците му - две назад.

Тя отбелязва, че Тихомир Орешкович е бил убедителен в разговорите си с Ангела Меркел, отправил е ясни послания и видимо е подобрил говоренето на хърватски език. Изглеждало е сякаш нищо не може да помътни доброто впечатление, което е оставил в Берлин, само властта му да не почиваше на отношенията между двамата му "несъразмерно суетни и подли сътрудници Томислав Карамарко и Божо Петров", пише колумнистката.

Сърбия навлезе в предизборна кампания

Сръбският президент Томислав Николич разписа тази седмица дата за провеждането на предсрочни парламентарни избори - 24 април. Това ще се окаже тежка кампания, в която изглежда ще се включи и Русия. Новините тази седмица от Сърбия са, че премиерът Александър Вучич няма да подпише споразумение с Русия, което да даде на работещите в руско-сръбския хуманитарен център в Ниш същите привилегии, които получи НАТО, писа [на сръбски език] вестник Danas, като се позова на свои източници. По-рано пък премиерът Вучич обяви, че няма да провежда референдум за членство в НАТО. Това предизвика остра реакция от "добрия приятел и брат" Русия. Въпреки че е против намесата във вътрешните работи на Сърбия от страна на Запада, Москва не изпитва угризения на съвестта да дава съвети на Белград.

Сръбската държавна телевизия съобщи [на сръбски език], че на сайта на руската управляваща партия "Единна Русия" е публикувана реакцията на Сергей Железняк, високопоставен функционер в партията. "Отговорни политици са само онези, за които интересите на гражданите са приоритет и които реализират тяхната воля", се казва в изявлението на Железняк. Точно затова, искането за всенародно допитване заедно с извънредните парламентарни избори, напълно отговаря на народната воля, смята той.

Междувременно се съобщава, че Русия започва масова покупка на медии в Сърбия. Blic писа [на сръбски език] тази седмица, че Русия планира да купи сръбска телевизия с национален обхват, ежедневник и маркетингова агенция. Това ще стане през близкия до Русия сръбски олигарх Боголюб Карич. "Карич е основният контакт и посредник. Докато работата с покупката на телевизионна станция не се осъществи, Русия няма да стои със скръстени ръце. Планира се и голяма инвестиция в интернет сайта Sputnik Srbija. Следва кабелна телевизионна програма и ретрансмисия на руската телевизия Russia Today", твърди източник пред Blic. Вестникът пише, че в момента проруските партии в Сърбия имат най-добри позиции от 15 години насам.

И Sputnik, и Russia Today са сред най-често опровергаваните медии от европейските миторазбивачи, създадени от Европейската служба за външна дейност за борба с руската пропаганда. Основен купувач от руска страна ще бъде руският олигарх Константин Малофейев, който е в забранителния списък [на английски език] на ЕС. Той е тясно свързан с украинските сепаритисти в Източна Украйна и Крим, бивш работодател на "премиера" на така наречената "Донецка народна република", се казва в мотивите на ЕС да го включи в списъка.

Друго важно събитие в Сърбия беше съобщението, отново на Blic, че предаването на Воислав Шешель на трибунала в Хага се отлага, докато минат изборите, за да бъде държан кротък.

България празнува деня на независимостта си

Русия присъстваше активно и в честванията на 3 март - денят на независимостта на България, отбелязван по традиция с четири поредни почивни дни. Малко преди да приключи кратката работна седмица правителството прие ревизирания проект на закон за борба с корупцията, който предвижда създаването на единен орган за борба с корупцията. Новият орган ще има засилени правомощия. Тепърва предстои обсъждането на законопроекта от парламентарните групи. Ако бъде одобрен, важен тест ще бъде да се види на практика как ще работи и доколко независим ще бъде той. В идеалния случай това ще бъде малка крачка към догонването на Румъния.

А докато България празнуваше обилно независимостта си, Македония преживя своя звезден миг. Утрински весник отбеляза с радост, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е споменал страната с конституционното й име (Македония) по време на пресконференция с норвежката премиерка в началото на седмицата. За вестника това очевидно означаваше официално признание в доста деликатна ситуация за Евросъюза, който се опитва да запази Гърция в Шенген, докато същевременно й отрежда ролята на бежански буфер, а с другата ръка осигурявайки помощ на Македония да държи границата си с Гърция херметически запечатана.

ЕС страда от тежка (е)мигрантена