На ЕК много й се иска до края на годината нормалността да се завърне

Аделина Марини, March 4, 2016

В навечерието на поредната извънредна среща на върха (7 март), посветена на бежанската криза, Европейската комисия представи пътна карта [на английски език] за възстановяването на Шенген. Въпреки многото ако-та в картата, ЕК очаква до декември 2016-а година нормалността да е напълно възстановена. Това означава прекратяване на всички извънредни мерки, включително и временния граничен контрол вътре в Шенген, новата агенция за гранична и брегова охрана да е започнала да работи на пълни обороти, да е започнала работата и по ремонт на Дъблинския регламент. Най-голямата законодателна инициатива в пътната карта е свързана с предложението [на английски език] за надграждане на европейската гранична агенция Фронтекс. Съветът и Комисията си поставят кратки срокове с пълното съзнание, че са изключително амбициозни. Парламентът обаче е скептичен. Според пътната карта агенцията трябва да заработи изцяло до септември.

Твърде спорно, твърде амбициозно

В средата на декември ЕК представи пакет от предложения, сред които и за новата агенция. Сред останалите идеи е всички граждани на ЕС да бъдат поверявани на външните граници на ЕС, чиято цел е да се бори с тероризма, създаването на единен документ за връщане на незаконни емигранти от трети страни, както и частично изменение на шенгенския кодекс. В предложението за надграждане на Фронтекс се предвижда да бъдат предоставени по-широки правомощия на агенцията, която ще бъде странен хибрид между самостоятелен орган и координатор между страните-членки. Предвижда се създаването на резерв от оборудване и граничари. Агенцията трябва да е способна в рамките на три дена да мобилизира и разположи 1500 експерти.

Най-спорната част от предложението е правото на агенцията да се намесва в страна-членка и без да иска разрешението й. Това ще се прави в случай, когато страна-членка е подложена на значителен миграционен натиск, който застрашава шенгенското пространство, а или не са предвидени национални действия, или те са недостатъчни. Подобна ситуация имаше с Гърция, която продължително време отказваше европейска помощ за охрана на външната й граница с Турция, но беше принудена от ЕК и силния натиск на страните-членки. Сега ЕК предлага този натиск да се институционализира. Освен това на агенцията се дава по-силна роля при връщането на емигранти, които не отговарят на условията за осигуряване на международна защита.

Предложението беше обсъдено по време на срещата на министрите на вътрешните работи и правосъдието миналата седмица. Беше предвидено да има и публична дискусия, но тя не се състоя. Публично беше само изказването на холандския министър за миграцията Клаас Дайкхоф, който заяви, че това са предложения с приоритет. Според него предложението за граничната и брегова агенция е отговорът на предизвикателствата. Тя е критичен елемент от поддържането на свободното движение в Шенген, каза още той. Министрите са се съгласили, че пакетът трябва да бъде одобрен до края на холандското председателство на Съвета (30 юни). Еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП) също вярва, че този срок, макар и амбициозен, е възможен. Не на това мнение бяха членовете на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), която обсъди пакета за първи път в понеделник (29 февруари).

По време на обсъждането представител на ЕК обясни, че възможността за директна намеса в страна-членка ще се използва само в краен случай. Освен това са предвидени предпазни мерки, които да гарантират, че няма конфликт между суверенитета на страната-членка и намесата. Механизмът за обединяване на ресурсите ще бъде задължителен, обясни още представителят на ЕК. Евродепутатите обаче останаха неубедени и скептични. Моника Маковей (ЕКР, Румъния) видя сериозен проблем в съобщението, свързан със смесването на охраната на шенгенските граници и на европейската външна граница. Според нея текстът не е много ясен. "Всички сме граждани на ЕС, включително и тези, които не са в Шенген", каза тя и призова всички да бъдат защитени еднакво. "Не може едни граждани да бъдат защитени повече от други", добави г-жа Маковей.

Ска Келер (Германия) от групата на Зелените и Европейския свободен алианс разкритикува ЕК за бързането. Шенгенският кодекс беше реформиран преди само няколко години, а сега се предлагат нови промени. Кодексът трябва да е в състояние да служи по-дълго време, каза тя, за да не се налага да се бърза. Направи забележка и за това, че не се отделя внимание на човешките права в предложението за граничната агенция. Подобни притеснения имаха и други членове на комисията. Не на последно място Ска Келер заяви, че намесата в страна-членка против волята й е проблем. Най-много критики от евродепутатите събра именно тази част от предложението. Как ще се допусне намеса от неизбрани и неотчитащи се пред никого чиновници, питаха някои от тях. Предложението е тревожно на фона на напълно замръзналия процес на преразпределение на бежанците.

По данни на ЕК от февруари до момента са преразпределени само 218 души. Само 8 страни-членки са откликнали на квотното разпределение. Това са Финландия, която е поела 44 души, Франция (94), Германия (10), Ирландия (10), Латвия (6), Литва (4), Люксембург (30), Португалия (20). Тези числа обаче са твърде далече от квотите, отредени на тези страни. Квотата на Финландия е 1255, на Франция - 12 505, на Германия - 17 199, Ирландия 230, Латвия 289, Литва 416, Люксембург 279 и Португалия - 1758. Останалите страни обаче не са поели дори толкова малко, а Унгария обяви миналата седмица, че ще организира референдум против квотното разпределение. Квотата на Унгария е 988 души.

София инт Велд от групата на либералите (Холандия) повдигна въпроса с липсата на оценка на въздействието. "Изглежда тази Комисия превръща в навик прескачането на оценката на въздействието", каза тя. Според нея няма нужда от предложението за проверка на всички граждани на ЕС, след като вече има споразумение по проверката на данните на пътниците (PNR). Срещу проверките по границите се обяви и друга зелена евродепутатка - Улрике Луначек (Австрия), която смята, че това е крачка назад. Тя намекна обаче, че ако това е цената на запазването на Шенген, тогава може и да се стигне до компромис. Тя също критикува липсата на оценка на въздействието. "Бързането не е причина да не се направи оценка на въздействието", каза тя. Улрике Луначек също отбеляза, че има неясноти какво точно се защитава - дали ЕС или Шенген.

Срещата на върха ще се състои в понеделник веднага след срещата с турския премиер Ахмед Давутоглу. Еврокомисарят Аврамопулос заяви, че това ще бъде решаваща среща и призова страните-членки да проявят най-сетне отговорност.

ЕС страда от тежка (е)мигрантена