euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Отсъствието, а напоследък и наличието на български позиции по важни за Европейския съюз теми, не буди почти никакъв интерес сред обществото, а сред малкото хора, проявяващи любопитство по темата в България буди основно недоумение. Такъв е случаят с фискалния пакт, договорен от лидерите на ЕС на срещата им на 8 и 9 декември 2011 в Брюксел, на която премиерът Бойко Борисов се съгласи да включи страната ни към него, без особено да разбира за какво става въпрос. Пред българските журналисти той заяви, че всъщност ЕС най-сетне е узрял за идея, която българското правителство лансира отдавна - а именно за дългова спирачка, която кабинетът действително предложи да бъде директно обвързана с конституцията, за да се избегне "популистки" правителства да правят дългове.

Към момента, когато премиерът даде принципното си съгласие за участието на България, все още нямаше никаква яснота как ще изглежда този документ. Затова и тогавашната кратка, но бурна реакция в обществото беше странна. Говореше се за това, че страната ни ще участва с много пари, че ще сдаде най-ценното си - независимата си данъчна политика и други подобни. Работата по текста на споразумението започна буквално дни преди коледните празници и в момента върви с пълна сила, като вече има трета версия на текста, при това сериозно различаваща се от предходните.

Както euinside писа, третият вариант, макар и да прави няколко крачки назад, прави една много важна напред и тя е, че вече се отнася изцяло за страните от еврозоната. Нещо повече, предвижда се всички, които на по-късен етап пожелаят да се присъединят, да направят това след процедура по кандидатстване.

Като изключим внезапния прилив на прозрачност у Министерството на финансите, което след като обяви "медийна пауза" по темата, накрая взе, че публикува на официалната си страница първия вариант на текста, в България на практика липсва задълбочено обсъждане на документа, който междувременно, както вече споменах, претърпя още две сериозни редакции. Макар третият вариант да се отнася вече изцяло до еврозоната, България е задължена по договор да се присъедини към валутния съюз, така че рано или късно тези правила ще важат и за нея, затова е важно те да бъдат обсъждани. Освен това, договорът предоставя възможност на страните извън еврозоната да поискат да приложат разпоредбите му преди да са влезли във валутния съюз, което на този етап не знаем дали българското правителство възнамерява да поиска.

Единствената официална българска позиция по подготвяния договор дойде от министъра на външните работи, който обясни по повод 5-тата годишнина от влизането на България в Европейския съюз, че приключването на преговорите за нов „фискален съюз” на ЕС е приоритетна задача за страните-членки, като България няма да поема финансови задължения, изискващи допълнителни вноски към МВФ и други финансови организации. „Ние казваме „Да” на фискалната дисциплина, но 'Не' на намеса в правото ни да следваме самостоятелна данъчна политика”, казва г-н Младенов, цитиран на уеб страницата на МВнР. Той припомня решението, забележете, на правителството от 30 декември България да участва активно в преговорите по международното споразумение, тъй като "за България е от изключително значение да участва в по-нататъшните процеси на интеграция в Европейския съюз, при защита на българските национални интереси".

А българските интереси, така както са формулирани в решението на кабинета и цитирани от МВнР са:

1. С предложения проект на международно споразумение се утвърждават принципите, следвани от България, за поддържане на строга бюджетна дисциплина и макро-финансова стабилност.

2. В хода на преговорите по Международното споразумение България не би подкрепила предложения, които биха накърнили правото ни да следваме самостоятелна данъчна политика.

3. Засиленото сътрудничество в областта на икономическата и фискалната политика не следва да поставя под заплаха ефективното функциониране на Вътрешния пазар на ЕС.

4. България отдава приоритетно значение на бързото включване на разпоредбите на Международното споразумение за засилен икономически съюз в Договорите на ЕС.

5. Принципната позиция на страната е, че е необходимо пълно съответствие на разпоредбите на това споразумение с Договорите на ЕС и правото на ЕС, както и че правото на ЕС има върховенство над разпоредбите на споразумението. Ролята на съществуващите европейски институции следва да бъде съхранена.

По първата точка, българското правителство е заявило с предложения от него Пакт за финансова стабилност спазването на следните фискални правила, които обаче не са заложени в конституцията заради неосигурено съгласие в Народното събрание, а в Закона за устройството на държавния бюджет: таван на бюджетния дефицит на консолидирана основа от 2% от БВП, ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 40 на сто от брутния вътрешен продукт. В предложението на Министерството на финансите за дълговата спирачка е записано още и ограничение задлъжнялостта да не надвишава 40%. Правилото по Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС е за 60% задлъжнялост, като в третата версия на предлаганото междудържавно споразумение правилата в ПСР имат все по-водеща роля.

Макар някои от идеите в българския фискален пакт да са сходни с предлаганите в европейския, има и някои разлики. Така например, в най-новата версия на документа се предлага дефицитът да не надвишава 0.5% от брутния вътрешен продукт при пазарни цени. Освен това, параметрите в споразумението се обвързват и със средносрочните цели на страните-участнички. За страни като България (с ниска задлъжнялост) се предвиждаше в предишните варианти таванът на структурния дефицит да се качи от 0.5% на 1.0% от БВП. С най-новата версия обаче се посочва изрично, че това може да стане, само ако са ниски рисковете пред дългосрочната стабилност на публичните финанси.

По втория формулиран от правителството национален интерес, а именно да бъде запазено правото за самостоятелна данъчна политика, на този етап от текста на договора не се споменава нищо за отнемане на самостоятелност в този аспект. Както euinside вече писа, тази дискусия се води на ниво ЕС, но тя не е залегнала по никакъв начин в текста на международното споразумение. В него, обаче, се прави пряка връзка с пакта "Евро+", където все пак се говори за "данъчна координация", към който България се присъедини.

По повод третия заявен интерес - "Засиленото сътрудничество в областта на икономическата и фискалната политика не следва да поставя под заплаха ефективното функциониране на Вътрешния пазар на ЕС" - в член 10 на третата версия изрично казва, че целта е засиленото сътрудничество да не увреди вътрешния пазар.

Що се отнася до това, че България "отдава приоритетно значение на бързото включване на разпоредбите на Международното споразумение за засилен икономически съюз в Договорите на ЕС", това е записано изрично, както и последната точка за пълното съответствие на споразумението с Договорите и правото на ЕС.

По-големият проблем обаче е друг и той е, че за разлика от много други държави-членки на ЕС, в България темата за европейския фискален пакт и ползата от него на национално ниво като цяло изобщо не се обсъжда.

Интересно е да се погледне как върви дискусията в Чехия, смятана за "чепат" член на ЕС. Там дори и евроскептичният президент Вацлав Клаус се обяви против инициативата на старши партньорът в правителствената коалиция, Гражданските демократи, за провеждане на референдум по подготвяния междуправителствен договор за бюджетна отговорност. Пред Чешката осведомителна агенция, цитирана от ежедневника "Чешке Новини", Вацлав Клаус е казал, че референдум в Чехия не е необходим. "Много бих искал политиците да поемат отговорността в ръцете си и да решат сами въпроса", е казал президентът като е добавил, че като цяло е против предлагания договор, тъй като той означава "радикална ликвидация на суверенитета на европейските страни. Това не може да бъде прието!".

На точно обратното мнение е външният министър Карел Шварценберг, според когото Чешката република трябва да се присъедини към новия бюджетен и икономически съюз. Нещо повече, той дори заплаши, че няма да бъде част от правителство, което ще остави Чехия встрани от основното течение на европейската интеграция. В специални дебати по чешката национална телевизия, чешкият държавен секретар по европейските въпроси Войтех Белинг заяви, че подготвяният договор ще прехвърли чешки национални правомощия на наднационално ниво. Г-н Белинг е и един от тримата преговарящи по договора и също подкрепя договорът да бъде подложен на референдум.

Както е видно от действията на агенциите за кредитен рейтинг, които ту намаляват, ту потвърждават кредитния рейтинг на най-големите и стратегически важни за еврозоната и за ЕС страни-членки, от изключително значение е за инвеститорите и дългосрочната стабилност на страните да се знае каква политика трябва да се следва. Именно затова е и много важно да има дискусии по тези теми в обществото. Затова euinside отново ви приканва да се включите с мнение. България е член на ЕС вече пет години, националната ни валута е обвързана с еврото, а търговията ни с ЕС и страните от еврозоната заема значителна част от икономическата ни активност, така че нека не разглеждаме поредното обсъждане на стратегически европейски документ като нещо, което не ни засяга нито сега, нито в бъдеще.