euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Всеки студент по журналистика и връзки с обществеността помни един емблематичен пример от учебниците за това как отричането на слуховете води единствено до затвърждаването им като истина в очите на обществеността. Това е историята на компанията за козметични продукти "Проктър и Гембъл". През 1981 г. тръгва слух, че емблемата на компанията съдържа сатанистки символи и че фирмата е сключила договор с Дявола, за да подобри печалбите си. Колкото повече "Проктър и Гембъл" отрича нелепите обвинения, толкова повече обществеността се убеждава, че щом фирмата отрича, значи е виновна. Бойкотът на продуктите носи огромни загуби и в крайна сметка компанията е принудена да смени противоречивото лого.

Спомних си тази история по повод ситуацията, в която е поставена Европейската централна банка в последните седмици. Непрекъснато се съобщава за планове на банката да се намеси на дълговия пазар в подкрепа на затруднените страни от еврозоната, а ЕЦБ ги опровергава. Важно уточнение в случая и до известна степен оправдание за поведението на медиите е, че всичко започна с изявлението на президента на банката Марио Драги от 26 юли, че "ЕЦБ е готова да направи каквото е необходимо, за да защити еврото" и нещо повече - че прекалено високите заемни цени за страните от еврозоната попадат в мандата на ЕЦБ. Думите на Драги бяха изтълкувани от пазарите като знак, че ЕЦБ е готова да поднови изкупуването на испански и италиански дълг. Оттогава основно занимание на медиите е да гадаят какво точно ще предприеме ЕЦБ.

Очакваше се на заседанието на управителния съвет на ЕЦБ на 2 август да бъдат взети конкретни решения в подкрепа на думите на Марио Драги. Но нищо такова не се случи. В изявлението си ЕЦБ заяви само, че "може да предприеме открити пазарни операции в размер адекватен за постигане на целта". При това, както стана ясно, Бундесбанк не е подкрепила изявлението. Въпреки това, спекулациите по темата продължиха, подхранвани и от изказванията на различни политици. Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос например призова ЕЦБ да изкупи неограничени количества испански дълг, за да намали лихвения натиск върху страната.

На 20 август германското списание Der Spiegel съобщи, че ЕЦБ обмисля да наложи тавани на лихвените равнища на държавните облигации на отделни страни като част от бъдеща програма за изкупуване на държавен дълг. Според изданието това означава, че банката ще се ангажира да изкупува дълг на затруднените страни в случай, че доходността по техните облигации надмине определено ниво спрямо базовите германски облигации. По този начин ЕЦБ ще сигнализира на инвеститорите кои лихвени нива смята за подхоящи.

ЕЦБ веднага опроверга информацията, но го направи така, че опровержението може да се интерпретира като потвърждение. "Абсолютно подвеждащо е да се съобщава за решения, които все още не са взети и също така за индивидуални мнения, които все още не са обсъдени от управителния съвет на ЕЦБ, който ще действа стриктно в рамките на мандата си". Ключовата дума в случая е "все още", което по никакъв начин не опровергава същността на информацията. Според Der Spiegel решението ще бъде взето на заседанието на управителния съвет на ЕЦБ на 6 септември.

На 11 септември пък се очаква предложението на Европейската комисия за създаването на банков съюз в еврозоната. Според неофициална информация ЕЦБ ще получи надзорни правомощия върху всички банки в еврозоната, което ще даде карт бланш за задействане на новите функции на европейските спасителни механизми, одобрени от европейските лидери в края на юни, да рекапитализират директно банки и да изкупуват правителствени облигации на затруднени страни.

Първата страна, която ще се възползва от новите възможности е Испания. Макар че заемът за рекапитализиране на испанските банки беше одобрен преди те да влязат в сила, той ще бъде трансформиран веднага щом са официално налице, а най-важната последица от това е, че заемът няма да е подплатен с държавни гаранции и няма да се смята за държавен дълг. Още в края на юни лидерите се ангажираха от тази възможност да се възползва и Ирландия, която беше принудена да поиска спасителен заем именно, за да рекапитализира и оздрави банковата си система.

Неслучайно в доклада си за Испания от 20 юли МВФ акцентира много ясно върху значението на директната рекапитализация за страната. Според оценката на МВФ испанският дълг ще достигне 97% от БВП без директната рекапитализация, но ако страната използва заема в размер на до 100 милиарда евро (при положение, че ще бъде използвана цялата сума), за да оздрави банковата си система и това не се отрази на правителствените баланси, дългът ще бъде с 9 процентни пункта по-малко, обясни шефът на мисията на фонда за Испания Джеймс Даниел. Нещо повече, "перспективите на Испания за намаляване на заемните разходи биха били съществено подпомогнати от навременно прилагане на решенията от срещата на върха [на Европейския съвет от 28 и 29 юли] и по-нанатъшен напредък към банков и фискален съюз на европейско ниво", пише в доклада на МВФ.

Финансовите нужди на испанското правителство възлизат на 11% от БВП до края на тази и 23% от БВП през следващата година. "Предвид размера на Испания, финансовите нужди и външната й задлъжнялост, ефектът от потенциалното разпространение може да бъде голям. Германски и френски банки имат значителни експозиции, а пазарните взаимозависимости предполагат, че могат да бъдат засегнати и други южноевропейски страни," предупреждава МВФ. На няколко места в доклада фондът подчертава, че усилията на испанското правителство трябва да бъдат подпомогнати от действия на европейско ниво в приложение на решенията на Европейския съвет от края на юни, особено по отношение на създаването на "орган за застраховане на депозитите и банково преструктуриране в еврозоната и по-голяма фискална интеграция, със споделяне на риска, подкрепено от по-силно управление".

Испания е в много по-трудна ситуация от Италия, твърди директорът на Центъра за европейски политически изследвания Даниел Грос, защото, въпреки че италианският дълг е по-голям и са нужни повече пари за рефинансирането му, Испания има по-голям дефицит и силно задлъжнял банков сектор. Според автора Италия може да издържи продължителен период на високи пазарни лихви при условие, че новоиздадените държавни облигации се изкупуват от италианските домакинства, а ЕЦБ осигури финансиране за банките. Според Даниел Грос това е възможно, защото италианските домакинства разполагат с големи чуждестранни активи, а дори и в момента по-малко от 40% от италианския публичен дълг се държи от чужденци.

Случаят на Испания е много по-различен, защото частният сектор не разполага с достатъчно чуждестранни активи, за да рефинансира дълга. Затова според Даниел Грос може да се наложи ЕМС да изкупува испански дълг на вторичните пазари, включително и с възможно преструктуриране на дълга. Не случайно, докато италианският премиер Марио Монти продължава да твърди, че Италия иска морална, а не финансова подкрепа от европейските си партньори, Испания обмисля дали да поиска допълнителна помощ от ЕС - под формата на класически спасителен заем или под формата на изкупуване на държавен дълг. Според финансовия министър Де Гиндос страната ще изчака да види конкретните мерки, които ще обяви ЕЦБ за предстоящата нова версия на програмата за изкупуване на дълг преди да вземе решение.

И в двата случая обаче Испания ще има проблем да удовлетвори условието, поставено от европейските лидери на срещата им през юни за предоставянето на спасителна помощ - стриктно изпълнение на препоръките към съответната страна в рамките на Европейския семестър. А Испания не можа да изпълни фискалните си цели за 2011 г. и получи една година отсрочка, за да сведе дефицита си под границата от 3% от БВП, както и облекчени фискални цели за периода 2012-2014. Според оценката на МВФ от юли обаче през 2012 г. и 2013 г. страната ще е близо до ревизираните цели, но постигането им през 2014 г. и нататък ще изисква допълнителни мерки. Големият проблем пред Мадрид остава безработицата, която ще достигне 25% през тази година, а младежката безработица достига рекордните 53%.

На този фон още по-тревожен е фактът, че МВФ ревизира прогнозата си за икономическия растеж на страната за 2013 г. от -0.6% на -1.2%. Една от причините са обявените през юли допълнителни фискални мерки на стойност 65 милиарда евро. Те включват значително увеличение на данъчните приходи, включително ДДС, корпоративния данък, данъка върху физическите лица и акцизите. По отношение на разходите ще бъде преразгледан режимът за отпускане на помощите за безработица и ще бъдат намалени разходите за заплати в публичния сектор. Ще бъдат преразгледани социалноосигурителните вноски и ще бъдат проведени пенсионни реформи. Според МВФ обаче "изпълнението ще бъде от ключово значение и ще бъде предизвикателство, особено от страна на регионите, изискващи специално внимание."

Случаят с испанския спасителен заем също следва логиката на историята с "Проктър и Гембъл" - колкото повече правителството отричаше, толкова повече се засилваха очакванията, че заем все пак ще бъде поискан. Но дяволът, както знаем, е в подробностите. От една страна Испания може да се окаже неподходящ кандидат заради високия риск пред изпълнението на поетите ангажименти (потвърден и от МВФ). От друга страна обаче може да се наложи ЕС да си затвори очите и да помогне на Мадрид, за да предотврати задълбочаването на кризата. Това няма да е първият път, когато Испания ще получи снизходително отношение. Но каквато и намеса да предприеме ЕЦБ, това нито ще е безусловно, нито ще реши истинските проблеми на страната, а просто ще откупи време, което политиците трябва да използват за провеждането на реформи. Както в Испания, така и в целия Европейски съюз.