euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Понякога се страхувам, че някои хора още не са разбрали, че ние всички сме в една лодка. Наистина всички ние в Европа сме в една лодка. Затова гърците заедно с всички други европейци трябва да покажат еднаква решителност за много важните ангажименти, които бяха поети".

С тези думи президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу се обърна към европейците от Атина. Посланието на Барозу прозвуча като отговор на нарастващото напрежение върху и вътре в самия ЕС. Успокоeнието след последния Европейски съвет се оказа временно, след което отново заваляха лоши новини за еврозоната. Испания е притисната едновременно от финансовите пазари, които й искат все по-голяма лихва и от друга, от собствените си региони, които са в бедствено финансово положение. Рейтинговата агенция Moody`s понижи от "стабилна" на "отрицателна" перспективата по кредитния рейтинг на Германия, Холандия и Люксембург, а тъй като на техния отличен рейтинг се базира и рейтинга на спасителния фонд, неговата перспектива също беше понижена. Това ще се отрази на способностите на фонда да набира пазарно финансиране, още повече в момент, когато слуховете, че освен банковия, Испания може да поиска и държавен спасителен заем нарастват, а Италия може да се нуждае от изкупуване на държавни облигации.

Съмненията за сериозно изоставане в изпълнението на гръцката спасителна програма пък засилиха спекулациите, че страната може да не получи следващия транш от втория заем, предвиден за септември. В момента в Атина има мисия на Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ), а лидерите на управляващата коалиция- премиерът и лидер на Нова Демокрация Антонис Самарас, лидерът на социалистите Евангелос Венизелос и Фотис Кувелис от Демократичната левица преговарят за съкращения на разходите в размер на близо 12 милиарда евро в следващите две години. Тримата са постигнали споразумение за около 10 милиарда евро и ще продължат преговорите в понеделник, съобщи електронното издание на в. Ekathimerini. Със сигурност голяма част от спестяванията ще бъдат направени чрез намаление на социални помощи, заплати и пенсии.

Междувременно Евростат разпространи данни, според които гръцкият дълг през първото тримесечие на 2012 г. е 132.4% от БВП, което е намаление с 33% спрямо последното тримесечие на миналата година (165.3%). Въпреки това, Гърция продължава да е с най-висок дълг като процент от БВП в еврозоната, а в медиите циркулират подозрения, че ще се наложи ново преструктуриране на дълга. Същевременно, депозитите в гръцките банки са достигнали най-ниското си ниво за последните 6 години, показват данните на ЕЦБ за юни.

В тази ситуация спекулациите за предстоящо излизане на Гърция от еврозоната отново набраха скорост. Американската банка Citi оцени вероятността това да се случи в рамките на година-година и половина на 90%. В хора се включиха и германски официални представители като министъра на икономиката Филип Розлер и баварският финансов министър Маркус Зодер. Затова и думите на Жозе Мануел Барозу бяха също и критика към подобни изказвания, които според гръцкия премиер Самарас правят усилията на гърците да постигнат поставените цели още по-трудни.

Жозе Мануел Барозу заяви, че е приятел на Гърция и че Европа ще продължи да подкрепя усилията на гръцкия народ, но от Гърция се очакват резултати: "Ключовата дума е резултати. Резултати, резултати, резултати. Основният въпрос е изпълнението да даде резулати. За да се поддържа доверието на европейските и международните партньори, забавянията трябва да приключат. Думите не са достатъчни. Действията са много по-важни."

Барозу подчерта увереността си, че правителството на Гърция е ангажирано с процеса на реформи и ще постигне желаните резултати. "Правителствата на еврозоната и европейските институции, включително естествено Европейската комисия и ЕЦБ, ще направят каквото е необходимо, за да осигурят финансовата стабилност на еврозоната".

Същото, но в Лондон, заяви президентът на Европейската централна банка Марио Драги. "В рамките на мандата си, ЕЦБ е готова да направи каквото е необходимо, за да защити еврото. И повярвайте ми, това ще бъде достатъчно," каза Драги на икономическа конференция в навечерието на откриването на Олимпиадата. Думите му буквално разтресоха финансовите пазари, но не защото Драги не е заявявал и преди готовността на ЕЦБ да направи всичко необходимо за запазването на еврото. А защото този път добави, че прекалено високите заемни цени за страните от еврозоната попадат в мандата на ЕЦБ. "Доколкото размерът на суверенните премии затруднява функционирането на трансмисионните канали на паричната политика, те влизат в нашия мандат". Думите на Драги бяха изтълкувани мигновено от пазарите като знак, че ЕЦБ е готова да поднови изкупуването на испански и италиански дълг и реакцията беше силно положителна. Заемната цена на Испания и Италия бързо се понижи, но анализаторите предупреждават, че ефектът ще е кратковременен, ако не последват конкретни действия от ЕЦБ.

ЕЦБ започна да изкупува италиански и испански дълг миналия август по така наречената програма за пазарите на ценни книжа, по която преди това изкупуваше гръцки, ирландски и португалски облигации. За последно програмата беше използвана през януари 2012 г. и оттогава Марио Драги не даваше знак, че е склонен да я възобнови. Проблемът е, че изкупувайки държавен дълг, макар и в ограничени размери, ЕЦБ е на ръба да наруши забраната да заема средства директно на държавите-членки. На последната си среща на върха през юни обаче лидерите на еврозоната се договориха спасителните фондове (временият EFSF и постоянният Европейски механизъм за стабилност, който се очаква да започне работа скоро) да изкупуват дълг на затруднени страни, като ЕЦБ ще играе ролята на агент на спасителните фондове и ще извършва пазарните операции.