Заемът за испанските банки ще бъде без държавни гаранции
Ралица Ковачева, July 10, 2012
Заемът за Испания ще бъде окончателно одобрен до 20 юли, а първият транш от 30 милиарда евро ще бъде на разположение на страната до края на месеца, стана ясно на среднощния брифинг на Еврогрупата. Макар финансовите министри от еврозоната вече да определиха максимален размер на заема от 100 милиарда евро, точната сума все още не е ясна. Тепърва предстои да бъдат направени стрес-тестове, за да се оценят нуждите на всяка банка, като към всяка финансова институция ще бъдат поставени конкретни условия. На снощното си заседание Еврогрупата е постигнала политическо съгласие по меморандума за разбирателство, по силата на който ще бъде отпуснат заема. Както вече стана ясно, заемът ще бъде отпуснат от EFSF (временния спасителен фонд) по сегашните правила и ще бъде прехвърлен към ЕМС щом постоянният фонд започне на функционира. Държавата няма да поема никакви гаранции по него, заявиха за пореден път европейските представители.
Коментари в обратната посока предизвикаха пореден скок в испанската заемна цена, която в понеделник надмина нива от седем процента. "Мисля, че думата, концепцията 'директна' е една много ясна концепция. Това е директна банкова рекапитализация, не чрез държавата", обясни еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен като добави: "Но има много ясно и необходимо условие: трябва да има ефективен и добре работещ единен надзорен механизъм на банките, които са част от това споразумение". С други думи, възможността за директна рекапитализация на банките в еврозоната от спасителните фондове ще бъде практически използваема, едва когато е налице общ надзорен механизъм.
Това обаче не е причина да се бърза прекалено с работата по създаването на този механизъм, по-добре е нещата да се направят както трябва, предупреди президентът на ЕЦБ Марио Драги на среща с депутатите от икономическата комисия в ЕП. Той повтори думите си от миналата седмица, че дори и заем за банкова рекапитализация да мине през правителството и да увеличи правителствения дълг, това ще бъде само временен скок в публичния дълг. В момента когато новият надзорен механизъм влезе в сила и заемът бъде прехвърлен към ЕМС по новите условия, тези задължения ще бъдат премахнати от държавните баланси, увери Драги. Амбицията на европейските институции е предложението за надзора на банките в еврозоната да бъде представено от ЕК в началото на септември и да бъде одобрено в спешен порядък от Съвета и Парламента до края на годината.
Успоредно с условията по заема Еврогрупата одобри препоръката на ЕК да се удължи с една година (до 2014) срока на Испания да коригира прекомерния си дефицит. Новите цели, определени от Комисията са дефицит от 6.3% тази година, 4.5% за 2013 и 2.8% за 2014. Еврокомисарят Оли Рен не отговори на журналистически въпрос дали в замяна Испания ще трябва да намали социалните помощи и пенсиите, но призна, че в скоро време страната ще трябва да предприеме допълнителни мерки. До края на юли правителството в Мадрид трябва да приеме двугодишен бюджетен план според новите цели за дефицита и тогава ще стане ясен отговора на този въпрос, каза Оли Рен.
По отношение на Ирландия на срещата на върха в края на юни лидерите на еврозоната решиха тя също да се възползва от новата „гъвкавост” на спасителните фондове като награда за доброто изпълнение на икономическата й програма. Как точно ще стане това ще бъде обсъдено през септември. Междувременно Кипър ще подпише класическа спасителна програма, а гръцката програма ще бъде обект на обсъждане отново през септември.
Изненадващо на пресконференцията не беше повдигнат въпроса относно изразената от Финландия и Холандия съпротива срещу решението на лидерите ЕМС да изкупува облигации на затруднени страни, без да се налага подписването на спасителна програма (но при условие, че спазват препоръките на Съвета по отношение на бюджетните и икономическите си политики). Преди заседанието холандският финансов министър Ян Кеес де Ягер повтори позицията на страната, че заемането на повече пари на страни като Испания и Италия нито ще реши фискалните им проблеми, нито ще спаси еврото. В заключителното изявление на министрите отново се посочва възможността за "гъвкаво и ефективно използване" на съществуващите инструменти на спасителните фондове, но без конкретни подробности. Подписано е споразумение между временния спасителен фонд EFSF и ЕЦБ банката да извършва пазарни операции от името на фонда и със средства на фонда, така че изкупуването на държавни облигации да не се отразява на балансите на ЕЦБ. Същото споразумение ще бъде подписано и с постоянния фонд ЕМС веднага щом договорът за създаването му влезе в сила.
Жан-Клод Юнкер е бил преизбран за президент на Еврогрупата за още две години и половина. Той обаче обясни, че няма да довърши мандата, а ще напусне поста в края на тази или началото на средващата година. Очакваше се Юнкер да бъде наследен на поста от германския финансов министър Волфганг Шойбле, но след смяната на властта във Франция се заговори, че Париж лобира начело на Еврогрупата да застане френският финансов министър Пиер Московиси. Самият той заяви, че Франция няма изисквания в това отношение. Директорът на временния спасителен фонд EFSF Клаус Реглинг ще оглави постоянния фонд Европейски механизъм за стабилност. Очаква се той да заработи веднага щом приключат ратификационните процедури в страните-членки.