МВФ за световната икономика: слаб растеж, големи рискове
Ралица Ковачева, July 17, 2012
МВФ понижи прогнозата си за ръста на глобалната икономика спрямо април тази година с 0.1% до 3.5%. Прогнозата за 2013 г. е ръст от 3.9% или с 0.2% по-малко от априлската прогноза на фонда. Основните причини за по-песимистичните очаквания са продължаващата криза в еврозоната и забавеният растеж на развиващите се икономики. „По-обезпокоително, отколкото ревизиите в основната прогноза, е увеличението на рисковете от негативно развитие”, коментира Оливие Бланшар, главен економист на МВФ и директор на изследователския отдел, който подготвя прогнозата.
Прогнозата е изготвена при допускане, че в еврозоната ще се предприемат политически мерки за облекчаване на финансовото състояние на периферията, че американската фискална политика няма да се затегне рязко през 2013 г. и че някои развиващи се пазари ще предприемат мерки за стимулиране на растежа.
През тази и следващата година развитите икономики ще нараснат съответно с 1.4% и 1.9% като прогнозата за следващата година е ревизирана надолу. Според МВФ най-непосредственият риск за глобалното възстановяване продължава да идва от ескалиране на кризата в еврозоната в резултат на забавени или недостатъчни политически действия. Тази година еврозоната ще отбележи отрицателен ръст и ще нарасне с 0.7% през 2013 г. Прогнозата на МВФ е по-песимистична от пролетните данни на ЕК по отношение на растежа през 2013 г., който Брюксел очакваше да е около 1%. Германската икономика отбелязва значително забавяне спрямо предишните две години и ще нарасне с 1% тази и 1.4% догодина, а Франция ще отбележи минимален ръст от 0.3% тази и 0.8% следващата година.
Лошата новина е за Испания и Италия, които ще продължат да имат
отрицателен ръст и през 2013 г., а прогнозата за Испания е ревизирана с 0.7% надолу спрямо април тази година. „Италия и Испания трябва да успеят”, коментира Оливие Бланшар. Фондът отбелязва, че и двете страни полагат усилия за значителни намаления на дефицита през следващите две години с цел връщане на пазарното доверие.
Както euinside писа, Испания получи благословията на ЕС да промени фискалните си цели и да разполага с още една година допълнително, за да вкара бюджетния си дефицит в границата от 3% от БВП. Тази година правителството трябва да снижи дефицита до 6.3% от БВП, а през 2013 т. до 4.5%. На 13 юли испанското правителство обяви допълнителни фискални мерки на стойност 65 милиарда евро. Мерките включват значително увеличение на данъчните приходи, включително ДДС, корпоративния данък, данъка върху физическите лица и акцизите. По отношение на разходите ще бъде преразгледан режимът за отпускане на помощите за безработица и ще бъдат намалени разходите за заплати в публичния сектор. Ще бъдат преразгледани социалноосигурителните вноски и ще бъдат проведени пенсионни реформи.
Фискалната корекция от 65 милиарда евро ще се разпредели през следващите години, както следва: 13.5 милиарда евро до края на 2012, 22.9 милиарда евро през 2013 и 20 милиарда евро през 2014. Успоредно с това страната ще получи заем в размер до 100 милиарда евро от спасителния фонд за еврозоната, за да рекапитализира и оздрави банковата си система. Заемът обаче няма да бъде с държавни гаранции и няма да се отчита като дълг на испанското правителство.
В Италия дефицитът е значително по-малък и страната ще излезе на малък структурен излишък през 2013 г., отбелязва МВФ. Проблемът на Италия е огромния дълг от 123.5% от БВП и натиска, който финансовите пазари упражняват върху страната, поради което и премиерът Марио Монти настояваше да се разреши на спасителния фонд да изкупува държавни облигации без това да изисква подписването на спасителна програма. В началото на юли мисията на МВФ в Италия препоръча на правителството да намалява разходите, вместо да увеличава данъците, като започне от заплатите в публичния сектор. Страната трябва да продължи започнатите структурни реформи в подкрепа на растежа и да предприеме мерки за стабилизиране на банковата система.
Фискалните корекции са в ход и в трите страни със спасителни програми (Ирландия, Португалия и Гърция), но „влошаването в политическия и икономическия климат в Гърция напоследък е предупреждение за потенциалното начало на „умора от корекциите”, което остава заплаха пред продължаването на реформите”, предупреждава МВФ.
„Върховният приоритет е да се реши кризата в еврозоната”, категоричен е фондът и казва добри думи за последните решения на европейските лидери от срещата им на върха в края на юни - създаването на единен банков надзор и директна рекапитализация на банките от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). В краткосрочен план политиците в Европа трябва да се справят с несигурността по отношение на качеството на банковите активи и да подкрепят подсилване на банковите баланси. Страните трябва да изпълняват ангажиментите си за укрепване на публичните финанси и бързо провеждане на структурни реформи. „Тези стъпки трябва да бъдат допълнени с по-голям напредък към пълноценен банков съюз и по-дълбока фискална интеграция. По отношение на банковия съюз стъпките към единен регулатор трябва да бъдат допълнени с паневропейска схема за гарантиране на депозитите и механизъм за банково преструктуриране с общи резерви”.
В доклада за фискалното наблюдение МВФ отбелязва, че завършването на паричния съюз, както е предложено в доклада на 'четиримата президенти', може да означава „достатъчно големи ресурси в центъра със съответния демократичен контрол и наблюдение. Въвеждането на ограничена форма на общ дълг с подходящи управленски гаранции може да осигури междинна стъпка към по-голяма фискална интеграция. Емитирането на такива ценни книжа би могло, като начало, да бъде относително малко и ограничено до по-кратки матуритети и при условие на повече централизиран контрол (например само за страни, които изпълняват политическите си ангажименти; право на вето над националните дефицити; ангажиране на национални данъчни приходи)”. Според МВФ средствата от емитирането на общ дълг могат да се използват за финансиране на общата схема за гарантиране да депозитите и фонда за банково преструктуриране в бъдещия банковия съюз.
Европейската централна банка има още какво да направи по отношение на монетарната политика като продължи да оказва обилна ликвидна подкрепа на банките при значително облекчени условия, смята МВФ. Той препоръчва ЕЦБ да продължи да използва нестандартни мерки като изкупуването на държавни облигации на затруднени страни и дългосрочните рефинансиращи операции към банките със занижени изисквания към обезпеченията.
САЩ ще отбележат ръст от 2% през 2012 и 2.3% през 2013 г., но според г-н Бланшар този растеж няма да е достатъчен, за да се намали безработицата. МВФ отбелязва, че ако бъдат направени резки съкращения на разходите и не бъде увеличен дълговият таван, това ще се отрази негативно на растежа в САЩ и ще има последици върху глобалната икономика. Като цяло фискалните корекции в развитите икономии са в съответствие с очакванията като бюджетните дефицити се очаква да намалеят с около 0.75% тази и около 1% следващата година. “Фокус върху номиналните цели за дефицита може да доведе до прекомерно затягане, ако растежът в развитите икономики отслабне”, предупреди Карло Котарели, директор на фискалния отдел в МФВ. Според него “за предпочитане е страните, които имат възможност за това, да се фокусират върху мерки за подобряване на публичните финанси”.
Макар да отбелязват значително по-голям ръст от развитите икономики - 5.6%
за 2012 г. и 5.9% за 2013 г., развиващите се икономики също забавят растежа си, най-вече Бразилия (2.5% за 2012 г. и 4.6% за 2013г.), Китай (8% за 2012 г. и 8.5% за 2013г.) и Индия (6.1% за 2012 г. и 6.5% за 2013г.). Причината е в по-слабата външна среда, както и в рязкото свиване на вътрешното търсене. Страните от Централна и Източна Европа ще нараснат с 1.9% през 2012 г. и 2.8% през 2013 г.. Прогнозата за Русия е за ръст от 4% през 2012 г. и 3.9% през 2013 г. Регионът "развиваща се Азия" също забавя растежа си до нива от 7.1% за 2012г. и 7.5% за 2013 г. "Обратно на общите тенденции в останалата част от света растежът в Близкия Изток и Северна Африка ще е по-силен", отбелязва фондът, най-вече благодарение на засиленото производство на петрол и увеличеното вътрешно търсене.