euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският съюз е изправен пред сериозен риск да не успее да постигне компромис по размера на бюджета за следващия седемгодишен финансов период 2014-2020. Причината е, че сред страните членки има твърдо ядро от страни, които настояват общият таван на разходите да бъде намален, докато Европейският парламент предупреждава, че ако това се случи, ще блокира бюджета.

Орязването на бюджета неизбежно?

Според работен документ на Кипърското председателство на ЕС "не може да бъде постигнато съгласие по общото ниво [на бюджета] предложено от Комисията в нейното актуализирано предложение от 6 юли." Изводът на председателството е направен в резултат на двустранни консултации с всички страни-членки. Следователно, признава Председателството, "неизбежно общото ниво на разходите предложено от Комисията, включително всички елементи във и извън МФР, ще трябва да бъде коригирано надолу".

Европейският парламент, от своя страна е готов да блокира бюджета на ЕС за 2014-2020 г., ако страните членки не се съобразят с мнението му и съкратят разходите на Съюза. Неформалната среща на министрите по европейските въпроси на 30 август в Никозия, посветена на бюджет 2014-2020, не донесе пробив в преговорите. Всички участници, както от държавите – членки, така и от европейските институции заявиха, че искат преговорите да приключат до края на годината. Същевременно обаче всички декларираха, че няма да отстъпят от досега заявените си позиции.

На срещата в Никозия парламентът беше представен от докладчиците по МФР Ивайло Калфин (Социалисти и демократи, България и Раймер Бьоге (ЕНП, Германия), както и от председателя на бюджетната комисия на Европейския парламент Ален Ламасур (ЕНП, Франция). Според Ивайло Калфин евентуалното намаляване на средствата трябва да стане паралелно с нов преглед на приоритетите и отказ от някои заявени политически амбиции: "Несериозно е европейските лидери да приемат добре звучащи решения за бъдещи политики и след това да бламират собствените си решения с липса на ресурси".

Ален Ламасур от своя страна критикува страните, които искат да намалят европейския бюджет и същевременно отправят призиви за нов европейски договор. Очевидно депутатът имаше предвид Германия, която оглавява групата на страните, настояващи за орязване на бюджета. Г-н Ламасур припомни, че Лисабонският договор е подготвян в продължение на девет години и възможносите му все още не са използвани, а страните-членки искат да орежат финансирането за политиките му.

Самите държави-членки не са единни по въпроса за орязване на бюджета. Еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски преброи осем страни, които твърдо настояват за орязване на бюджета. Според кипърския заместник -министър по европейските въпроси Андреас Мавроянис става дума за намаление с около 140 милиарда евро. В актуализираното си предложение за бюджета от юли, ЕК е заложила таван от 1.033 милиарда евро. Тези страни, водени от Германия, формират т.нар. група "Приятели на по-доброто харчене" и освен намаляване на бюджета настояват за по-строги условия за получаването на средства от ЕС и по-ефективното им използване.

Друга група страни, т.нар. "Приятели на кохезионната политика" са твърдо против намаляване на средствата за сближаване. Нещо повече, страните не са съгласни с ограниченията, които се налагат върху полагаемите им се средства. Според тях таванът от 2,5% от БВП е твърде нисък, особено в условията на криза, когато БВП намалява или най-малкото, не се увеличава. Друг повод за безпокойство е т.нар. обратна предпазна мрежа. Тя е един вид втори таван на трансферите за отделните страни, като ги ограничава до определен процент от средствата, които страните получават в настоящия период.

Според работния документ на кипърското председателство между страните има "нарастващ консенсус", че намаляването на средствата по кохезионната политика трябва да засегне повече регионите в преход и развитите региони, отколкото по-слабо развитите, върху които трябва да се концентрира подкрепата.

По време на посещението си в София на 31 август в отговор на въпрос на euinside дали смята, че е възможно да бъде постигнат компромис по бюджета до края на годината, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви: "Тези преговори са много трудни, но се надявам, че можем да постигнем компромис до края на годината". Той призова страните-донори в европейския бюджет "да изпълнят ангажиментите си и да подкрепят този амбициозен, разумен и балансиран бюджет." Жозе Мануел Барозу, който беше в София, за да открие нова линия на метрото, финансирана с пари от ЕС, заяви, че "бюджетът на ЕС не е само в интерес на догонващите страни, той е добър за всички европейски страни. Кохезията не е само политика за, да кажем, по-слабо проспериращите страни, това е принцип в Лисабонския договор за целия ЕС."

Приходната част остава спорна

По отношение на приходната част на многогодишната финансова рамка (МФР), голямо мнозинство сред държавите членки подкрепя някакъв вид реформа на системата на финансиране на европейския бюджет, обобщава Кипърското председателство. Малка част от страните подкрепят предложението на ЕК за въвеждане на нови собствени ресурси, промяна в механизмите за корекция и рабатите, опростяване и по-голяма прозрачност на бюджета. Други предпочитат запазване на сегашната система. Вече стана ясно, че няма да бъде намерен компромис по отношение въвеждането на данък върху финансовите сделки (ДФС) в целия ЕС, а въвеждането му под формата на засилено сътрудничество "ще създаде нова ситуация, изискваща внимателен анализ", пише в работния документ на председателството.

По този въпрос се очертава разделение между двете водещи европейски сили- Франция и Германия. Париж, който вече въведе ДФС на национално ниво, подкрепя предложението на ЕК част от приходите от данъка да отиват в европейския бюджет. Берлин обаче, въпреки че принципно подкрепя въвеждането на ДФС, настоява приходите от данъка да остават в националните бюджети, а европейският бюджет да се финансира както и досега с вноски от страните-членки.

От своя страна Европейският парламент настоява както за приемането на ДФС, така и за използването му като собствен ресурс в европейския бюджет. Трябва да преодолеем застоя в преговорите по отношение на новите данъчни източници на приходи в европейския бюджет и така да намалим националните вноски, каза евродепутатът Ален Ламасур в Никозия. Още миналата година Парламентът предупреди, че няма да приеме новия бюджет без решение за собствените ресурси.

В резолюцията си от 13 юни 2012 ЕП заяви, че "не е готов да даде своето одобрение за регламента за следващата МФР без политическо споразумение за реформа на системата на собствените ресурси, премахваща съществуващите отстъпки и други механизми за корекция и водеща до по-голяма прозрачност, справедливост и устойчивост". Евродепутатите изразиха подкрепата си за законодателните предложения на Комисията за реформата на системата на собствените ресурси, включително въвеждането на ДФС и нов ДДС. Целта е делът на националните вноски в бюджета на ЕС да бъде намален до 40 % до 2020 г., което според депутатите ще подпомогне усилията на страните за бюджетна консолидация.

Очевидно на този етап различията между страните-членки от една страна и между отделните европейски институции от друга са толкова големи, че няма как да бъдат преодолени в рутинните формати, в които се обсъжда бюджетът на ЕС. Затова през ноември ще бъде свикано извънредно заседание на Европейския съвет, посветено само и единствено на бюджет 2014-2020. От лидерите се очаква да постигнат компромис по основните спорни въпроси, за да могат по-дребните различия да бъдат изгладени до края на годината и срокът за приключване на преговорите да бъде спазен. Предвид настоящите позиции, обаче, постигането на компромис изглежда равносилно на чудо. Факторът, който може сериозно да повлияе хода на преговорите, е развитието на дълговата криза. Посоката на промените, обаче, към този момент е трудно предвидима.