euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Лидерите на Европейския съюз се събират тази вечер в Брюксел за вечеря, по време на която трябва да намерят начин да синхронизират вижданията си за общоевропейски подход в стимулирането на икономическия растеж. Контекстът, в който ще се състои вечерята е изключително стресиращ: падат правителства; популистки политици набират скорост и влияние; националистите тържествуват; надига се гняв срещу мерките за затягане на коланите; Гърция отново е по първите страници на вестниците със сценарии за излизане от еврозоната; Испания увеличава дефицита си, за да спаси банките си; една от най-стабилните и строги държави-членки, Холандия, излезе на минус и правителството й падна; Ангела Меркел изгуби съмишленик във Франция.

Според най-новото социологическо проучване на Евробарометър, направено по поръчка на Европейския парламент, почти половината от европейците смятат, че комбинирани мерки за ограничаване на публичните харчове и за стимулиране на икономическия растеж са най-добрият начин за прекратяване на кризата. 55% от запитаните казват, че мерките за растеж трябва да бъдат координирани между страните-членки. А 80 на сто искат финансовата помощ за страните-членки в затруднение да бъде предоставяна под условие.

Годината на растежа

2012-а трябва да бъде годината растежа, след като в продължение на две години Европейският съюз реформираше законодателството си в посока затягане на финансовата и бюджетна дисциплина, икономическа интеграция и взаимен контрол между страните-членки, той започна да говори за растеж. Това стана в края на миналата година, когато чашата на търпението започна да прелива и се заговори за мерки за стимулиране на растежа. Именно на него бяха посветени и първите две срещи на лидерите на ЕС тази година - през януари и март. В резултат на натиск отвътре, отвън (Г8 и Г20) и на независими анализатори тази вечер лидерите отново ще обсъждат темата за растежа.

В писмо до 27-е президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой предлага 4 основни теми, върху които да се съсредоточат разговорите. Първата е "Стабилни национални икономически политики". Става дума за прилагане на всичко договорено до момента - Европейският семестър (за координация на бюджетните политики), пакетът от 6, който според Ван Ромпой представлява крайгълен камък за поддържане на фискална консолидация, която е "приятелски настроена към растежа" и към избягване на макроикономически дисбаланси. Според европейския президент, тези два ключови документа, чието договаряне отне по-малко от година, предоставя правната рамка, която гарантира, че фискалната консолидация и растежът ще се подкрепят взаимно. По време на вечерята шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу ще представи предварителните оценки за изпълнението на националните програми за реформи, включително и на мерките, предприети по пакта "Евро+".

"Общоевропейски политики, които носят добавена стойност" е втората тема, която се концентрира основно върху програмата за доизграждане на единния пазар. Основен акцент се поставя върху довършване на работата по общоевропейския патент, по който остана малко за договаряне. Друга ключова сфера от единния пазар е енергийната ефективност. Впрочем, единният пазар беше в основата на пролетния Европейски съвет, тъй като се съдържаше в писмото на лидерите на 12 страни-членки, които призоваваха в 8 точки за доизграждането на вътрешния пазар, тъй като според тях това ще подпомогне растежа и ще внесе облекчение на националните пазари на труда.

Създаването на работни места е четвъртата точка в поканата на Херман Ван Ромпой до лидерите. Според него, 27-те трябва да се концентрират върху конкретни реформи в подкрепа на търсенето на пазара на труда в ключови сектори на икономиката. Тези реформи обаче трябва да вървят ръка за ръка с инвестиции, а тези инвестиции трябва да дойдат от европейските фондове. Очаква се по тази тема в разговорите отново да се включи г-н Барозу, за да съобщи как върви работата на Комисията с осем страни-членки, които имат особено висока младежка безработица (Испания, Гърция, Словакия, Литва, Италия, Португалия, Ирландия, Латвия). Освен това ще се търсят начини за преодоляване на липсата на подходяща квалификация за предлаганите работни места, както и за географските несъответствия. Освен това ще бъде обсъдено подобряването на взаимното признаване на професионалните квалификации.

Третата тема в писмото на Ван Ромпой е подобряване на възможностите за финансиране на икономиката. Очакванията са, че това ще бъде една от най-обсъжданите теми, тъй като тя включва много от идеите, които се въртят в публичното пространство от доста време насам. Става дума за увеличаване на капитала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за проектните облигации и за данъка върху финансовите сделки. По отношение на ЕИБ целта на увеличението на капитала е да може да се мобилизират средства в подкрепа на малките и средни предприятия, както и на ключова инфраструктура. В изказване в Европарламента в Страсбург във вторник българският евродепутат от групата на социалистите Ивайло Калфин призова лидерите именно към това - да увеличат кредитния капитал на ЕИБ.

Проектните облигации са другата голяма подтема, с която лидерите ще овкусяват вечерята си. От вчера (22 май) има споразумение между Европейския парламент и Съвета на ЕС за създаването им. Проектните облигации ще се емитират от частни компании и ще бъдат гарантирани от европейския бюджет, което ще им осигури по-висок кредитен рейтинг и ще направи проектите по-сигурни и привлекателни за инвеститорите. За целта ЕС ще отдели 230 милиона евро за гаранции, като се очаква това да мобилизира над 4.5 милиарда евро частни инвестиции. Идеята е проектните облигации да се използват за финансиране на важни инфраструктурни проекти с европейско значение в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии.

Привличането на частно финансиране е жизнено важно, защото инвестиционните нужди в тези области за периода 2010-2020 се оценяват на 1.5 трилиона евро. Новият инструмент ще бъде тестван още тази и следващата година преди да залегне в следващата многогодишна финансова рамка (МФР 2014-2020). Парламентът и Съветът се договориха за бързото му формално приемане, така че прилагането му да започне още от юли 2012 г.

Ивайло Калфин също се обяви за проектните облигации като заяви, че те са единствена възможност за редица държави, които не могат да отделят нужните инвестиции за намаляване на безработицата и за осъществяване на проекти, които биха могли да стимулират икономическото оживление. В подкрепа на проектните облигации се обяви и лидерът на либералите в Европарламента Верхофстад. "Можем да направим повече като вкараме в употреба проектните облигации и увеличим капитала на ЕИБ. Ние и целият свят очаква Комисията да излезе с предложение колкото се може по-скоро за фонда за изкупуване на дълг. Такава инициатива ще има положителен ефект за пазарите и ще направи невъзможно който и да е лидер да я откаже, включително и канцлерът Меркел". (повече по темата за общото емитиране на дълг очаквайте в отделен текст на euinside)

Проектните облигации се подкрепят и от Европейската народна партия. "Ние ще успеем да върнем икономическият растеж обратно в релсите само, ако нужната бюджетна дисциплина върви ръка за ръка с целенасочени инвестиции. Тези облигации, предназначени за финансиране на проекти ще бъдат много полезен интрумент за рестартиране на растежа в Европа", заяви Dominique Riquet (Франция), говорител на групата за проектните облигации.

Към темата за финансирането на европейската икономика е и "ябълката на раздора" в ЕС от много време насам - идеята за въвеждане на данък върху финансовите сделки. Тема, която на euinside сме представяли задълбочено. Часове преди вечерята на лидерите отново имаше обсъждане на предложението в Европейския парламент. В писмото си Херман Ван Ромпой посочва, че е напълно наясно с различните мнения по темата, но призова тя да не бъде избягвана, докато се намери прагматичен подход. Социологическото проучване на Евробарометър показва, че 66% от анкетираните европейски граждани подкрепят въвеждането на данъка, за който много икономисти обаче предупреждават, че ще увеличи бремето не върху финансовия сектор, а върху крайния потребител.

Независимо от наистина усилените дебати, броят на привържениците на идеята е нараснал с 5 процентни пункта в сравнение с предходното допитване през септември 2011 г. Има обаче забележителна разлика къде се намират запитаните граждани - 73% от подкрепящите са в страните от еврозоната като най-силна тя е в Гърция, Кипър, Италия, Португалия и Испания, докато извън еврозоната подкрепа има сред 53% от анкетираните.

Предстоящата вечеря вероятно няма да е от най-вкусните за германския канцлер, която се оказва все по-изолирана в убеждението си, че парите на германските данъкоплатци трябва да си останат в Германия. С влизането на Франсоа Оланд в Елисейския дворец застъпниците на наливането на пари в подкрепа на растежа на реалната икономика се увеличиха с още един. Тази вечер не се очакват конкретни решения, а само да се начертае пътят към тях. Самите решения ще бъдат готови за юнския Европейски съвет.