Битката за фискалния пакт в очакване на четвъртата чернова
Ралица Ковачева, January 17, 2012
В четвъртък ще бъде разпространен поредният, четвърти вариант на текста на междуправителствения договор за засилен икономически и валутен съюз, т.нар. фискален пакт, който се очаква да бъде подписан от 26 страни-членки на ЕС. Само ден по-рано Европейският парламент ще приеме резолюция по въпроса, която на практика вече ще бъде остаряла спрямо новия текст на бъдещото споразумение. Недоволството на депутатите от този факт, както и от целия ход на преговорите по текста ясно пролича по време на общото заседание на парламентарните комисии по икономически и конституционни въпроси късно вечерта в понеделник, 16 януари. Депутатите обсъждаха третата версия на пакта, която им беше раздадена разпечатана с гриф „поверително”. Британският депутат от групата на Европейските консерватори и реформисти Vicky Ford обърна внимание на колегите си, че черновата отдавна е публикувана от Open Europe. "Да не се се преструваме, че е поверителна, това е доста глупаво", призова г-жа Ford.
Парламентът, макар да не е страна по договора участва в работната група по изработването му, представен от трима депутати: Elmar Brok - ЕНП, Германия, Roberto Gualtieri - Социалисти и демократи, Италия и Guy Verhofstadt - АЛДЕ, Белгия. Само един от тримата - социалистът Roberto Gualtieri – беше успял да дойде на заседанието, за да запознае колегите си с подробности „от кухнята”. Последната среща на работната група е била в петък, 13 януари, когато представителите на ЕП са изразили недоволството си от третата чернова на документа. Според Roberto Gualtieri тя е „много лоша”, защото не отчита исканията на Парламента. Той изрази надежда това да бъде поправено в следващия проектотекст, който ще бъде готов в четвъртък.
Депутатите отчитат като победа промяната в чл. 3 от договора (частта за фискалния пакт), където в последната версия понятието „референтна стойност” е заменено със „средносрочна цел”, както е дефинирана в Пакта за стабилност и растеж. Това, според депутатите, е важна стъпка към синхронизирането на текста с европейското законодателство. Проблемна е формулировката дефицитът да не надвишава „0,5% от БВП по пазарни цени”, защото такава гранична стойност липсва в европейското законодателство. Комисията обаче е готова да направи предложение, с което да поправи това. Като цяло, депутатите не са съгласни с договора да се въвеждат нови, по-строги критерии, които липсват в европейското законодателство. А точно в тази посока са предложенията, направени от Европейската централна банка (ЕЦБ), стана ясно от думите на г-н Gualtieri.
На този етап държавите-членки не подкрепят искането на парламента в договора да бъдат записани, освен мерки за запазване на фискалната стабилност и такива, насочени към постигане на растеж и заетост - а именно създаване на фонд за изкпупуване на дълга, емитиране на еврооблигации и въвеждане на данък върху финансовите транзакции (ДФТ). Страните-членки предпочитат в договора да се направи препратка към пакта „Евро+”, но депутатите не са съгласни, тъй като пактът също е междуправителствено споразумение. Комисията е направила компромисно предложение да се направи препратка към предложението й за създаване на облигации за стабилност.
Очаквано, депутатите са недоволни, че договорът не отрежда никаква роля на Европейския парламент. Конкретните им забележки са по отношение на член 12 и 13 от бъдещия договор в глава „Управление на еврозоната”. В член 12 са разписани правилата за провеждане на срещите на върха на еврозоната, в които ще участват председателя на ЕК и президента на ЕЦБ, но не и президентът на европарламента. В последната версия на договора се предвижда парламентът единствено да бъде информиран, на което някои депутати реагираха обидено и предложиха направо да се изтрие.
Други пък предупредиха, че парламентът не трябва да е толкова силно ангажиран в преговорите, защото в крайна сметка това е междуправителствено споразумение. Британският депутат от АЛДЕ Andrew Duff предупреди, че парламентът не трябва да се ангажира с позиция преди да приключат преговорите между страните по договора. Според него не е добре, че ЕЦБ е толкова въвлечена в преговорите, защото това вреди на имиджа и независимостта на институцията. По думите на Philippe Lamberts (Зелените/ЕСА, Белгия) „Парламентът не трябва да бъде съ-конспиратор” в това начинание.
Особено чувствителни са депутатите по отношение на член 13 от договора, където е записано, че „представители на парламентите на страните по договора ще бъдат канени да се срещат редовно, за да обсъждат по-специално провеждането на икономическите и бюджетните политики в тясно сътрудничество с представители на Европейския парламент.” Трябва да предотвратим създаването на трета камара без каквото и да е участие на ЕП, заяви преговарящият Roberto Gualtieri.
Той обясни, че има пет-шест точки, по които няма съгласие и между самите страни по договора. Например искането на Германия ратификацията на договора да бъде условие за получаване на помощ от Европейския механизъм за стабилност, което е записано в последния вариант на текста. Останалите страни, обаче, са против подобна връзка между договора и ЕМС, обясни г-н Gualtieri. Има неразбирателство и относно броя на ратификациите, необходими за влизане в сила на договора - в първия вариант бяха 9, после станаха 15, в последния вариант са 12. ЕЦБ настоява за 9, което е логично, защото банката иска договорът да влезе в сила възможно най-бързо. Някои страни искат договорът да влезе в сила, едва когато е ратифициран от всички страни в еврозоната, а парламентът смята, че са достатъчни 15 ратификации.
Някои от спорните въпроси ще бъдат оставени за решение на финансовите министри в рамките на Екофин - като тези за връзката на договора с ЕМС и за участието в срещите на върха на еврозоната на представителите на европейските институции и на страните, които не са членове на еврозоната.
Като цяло изказванията на депутатите повториха досегашните им позиции, че договорът не допринася с нищо ново към вече приетото законодателство за икономическото управление, а напротив - само създава объркване. По този начин поставяме икономическото управление в междуправителственото пространство, възмути се депутатът от Португалия Elisa Ferreira (социалисти и демократи). Тя предупреди, че този договор ще направи едни страни уязвими от интереситите и инициативите на други страни. Социалистите и Зелените отново се обединиха около позицията, която защитаваха и по време на обсъждането на пакета за икономическото управление на ЕС, че трябва фискалната стабилност да бъде подкрепена с мерки за растеж и заетост. „Мантрата е първо дисциплината и после ще видим,” но фискалната дисциплина трябва да бъде съпроводена с инвестиционна дисциплина, заяви Philippe Lamberts от Зелените. Смятаме, че договорът не е особено необходим, нито е много полезен, напротив, дори е вреден, обобщи изказванията социалистът Roberto Gualtieri.
В крайна сметка, директорът на правната служба на ЕК Luis Romero Requena припомни на депутатите, че смисълът на участието на Парламента и Комисията в преговорите по договора е да се гарантира, че нищо в текста не противоречи на европейското законодателство. Искаме да избегнем фрагментацията на ЕС и създаването на концентрични кръгове, подчерта той. Според Комисията е значителен напредък, че някои важни подробности няма да бъдат записани в самия текст на договора, а ще бъдат предложени от ЕК като вторично законодателство след влизането му в сила, което ще ги направи част от европейското право.
По отношение ролята на Съда на ЕС Luis Romero Requena обясни, че това може да стане на базата на член 273 от Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС). Най-големият парадокс е, че тези, които искаха междуправителствен договор внезапно си припомниха предимствата на общностния метод и сега искат Комисията да играе ролята на агент между тях и да има санкции, коментира той. И подчерта, че ЕК е готова да играе роля в договора, но само, ако бъдат гарантирани независимостта и автономността й.