euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Бъдещето на Сърбия и Косово в ЕС е общ ангажимент на САЩ и ЕС

Десислава Димитрова, November 7, 2012

Когато преди няколко месеца новият сръбски президент Томислав Николич отиде на първото си официално посещение в Брюксел, върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурността на ЕС Катрин Аштън имаше нужда от помощ, за да разпознае госта си сред останалите членове на делегацията преди официалната им среща. Случката отново си припомняха в Белград миналата седмица, когато Аштън заедно с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън посети сръбската столица като част от балканската им обиколка. "Държавният секретар пътува до Балканите, за да демонстрира продължаващия интерес, ангажимент и поддръжка на САЩ за евроатлантическото бъдеще на региона", се посочва в официалното съобщение на Държавния департамент за целта на посещението на Клинтън в региона.

Визитата на Клинтън и Аштън дойде само няколко седмици след последния доклад на Европейската комисия за напредъка на страните от региона по пътя им към членството в Европейския съюз и броени дни преди президентските избори в САЩ. Тя започна от Сараево и беше определена от някои местни анализатори като "майчинска грижа на двете дами за Босна" (по думите на независимия анализатор от Сараево Есад Байтал в коментар за Al Jazeera Balkans). "Двете дами дойдоха с ясното послание за подкрепа на евроинтеграцията на Босна и за това, че тази перспектива е важна, а конституционните реформи са неизбежни", пише в коментара си Байтал. Клинтън подчерта, че е необяснимо 17 години след войната все още да се употребява националистическата риторика и риториката на дезитенграцията и че напълно подкрепя мултинационална Босна, както и че чрез общото посещение, "САЩ и ЕС показват общата си позиция, че без съмнение Босна принадлежи на Европейския съюз.”

И ако посещението на Аштън може да бъде свързано с резултатите от октомврийския доклад на Европейската комисия, в който Босна е посочена като една от най-изоставащите в процеса на присъдиняване към ЕС държави от Западните Балкани, целта на визита на Клинтън в Сараево според анализаторите може да бъде обяснена с факта, че тя планира да се оттегли от поста си дори при повторна победа на Барак Обама на президентските избори в САЩ. "По-голямата част от американските гласоподаватели изобщо не знаят къде е Босна, а още по-малко, че администрацията на Обама се занимава с този въпрос. От друга страна обаче връзката вероятно трябва да се търси в протоколния смисъл, т.е. в това, че държавният секретар се опитва да затвори всички нерешени въпроси (преди края на мандата си)", коментира външнополитическият анализатор Муфид Мемия също за Al Jazeera Balkans.

Може би с това се обяснява и факта, че обиколката на Клинтън и Аштън не включваше Подгорица и Скопие. Очевидно Черна гора е отличничката по пътя към НАТО и ЕС от държавите в региона, но решението отново да се заобиколи Македония, която не влизаше в маршрута и на предишната обиколка на Клинтън в региона през януари 2011, беше изтълкуван негативно не само на Западните Балкани.

Очаквано, най-важната спирка от обиколката на държания секретар и баронеса Аштън бяха Белград и Прищина. "Днес съм тук с държавния секратар Хилари Клинтън, за да изразя общия ни ангажимент към Сърбия и нейното бъдеще в ЕС", бяха думите на Катрин Аштън след среща със сръбския президент Томислав Николич и премиера на страната Ивица Дачич. За всички обаче е повече от ясно, че този ангажимент няма как да бъде изпълнен без решаването на косовския проблем, което беше потвърдено и от думите на върховния представител на ЕС за външната политика: "Искам да подчертая, че диалогът с Прищина и нормализирането на отношенията - без това да е искане за признаване [на независимостта на Косово] е наистина важно. [...] Това е добро за Сърбия, но е добро и за Косово. Добро е за вашето бъдеще и за ежедневния живот на хората в региона".

Отговорът на президента Томислав Николич беше: "Имам готово решение за Косово". В интервю за държавната телевизия РТС той заяви, че е постигната висока степен на съгласие около платформата за Косово и че документът може скоро да бъде гласуван от сръбския парламент. Казаното в Белград беше повторено още един път и в Прищина. "За това е необходима политическа воля, дори смелост, но ако постигнат напредък, Косово и Сърбия ще получат помощ и за решаването на други въпроси като укрепването на икономиката и отварянето на възможности за своя народ", бяха думите на Клинтън след срещи с косовски власти. Тя обясни, че не може да се говори за промяна на границите или повторното отваряне на въпроса за независимостта на Косово и не пропусна да подчертае, че "за нея, нейното семейство и всички американски граждани, това е повече от външнополитически проблем, това е личен въпрос".

Според някои анализатори в Прищина обаче целта на посещението на Клинтън и Аштън в Косово е била да се упражни натиск, така че северната му част да получи специален статут. Те предупреждават, че нормализирането на отношенията между Белград и Прищина няма да има никакъв смисъл, ако в крайна сметка Косово не бъде признато от всички страни-членки на ЕС и не бъде прието в ООН. Диалогът между двете страни с посредничеството на ЕС се очаква да продължи в сряда [7 ноември], когато двамата премиери Ивица Дачич и Хашим Тачи ще имат отделни, а след това и обща среща с Катрин Аштън в Брюксел. Ден по-рано, след среща с хърватския си колега Зоран Миланович в Загреб, Тачи заяви по повод подготвяния от сръбския президент Николич план за решаване на косовския въпрос, че Сърбия няма нито моралното, нито юридическото право да го решава и че този план трябва да е европейски.

Като стана дума за Загреб, градът беше сред спирките в обиколката на Аштън и Клинтън, но там спорни въпроси на практика няма, защото страната е член на НАТО, а само след няколко месеца ще бъде официален член и на ЕС и затова беше определена като фактор на стабилността в региона. Посещението в Тирана пък, която е на опашката на страните от Западните Балкани в този процес, беше използвано, за да бъдат призовани албанците да преодолеят политическите си противоречия, които са основната пречка пред европейското бъдеще на страната.