Малките държави никога не биха получили толкова, колкото Великобритания

Аделина Марини, March 3, 2016

Това, което Великобритания договори на срещата на върха на 18 и 19 февруари в Брюксел, никоя страна с население по-малко от 40 милиона не би могла да договори, каза хърватският евродепутат Андрей Пленкович (ЕНП) по време на дискусия за сключената сделка, организирана в Загреб от информационното бюро на Европарламента миналата седмица. Пленкович е заместник-председател на влиятелната външна комисия на ЕП и ръководител на делегацията за отношенията с Украйна. Позицията му беше подкрепена и от Йозо Радош, член на групата на либералите в ЕП. Андрей Пленкович изрази несъгласието си с провеждането на такива референдуми, защото те са изключително рисковани, въртят се повече около контекста, отколкото около същината на дадено споразумение, договор или друго. Последните референдуми в ЕС завършиха лошо, включително гръцкият референдум миналата година, а също и гласуванията в Холандия и Франция през 2005-а година, заради които беше отхвърлен проектът на европейска конституция, припомни г-н Пленкович.

Процеси като референдумите трудно може да се контролират, особено когато се акцентира върху странности, като например мощността на прахосмукачките или нещо подобно. Той припомни случая с истерията около полския водопроводчик, като каза, че именно заплахата от евтиния труд на полските работници е била причината европейската конституция да бъде отхвърлена на референдума във Франция. Йозо Радош коментира, че Обединеното кралство е получило много със сделката. Съгласен е, че по-малките държави не биха могли да получат толкова и това съвсем естествено предизвиква фрустрация в отделни страни или в отделни политически групи. Според него сделката с Великобритания е едновременно и общностна победа, и загуба, защото повдига въпроса какво точно е ЕС, какво трябва и какво може да бъде.

Ако Великобритания излезе, съществува вероятност ЕС да се запази горе-долу в същия си вид, което от думите на Йозо Радош не изглежда примамлива перспектива - сложен, неефикасен, с хиляди проблеми, неефективен при взимането на решения. При тази ситуация ще трябва да си зададем въпроса какво можем и дали да оставим съюза такъв, какъвто е, а именно комплициран и неефикасен, защото не можем да направим по-добър, или да вървим към това да се направи ЕС на две скорости. Всичко това означава да поставим на масата някои фундаментални въпроси, включително и отварянето на устройствените договори, каза либералният евродепутат. Оставането на Великобритания също има недостатъци, защото това допълнително усложнява и комлицира Съюза, а и дава лош пример на други страни. Като се поставят нещата на везната обаче, за предпочитане е оставането, добави г-н Радош, защото рисковете, които се отварят и за Обединеното кралство, и за ЕС, са прекалено неясни.

Според Андрей Пленкович Европа на повече скорости не е добра идея. Вече съществуват две и дори повече скорости - Шенген, еврозоната, изключенията на Великобритания и др. Те обаче не са добри за малки държави като Хърватия. Тонино Пицула от групата на Социалистите и демократите и бивш външен министър на Хърватия (2000-2003) каза, че е много по-притеснен от разпокъсаността на ЕС, който формално ще остане заедно, но няма да бъде способен да даде отговор на множеството проблеми. Изрази опасение и от това, че дори съседни на Хърватия страни, които са кандидатки, вече не виждат предишния чар на ЕС. Тонино Пицула не спомена никого поименно, но става дума за изказването на сръбския премиер Александър Вучич миналата седмица на западнобалканската среща на върха с Европейската банка за възстановяване и развитие, че ЕС е изгубил магичната си привлекателност.

Днес онзи, който иска да успее политически, започва да вика срещу ЕС, каза той. Някога маргинални евроскептични политически партии вече са мейнстрийм в ЕС. Това е проблемът, коментира левият евродепутат. Прогнозата му е, че без значение какъв ще е изходът от референдума във Великобритания социална Европа ще се променя. Сигнал за това е, че социалните помощи за граждани на ЕС във Великобритания се превърнаха в централна тема и на сделката, и на кампанията. А всичко тръгна от това Дейвид Камерън да запази лидерските си позиции в Консервативната партия и да спечели изборите. Референдумът обаче се е превърнал в неизбежност, а всичко сега са само допълнения, добави бившият външен министър на Хърватия. Според него повдигането на социалната тема не е инцидент, а тренд. Какъвто и да бъде резултатът от референдума, ЕС едва ли ще се върне във вида си, в който беше преди 15 години, е мнението на Тонино Пицула.

По повод разширяването на ЕС той посочи, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) е пропуснал в прословутата си реч пред Европарламента след избирането му, когато каза, че в рамките на своя мандат не очаква ново разширяване на ЕС, да спомене, че е възможно ЕС да се свие по време на мандата му. Тонино Пицула видя и други сериозни предизвикателства за ЕС, едно от най-големите от които е, че авторитаризирането на държави около ЕС като Турция и Русия оказва влияние вътре в ЕС, където отделни политици прибягват до копиране на този модел с цел оставане във властта. Йозо Радош постави и още един много важен проблем в контекста на това, че Турция успя да извоюва размразяване на преговорния процес в замяна на по-активно съдействие за справянето с бежанската криза.

Днес моделът на интеграция на мюсюлманите в европейското общество се показа неуспешен. ЕС има най-малко влияние в Близкия изток, а това е район, от който ЕС е най-силно засегнат, само че съюзът е напълно импотентен там. Въпросът е дали Турция е страната, която трябва да бъде партньор на ЕС по отношение на влиянието в Близкия изток и същевременно дали може да бъде мост към 10 млн. мюсюлмани на Западните Балкани и мюсюлманския свят в ЕС, който в крайна сметка трябва да бъде интегриран, а не на всеки няколко години да се появяват проблеми. Това е голям въпрос, каза г-н Радош, затова е важно ЕС да бъде добре организиран, да има сили да вземе решение по отношение на Турция.

Дискусията предизвика силен интерес, но постави повече въпроси, отколкото предложи отговори. Британският посланик в Загреб Н. Пр. Иън Клиф призна, че опциите са или скачане в неизвестното, ако се избере бризхода, или добре познатото - ЕС с всичките му недостатъци, но и възможности да се влияе върху промените в него.

Великобритания: Да си тръгна или да остана