euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На връх 60-тата си годишнина Европейският съюз вече не само се разширява, но и се свива. За първи път (като изключим различния случай на Гренландия) в историята на Съюза страна-членка тръгва по неутъпкания път към изхода. Кой можеше да предположи, че когато току-що избраният шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви през 2014-та година, че до края на мандата му няма да има ново разширяване на Съюза, всъщност ще има свиване? На 29 март Великобритания подаде официалното известие [на английски език] за напускане на Съюза и според европейските договори (вече популярния член 50 [на английски език]) тя трябва да спре да бъде членка две години по-късно. Това ще стане на 29 март 2019-та - годината, когато завършва мандатът на Комисията на г-н Юнкер и ще се проведат изборите за Европейския парламент. 

Великобритания е най-слабо интегрираната страна-членка, но въпреки това нейното излизане ще бъде много показателен пример какво точно е ЕС и колко преплетени са отношенията в него. Досега ЕС трупаше с десетилетия опит от присъединяване на нови членки, но няма никакъв опит с напускането на стари. Сложността идва от това, че докато текат преговорите по напускането, Великобритания трябва да започне да замества европейското законодателство със свое, а също и да започне да гради бъдещето си, което се очертава най-трудната част от задачата, тъй като ЕС вече заяви твърдото си намерение не само да не прави упражнението лесно за Обединеното кралство, но и да го усложни макисмално, за да обезкуражи всички потенциални опити за напускане. 

Териса Мей в заешкия Бризход

От прословутата европейска реч на Дейвид Камерън досега Великобритания е изцяло обсебена от темата за отношенията й с ЕС. Речта му се състоя през януари 2013-та година, но подготовката за нея започна много по-рано. Всички медии и политически фактори в страната бяха заети с подготовката за европейския референдум през юни 2016-та година, а сега с подготовката по напускането на страната, след като малко над половината британски избиратели предпочетоха скъсване с ЕС. За капак британската премиерка Териса Мей реши да свика предсрочни парламентарни избори на 8 юни.

В следващите две години британското общество ще продължи да е изцяло погълнато от напускането. Вероятно е и след това темата да продължи да бъде водеща, тъй като е възможно да не са договорени бъдещите взаимоотношения между Лондон и Брюксел. Сега, след като е активиран член 50 вече няма връщане назад и чашата ще трябва да бъде изпита докрай. А дали Великобритания ще стане по-голяма или ще се смали, вече е британски проблем. Въпреки това обаче, напускането на Обединеното кралство ще струва и на ЕС много време, енергия и ресурси. Пътят едва ли ще бъде изцяло гладък и за 27-те, които на този етап държат строя и не се поддават на британски провокации. Колко дълго ще издържи това единство като се има предвид, че вътрешносъюзното напрежение постоянно расте и доколко споразумението от Рим да се върви към многоскоростна Европа ще се окаже добър вентил за освобождаване на напрежението, е въпрос, който ще стои на заден фон с потенциал да се превърне в слона в хола. 

От досега разменените документи и разговори става ясно, че най-невралгичните точки в преговорите ще бъдат решаването на статута на европейските и респективно британските граждани след напускането, което е определено като приоритет номер едно в преговорната позиция на ЕС; уреждането на финансовите взаимоотношения; някои двустранни въпроси; финансовите услуги; кога да започнат преговорите по следразводното споразумение. 

Шахматните фигури на Териса Мей

За британското правителство приоритетите са да се водят паралелни преговори - по излизането и по уреждането на следразводните отношения; да се уредят финансовите взаимоотношения на базата на компромиси по други точки; уреждане на статута на европейските граждани във Великобритания; да се обвърже сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната с отстъпки в други сектори; Лондон да запази привилегированото си положение на единния пазар за финансови услуги. Паралелно с преговорите по напускането Великобритания ще подменя и европейското законодателство със свое. В момента над половината министерства са ангажирани с този процес. Според Бялата книга [на английски език] за Бризхода, публикувана през февруари, Великобритания ще запази европейското законодателство до момента на напускането, а след това ще прецени кои елементи от него да бъдат запазени, кои да бъдат изменени и кои изцяло премахнати след напускането. 

По отношение на финансовите ангажименти, които Великобритания има към ЕС, Лондон поставя бюджета си, представен през септември 2016-та година като отправна точка. Страната е готова да изпълни ангажиментите си към всички подписани до този момент проекти по всички европейски структурни и инвестиционни фондове, дори и ако това означава тези проекти да продължат след излизането на Великобритания от ЕС, включително и ангажиментите по Общата селскостопанска политика. Последното е особено важно като се има предвид, че Великобритания винаги е била най-големия враг на тази общностна политика. Британската хазна е готова да финансира и проекти, подписани след представянето на бюджета през есента на 2016-та година, ако носят силна възвръщаемост и ако са съобразени с вътрешните стратегически приоритети. Ще се финансират и заявки, направени директно към ЕК от британски организации, институции, университети и бизнеси. 

Неофициално, Лондон не е особено щастлив от това да му се предлага сметка, която трябва да плати, но нагласите са, че когато се преговаря с ЕС, винаги става дума за пари. Това означава, че британските преговарящи ще търсят всяка възможност да "откупят" интересите си. 

Статутът на европейските граждани в Кралството и на британските в ЕС е друга точка, по която предстоят тежки преговори. Първоначалното желание на Лондон беше този въпрос да се реши преди началото на официалните преговори, но ЕС категорично отказа. В Бялата книга за Бризхода се казва, че това е станало, въпреки че много страни-членки са изразили готовност за подобен метод. Подходът по тази тема ще бъде базиран на реципрочността. 

Един от важните въпроси, който ще виси като Дамоклев меч над преговорите през следващите две години, когато Великобритания ще остане пълноправен член на ЕС, е дали Лондон ще прибегне до блокиране на европейско законодателство с цел извоюване на отстъпки в преговорите по напускането. Британски дипломат, с когото euinside разговаря, не изключи напълно тази възможност, но на този етап Великобритания има намерение да продължи да се държи, както и досега, а това не е особено обнадеждаващо. Официалната позиция на Лондон е, че няма да пречи на развитието на ЕС, но ще блокира всякакво законодателство, за което смята, че може да бъде в ущърб на страната след прекратяване на членството. В насоките, които ЕС в момента формулира и се очаква да бъдат одобрени на Европейския съвет на 29 април, се казва изрично, че "преговорите с Обединеното кралство ще бъдат държани отделно от текущата работа на Съюза и няма да се намесват в този процес". 

ЕС - един за всички, всички за един

Съюзът на този етап демонстрира завидно единство. Всичките 27 страни-членки са единодушни, че редът на преговорите трябва да бъде първо да се договори напускането на Великобритания с всички права и задължения, които произтичат от това и едва тогава да се премине към уреждане на отношенията след напускането. Член 50 все пак позволява по време на преговорите да започнат разговори по рамката на бъдещите отношения и затова в проекта на текст на преговорните насоки, които ще бъдат одобрени от лидерите на страните-членки на извънредната им среща на върха на 29 април, се казва, че "предварителни и подготвителни разговори" може да започнат когато е постигнат "достатъчен напредък" по първата фаза от преговорите. Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) това може да стане още през септември, ако няма някакво забавяне. Той каза това преди Териса Мей да оповести изненадващо предсрочни избори. Европейски дипломати очакват, че изборите ще доведат до забавяне на началото на преговорите. 

За ЕС приоритет номер едно е решаването на въпроса със статута на европейските граждани. В този смисъл ЕС изглежда значително по-добре подготвен за преговорите, отколкото е Великобритания. В подготвяния за събота документ са засегнати най-важните приоритети за Съюза до най-малката подробност. ЕС иска дефинирането на обхвата на частта от споразумението, която засяга статута на европейските граждани във Великобритания и съответно британските в ЕС, да се базира на Директива 2004/38, която включва икономически активните граждани - работници и самонаети - но и неактивните, които живеят във Великобритания отпреди датата на напускане, както и членовете на техните семейства. За ЕС е важно да се вземе предвид и регламент 883/2004, който урежда координирането на системите за социална сигурност.

ЕС ще настоява и засега Великобритания е склонна да приеме, че всички, които са живели пет години във Великобритания до датата на напускане могат да получат постоянно пребиваване. Настоява се и опростяване на изискваната от британската администрация документация. В момента това е една от горещите теми, тъй като вече възникнаха десетки случаи на граждани на ЕС, които са принудени да попълват документ от 85 страници. В някои случаи се е стигало до отказ да се разреши постоянно пребиваване за хора, които са живели десетилетия във Великобритания, имат сключен брак с британски граждани или други казуси, уредени по европейското законодателство. В проектонасоките се казва, че Великобритания трябва да издава решенията за пребиваване чрез "проста и бърза" процедура, която е или безплатна, или таксата не надхвърля това, което плащат местните граждани за издаването на подобни документи. 

ЕС настоява също всички права, произтичащи от свободното движение на работници в ЕС, което означава достъп до пазара на труда, създаване на бизнес, социални и данъчни предимства, обучение, настаняване, колективни права, да важат за европейските граждани и след напускането на Великобритания. От Кралството ще се изисква също да продължи да признава диломи, сертификати и други удостоверения за квалификация, получена в която и да е страна-членка преди датата на напускането. 

По финансовата част за ЕС отправната точка не е представянето на британския бюджет през есента на 2016-та, а датата на напускането. Съюзът смята, че трябва да има единно финансово споразумение, което да обхваща всички финансови ангажименти на Великобритания, свързани с членството й във всички институции на ЕС като ЕЦБ, ЕИБ, разни фондове и схеми като Европейския фонд за развитие и схемата за финансиране на бежанци в Турция. ЕС смята, че е редно Великобритания сама да финансира разходите по преместването на агенции и институции на ЕС, които в момента се намират на нейна територия. В документа все още не е представена конкретна сума, варианти на която се въртят из медиите от месеци и варират от няколко милиарда до 60 милиарда евро. В документа се говори за нуждата да се договори механизъм за изчисляване на ангажиментите, който да е базиран на официалните консолидирани годишни сметки на Съюза. 

Задълженията на Великобритания да се базират на историческите данни за дела на нейното участие преди датата на оттегляне, е друга европейска преговорна позиция. Съюзът ще настоява също така да се договори и механизъм на плащане на задълженията, който да сведе до минимум последиците за бюджета на ЕС от оттеглянето на Великобритания. 

Друг спорен момент между ЕС и Великобритания е договарянето на бъдещите търговски отношения с трети страни. Според ЕС, европейското законодателство не позволява Великобритания да започне преговори по бъдещи търговски споразумения преди оттеглянето си. За това се говори подробно и в резолюцията [на английски език] на Европейския парламент, гласувана на 5 април, с 516 гласа "за", 133 "против" и 50 въздържали се. Документът се позовава на член 4(3) от Договора за ЕС и в него се посочва, че ако Великобритания не се съобрази, това ще има последици, сред които изключването й от процедурите за търговски преговори. Европейският парламент има ключова роля в преговорите, тъй като сделката по напускането изисква подписа и на ЕП, а институцията вече даде заявка, че не е склонна на отстъпки. 

За Великобритания в преговорния процес има само един двустранен въпрос за решаване и това е границата между нея и Ирландия. Според ЕС обаче, в рамките на преговорите трябва да се намери решение на казусите с Гибралтар и Кипър. Според дипломатическия източник, с когото euinside разговаря, Великобритания не изключва възникването и на други двустранни въпроси, сред които е възможно да се намерят теми като статута на полските граждани във Великобритания, огромните инвестиции във Франция и други. Въпреки че Великобритания е наясно, че може да възникнат нови двустранни проблеми, тя е категорично против включването им в рамките на преговорите. Това беше и една от темите по време на дебата по резолюцията на Европарламента в Страсбург на 5 април. 

Текстът на резолюцията, както и предложените от Доналд Туск насоки изнервиха основния виновник за Бризхода Найджъл Фараж (ЕСПД, Великобритания), който нарече ЕС "мафия". "Мислите си, че сме заложници, но не сме. Свободни сме да си отидем", каза той. Фараж се възмути и от обсъжданията на финансовите ангажименти на Великобритания. Ашли Фокс (ЕКР, Великобритания) пък се възмути от това, че се настоява Гибралтар да бъде част от преговорите. Новият лидер на Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Пол Нътал каза, че е дори обидно, че Испания заплашва с вето сделката по Бризхода, ако не се реши въпроса с Гибралтар. 

Испанският евродепутат Рамон Хаурерия Атондо (Социалисти и демократи) обясни, че Испания няма никакво намерение да се бори за суверенитета над Гибралтар, но има дългогодишни претенции, които си остават валидни и трябва да се преговаря по тях. "Крайно е неприемливо в 21-ви век да имаме колония тук в Европа и се надявам, че ще разберете испанската позиция", каза той. За британската евродепутатка от групата на Зелените и Европейския свободен алианс Моли Скот Кейто случаят "Гибралтар" е символ на загубата на ангажимент на Великобритания към мира и основните стандарти на дипломацията. 

Въпреки че в Бялата книга за Бризхода и в други документи по напускането на Великобритания изрично се казва, че Обединеното кралство ще преговаря и напусне като едно цяло, дебатът в Европарламента разкри вътрешнокралското напрежение. Ирландски, уелски и шотландски евродепутати бяха категорични, че интересите на техните общности трябва да бъдат адекватно отчетени и техните администрации трябва да участват във всяка фаза на преговорите. "Не приемам интересите на Уелс да бъдат пренебрегвани от британското правителство, но точно това се случва, въпреки публикацията на Бялата книга за бъдещето на Уелс", каза Джил Еванс (Зелени/ЕСА, Великобритания). 

"Госпожа Мей и Найджъл Фараж не говорят от името на Шотландия, не говорят от мое име и не говорят от името на 48% от населението на Обединеното кралство. ОК не е единен блок, както й се иска на г-жа Мей. ОК е сложна комбинация от различни интереси, които са много по-добре отразени в тази резолюция, отколкото във всичко, което британското правителство е предложило до момента", каза шотландският евродепутат Алън Смит (Зелени/ЕСА). Мартина Андерсън от групата на крайната левица (Шин Фейн) се обърна директно към премиера на Република Ирландия Енда Кени с призив да действа за защита на мирното споразумение от Велики петък, което сложи край на над 30-годишния конфликт в Северна Ирландия. "Вие [Енда Кени] трябва да бъдете гласа на хората на север и на юг", призова евродепутатката. 

Като ще е Бризход, нека да е пълен

Допреди британската премиерка да подаде официално известието за напускане, темата беше доминирана от британската гледна точка. Оттатък Ламанша се чуваха заплахи, че Великобритания ще направи всичко необходимо, за да защити гражданите си, дори и това да означава да жертва европейските мигранти. Говореше се също, че Великобритания ще се бори да запази статута на лондонското Сити като финансов център на Европа, като дори се чуваха призиви да се прави дъмпинг. Говореше се за непоколебима решимост да се напусне, дори и това да означава твърдо излизане, тоест без сделка. Но когато ЕС започна да обсъжда стратегията си за преговори, настроенията на Острова рязко се промениха и позициите се смекчиха. Една от най-любопитните реакции беше недоволството, дошло от правителство, от напускането на Европейския банков орган и Европейската агенция по лекарствата. 

От Брюксел тази седмица дойде студен вятър и по отношение на финансовите услуги. В проекта, който все още се подготвя за срещата на върха в събота, е настъпила значителна промяна в сравнение с първоначалния текст. Както съобщава [на английски език] EUobserver, ЕС възнамерява да изключи финансовите услуги от евентуално бъдещо търговско споразумение с Великобритания. Това един от ангажиментите, който Териса Мей пое при формирането на британската позиция. За да продължи да има достъп до пазарите на ЕС, Ситито трябва да работи по регулаторните и надзорни стандарти на Съюза. Финансовите услуги са един от основните приоритети за Великобритания. Според глобалния индекс на финансовите центрове, Лондон през 2016-та година е бил водещият финансов център в света пред Ню Йорк, Сингапур, Хонкг Конг и Токио. 

Причините за успеха му пред всички останали, според документ [на английски език] на Европейския парламент от декември, е динамичната бизнес-среда, предвидимостта на британската правна система, доминацията на английския език като lingua franca. Европейските поделения на половината световни финансови фирми са базирани в Лондон. Над милион души са ангажирани във финансовия сектор на Великобритания, а ако към тях се добавят и всички съпътстващи дейности като адвокатски, счетоводни и консултантски услуги, броят се качва на 2.2 милиона. Финансовият сектор има 11% дял в британския брутен вътрешен продукт. Приходите от финансови услуги във Великобритания, свързани с ЕС, са 23%. Британския дял на пазара на финансови услуги в ЕС е 24%. 

Това прави сектора много привлекателен за финансовите центрове в ЕС, като Франкфурт и Париж, които вече заявиха желание да заемат мястото на Лондон, след като Великобритания напусне ЕС. Предстоят тежки преговори и неизвестността е голяма. За ЕС най-важното е европейските граждани да не се превръщат в разменна монета. Стратегията на Съюза е да направи от преговорите с Великобритания педагогическо упражнение. За целта главният преговарящ на съюза - бившия еврокомисар за вътрешния пазар и услугите във втората Комисия на Жозе Мануел Барозу Мишел Барние обяви, че ще направи преговорите максимално прозрачни. "Това няма да са тайни преговори, а публични", увери той евродепутатите по време на дебата по Бризхода на 5 април. 

*По аналогия с филма "Моята голяма луда гръцка сватба"