euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Три месеца, след като британската премиерка Териза Мей изпрати в Брюксел известие, че Великобритания напуска Европейския съюз, преговорите по така наречения Бризход започнаха на 19 юни типично по европейски - с тънки намеци и хумор. По време на откриващата преговорна сесия беше договорен календара на срещите и условията [на английски език] на преговорите. Преговорните кръгове ще се организират по методологията, която предложи главният преговарящ на ЕС Мишел Барние - по една седмица месечно, като през останалото време ще се правят предложения и ще се разменят. Следващият кръг преговори ще се състои в седмицата, започваща на 17 юли. Основните въпроси по развода са разделени в три преговорни работни групи: граждански права; уреждане на сметките; други. 

Основната работа по преговорите ще се извършва в групите, а Мишел Барние и британският държавен секретар по напускането Дейвид Дейвис ще се занимават с възникналите трудности и препятствия. Преговорите по уреждането на граничния въпрос между Република Ирландия и Северна Ирландия ще се води отделно и паралелно с останалите преговори. С тях са ангажирани десните ръце на двамата главни преговарящи Оливър Робинс от британска страна и Забине Веянд от европейска. За Забине Веянд британските медии писаха в понеделник, цитирайки високопоставен британски дипломат, че притежава мозъчната мощ на ядрен реактор.

Тази мощ ще е особено необходима по тази тема, тъй като тя носи изключително висок политически заряд и изисква особена креативност, която да реши два взаимноизключващи се проблема - как да се избегне издигането на така наречената "твърда граница" между Северна Ирландия и Република Ирландия, тоест да се запази общата зона за пътуване и същевременно да се спазят правилата на единния пазар и външните граници на ЕС. "Защитата на споразумението от Велики петък и запазването на общата зона за пътуване са най-спешните въпроси, които трябва да се обсъдят", каза след срещата европейският главен преговарящ Мишел Барние. Със споразумението от Велики петък беше сложен край на над 30-годишния конфликт между католици и протестанти в Северна Ирландия, наричан във Великобритания "неприятностите". 

Допълнителният политически заряд и чувствителността по темата произтичат от това, че британската премиерка Териза Мей свика предсрочни избори в момент, когато Консервативната партия имаше голямо мнозинство в парламента, но го изгуби на 8 юни и в момента води преговори за коалиционно управление с Демократичната юнионистка партия - дълбоко консервативна и евроскептична партия - което се смята за проблем за Споразумението от Велики петък, тъй като то е сключено не само между правителствата на Обединеното кралство и Република Ирландия, но е и междупартийно споразумение. Проблемно е защото, ако DUP влезе в управлението, това ще наруши междупартийния баланс в Северна Ирландия и може отново да възпали старите рани. 

Дейвид Дейвис съобщи, че разговорите по ирландския въпрос са заемали най-голяма част от преговорите на 19 юни, като са били обсъдени два аспекта - първият е политическата чувствителност, а другият е твърдата решимост границата да остане колкото се може по-невидима, за да се избегне подкопаване на мирния процес. Той предположи, че преговорите по тази тема ще продължат до самия край на процеса на Бризход, което означава докато не бъде постигнато споразумение и по бъдещите отношения между ЕС и Великобритания. Това е предвидено да стане във втората фаза на преговорите, която ще започне, когато бъде постигнато споразумение по първата, а тя включва гарантиране на правата на гражданите след Бризхода и уреждането на финансовите отношения между двете страни. 

Наскоро Европейската комисия публикува своите преговорни позиции по двете теми. По защитата на гражданските права ЕС иска [на английски език] от Великобритания да третира еднакво своите граждани и тези на ЕС и то по европейското законодателство. Гражданите, на 27-те страни-членки или британски граждани, които са живели законно във Великобритания и съответно в 27-те към датата на влизане в сила на споразумението по Бризход да се възприемат за законно пребиваващи, дори и ако нямат документ за жителство. Документите трябва да се издават напълно безплатно или да се таксуват на същата цена, както документите за британските граждани. Към тези права трябва да се включат и семействата на живеещите в Обединеното кралство или ЕС до края на живота им и без значение от националността им. 

Гражданите на ЕС, британците и техните семейства трябва да имат същите права, както и досега на социални придобивки за възраст, болест, инвалидност и др.. Това се отнася и за онези, които са напуснали Кралството или 27-те към датата на Бризхода и в момента се възползват от правото на изнасяне на доход (това важи особено за пенсионери). В своя документ ЕС настоява гражданите на ЕС27 и на Обединеното кралство да продължат да променят статута си и да събират периоди, които им осигуряват определени права. Така например студент да може да стане работник на ЕС след края на образованието си без да трябва да се съобразява с миграционния закон, който важи за граждани на трети страни; неработещ да стане работещ и за него също да важат правилата на ЕС; граждани, които са живели по-малко от 5 години към датата на напускане да продължат да събират необходимите им години, за да получат разрешително за пребиваване, както и досега. 

По въпроса за уреждането на сметките в отделен пейпър [на английски език] ЕК предлага следната методология на изчисление на задълженията на Великобритания: процент между всички собствени ресурси на Великобритания към бюджета на ЕС (приходи от ДДС и национални вноски, изчислени на базата на брутния национален доход) и общата сума на собствените ресурси, прехвърляни от страните-членки (ЕС28) за периода 2014-2018-та година. Мишел Барние много упорито избягва да се тиражират каквито и да било предварителни суми, тълкувани в Кралството като сметка за напускане, така че и в този документ не присъства нито едно дори и ориентировъчно число. Когато Европейският съвет прецени, че е постигнат значителен напредък по тези две теми, тогава може да се премине към втората фаза - уреждането на бъдещите отношения. 

Дейвид Дейвис заяви, че по въпроса с гражданските права има много допирни точки и че очаква да бъде постигнато споразумение относително бързо. Британският главен преговарящ съобщи още, че се очаква следващата седмица британското правителство да публикува своето предложение по гражданските права и преговорите в работната група да започнат незабавно. 

Вашата отговорност, не нашата

Британският представител изрази задоволство от първия кръг на преговорите като посочи, че е бил окуражен от конструктивния подход. На свой ред Мишел Барние заяви, че винаги ще бъде конструктивен и ще работи с Великобритания, а не срещу нея. Той подчерта, че справедлива сделка е по-добре от никаква сделка. "От моя страна няма да има враждебност. Ще демонстрирам конструктивна нагласа, твърдо базирана на интересите и подкрепата на 27-те и през цялото време ще търся продължителната подкрепа на ЕП в тясно сътрудничество с председателя [Антонио] Таяни и Ги Верхофстад [главния преговарящ на ЕП]", заяви френският главен преговарящ на ЕС, който през цялото време на пресконференцията редуваше френски с английски, а британски журналисти се извиняваха всеки път при задаване на въпрос, че ще му го зададат на английски, вместо на френски език. 

Във встъпителните си думи Дейвид Дейвис заяви, че началото на преговорите е обещаващо. "Сега имаме споделена отговорност да осигурим бърз и значителен напредък", каза още той, но беше контриран от европейския си събеседник, който заяви, че всеки трябва да поеме своята отговорност и последиците на своите решения. "Питате ме дали съм направил някъде отстъпки. Вижте, Великобритания реши да напусне ЕС, не обратното. Великобритания ще напусне ЕС, единния пазар и митническия съюз, не обратното", за пореден път повтори г-н Барние и добави: "Не съм с нагласата да правя отстъпки или да искам отстъпки. Не става дума за наказание, нито за отмъщение. На практика ние прилагаме решението, взето от Великобритания да напусне ЕС и да сложи край на 43 години внимателно изграждани отношения. Ще направя всичко, което мога да оставя емоциите настрана и да се придържам към фактите, числата и правната база", отбеляза европейският преговарящ.

Той не пропусна да напомни на своя британски колега откога се познават: "Още от 1995-та година, тъй като тогава и двамата бяхме министри по европейските въпроси, съответно на Великобритания и Франция, и тогава започнахме преговорите по Амстердамския договор. Някой ден бих могъл да се върна на тази тема", предложи Мишел Барние. С договора от Амстердам, подписан през 1997-ма година и влязъл в сила през 1999-та година страните-членки се съгласиха значително да увеличат правомощията на Европейския парламент. С този договор се постави и началото на общата външна и политика на сигурност, интеграцията по която започна да се усилва едва в последните няколко месеца. С този договор беше създаден постът на върховен представител на ЕС за външната политика, чиято функция беше подсилена отново с Лисабонския договор, който е в сила в момента. 

Мишел Барние реши за финал да цитира Жан Моне - един от бащите на Европейския съюз - който, когато го попитали дали е песимист или оптимист, заявил: "Нито съм оптимистичен, нито песимистичен. Аз съм твърдо решен". Сякаш знаейки какво ще каже Мишел Барние, Дейвид Дейвис също завърши с цитат, но от бившия британски премиер Уинстън Чърчил, който някога казал, че песимистът вижда трудности във всяка възможност, докато оптимистът вижда възможност във всяка трудност "и така, изграждайки мост между Чърчил и Моне, аз със сигурност съм твърдо решен оптимист", бяха думите на британския преговарящ. 

Ако няма прозрачност, ще има течове

Една от най-проблемните области в преговорите между двете страни изглежда ще бъде прозрачността на преговорния процес. Това става ясно както от договорените условия на преговорите, така и от изказванията на двамата главни преговарящи. Още от самото начало ЕС обяви прозрачността за своя червена линия и всички институционални и национални лидери използват всяка възможност да акцентират именно на нея. В договорените преговорни условия обаче е записано, че всяка страна в преговорите има правото да налага ограничения върху информацията. "Всяко разкриване или от страна на Обединеното кралство, или на ЕК на документи с произход от другата страна ще бъде обект на предварителна консултация със страната на произход". В документа е записано още, че "където е възможно, двете страни ще търсят споразумение по публичните си изявления, свързани с преговорните кръгове". 

От думите на Мишел Барние става ясно, че спънка по отношение на максималната прозрачност поставя Великобритания. Той заяви, че "всеки по свой начин ще отговаря и всеки е свободен да отговаря, както желае". [...] Но моето лично виждане, което съм координирал с председателя [Доналд] Туск и председателя [Жан-Клод] Юнкер е, че нашето намерение е за пълна прозрачност по напълно необичаен начин, тъй като това са необичайни преговори, изключителни преговори. И тъй като това е извънредно измерение, възнамеряваме да провеждаме колкото е възможно по-широки дебати". Накрая той сякаш заплаши британския си колега като заяви, че предпочита прозрачността пред изтичането на информация. 

Дейвид Дейвис от своя страна каза, че той и премиерката ще се стремят към максимална прозрачност, съобразно с нормалните преговори, но обеща "по-прозрачно от които и да било преговори в съвременната история". Дейвис добави, че също предпочита прозрачното информиране пред изтичането на информация или тайните брифинги. Думите му не бяха убедителни на фона на свикания специален брифинг за британски журналисти половин час преди официалната пресконференция, на който дори някои кореспонденти на най-големите международни, но и британски медии не бяха допуснати. 

В четвъртък Мишел Барние ще докладва на държавните лидери на 27-те по време на юнската им среща на върха за началото на преговорите. По време на тази среща (22-23 юни) се очаква и британската премиерка да информира колегите си за подхода на Великобритания по въпроса с гражданските права.