euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На своя 60-ти рожден ден Европейският съюз реши да се раздели със своя идеализъм и да премине към прагматизъм. Както euinside писа през последните години (тук и тук), романтичният период на Съюза - обединението на Европа и изобретяването на механизъм за опазване на мира - отдавна е приключил. Настъпи нова епоха в живота на европейския проект. Такова заключение може да се извлече от Римската декларация [на английски език], подписана на официална церемония в италианската столица на 25 март. От документа може да се заключи още, че Съюзът е извлякъл много поуки от 60-годишното си минало, но и преоткрива постиженията си. Текстът на декларацията се отличава значително от документа [на английски език], приет по повод 50-тата годишнина от подписването на Римските договори. На 25 март 2007-ма година лидерите приеха текст, който е много общ и утвърждава идеализма на проекта. 

Десет години по-късно ситуацията е коренно различна, както писахме наскоро, и изисква смяна на подхода. Няколко са важните послания в декларацията, подписана от лидерите на всички страни-членки, без Великобритания, и от шефовете на европейските институции в залата на кметството на Рим, в която преди 60 години са подписани Римските договори, положили основите на днешния Съюз. Шефът на Европейската комисия и ветеран на европейската политическа сцена Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) подписа декларацията с химикалката, с която са подписани Римските договори от тогавашния министър-председател на Люксембург Йозеф Бех. 

Към все по-тесен Съюз ... 

Първото много важно послание е, че Съюзът поема ангажимент да се укрепва и да бъде по-устойчив чрез по-голямо единство и солидарност и чрез спазване на общите правила. Това е на практика препотвърждаване на ангажимента в устройствените договори на ЕС за "все по-тесен Съюз" - фраза, която беше основна фронтова линия на застъпниците на британското напускане на Съюза. Акцентирането върху спазването на общите правила е друга важна част от това послание. 

.... но не за всички

Една от най-големите новости в документа е, че вече официално се залага на принципа на многото скорости на интеграция. Посочва, че това единство е "едновременно необходимост и наш свободен избор", което е прелюдия към следващия параграф в декларацията, заявяващ, че "ние ще действаме заедно, с различни скорости и интензивност, където е необходимо, докато се движим в същата посока, както сме правили досега в миналото, съобразно с Договорите и държейки вратата отворена за онези, които искат да се присъединят по-късно. Нашият съюз е неразделен и неделим". От няколко месеца лидерите на държавите, които се движат с по-бавна скорост, положиха сериозни усилия да обяснят, че многоскоростна Европа съществува отдавна. Но фактът, че този текст е намерил място в декларация от такъв мащаб показва ясно, че единството, за което са мечтали бащите на проекта е трудно постижимо в Съюз на 27 членки, а вероятно и на повече. 

Министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович предупреди, че процесът на интеграция на по-висока предавка трябва да е включващ и да се избягва ситуация, при която най-силните и влиятелни държави диктуват правилата. Според него такъв сценарий ще подсили антиевропейските настроения във всички членки. Хърватският евродепутат Йозо Радош от групата на либералите предупреди, че използването на процедурата на засилено сътрудничество все още не е крачка към федерализация, но може да доведе до повече разделение. "Аз не се застъпвам за този сценарий, боя се от него в известен смисъл. Мисля, че това ще е поражение на идеята, че страните трябва да бъдат заедно. Но в някои сфери, където не може иначе, може да се развие засиленото сътрудничеството. Мисля, че тази идея за многоскоростна Европа не трябва да се развива, а да се използва само в ситуации, когато не може иначе", каза той за euinside.

 Българският президент Румен Радев не беше притеснен от заявлението за многоскоростна Европа, но предупреди, че е важно да не се сменят правилата в движение, както се случи с България за членството в Шенген. Той прогнозира, че оттук нататък процедурата на засилено сътрудничество ще се използва много повече и всеки, който има желание и възможности ще може да се включва. (Цялото изказване на президента можете да видите в прикачения файл)

За 60-тата годишнина, както и за 50-тата Съюзът отново подчерта своя ангажимент към основните си ценности като свобода, демокрация, върховенство на закона. В декларацията имаше и ясно послание към страните, които се стремят към членство в ЕС. На тях е посветено едно изречение в декларацията: "Искаме Съюз, който остава отворен за онези европейски държави, които уважават нашите ценности и се ангажират да ги разпространяват". Това послание идва в момент, когато процесът на разширяване показа, че има лимит на трансформиращата сила на Съюза. Демокрацията и върховенството на закона трудно пускат корени в страните от Западните Балкани, а Ердоганова Турция на практика се отказа да преследва този път. 

Заявлението, че ЕС остава отворен, но само за страните, които споделят неговите ценности и дори ги разпространяват, може да се приеме и като предупреждение към страните-кандидатки. То може да има същия ефект, както фразата на Жан-Клод Юнкер от 2014-та година, че в рамките на неговия мандат ново разширяване на Съюза няма да има. Новините в Римската декларация за разширяването са, че влакът на ЕС започва да се движи с по-висока скорост и някои може и да не успеят да се качат. 

Кои са следващите интеграционни стъпки?

До момента ядрата на по-засилена интеграция са еврозоната, Шенген и процедурите по засилено сътрудничество, каквито досега са отваряни за данъка върху финансовите транзакции, европейската прокуратура, имуществените отношения на смесени бракове и партньорства. Това са все досиета, по които се работи или вече са завършени. Еврозоната и Шенген са мащабни и комплексни интеграционни стъпки, които са резултат от промени в устройствените договори или отделни договори. Процедурата по засилено сътрудничество се използва в краен случай, когато не може да се постигне единодушие при приемането на ново европейско законодателство. Предстои нова голяма интеграционна стъпка в областта на отбраната чрез създаването на отбранителен съюз, по който вече се работи. Целта му ще е да осигури на Съюза самостоятелност в решенията, когато не може да разчита на НАТО, но същевременно да не дублира функциите му. Задачата е трудна, но на този етап за нея има воля във всички краища на Общността. 

Друга интеграционна стъпка се очаква в социалната сфера. Това е тема, по която се полагат усилия от години, но напредъкът не е особено голям, тъй като темата винаги влиза в коловоза ляво-дясно. В навечерието на 25-ти март в Рим се състоя среща със социалните партньори в ЕС и беше постигнато споразумение за създаването на така нареченото социално измерение на Съюза. На тази тема акцентира в изказването си след подписването на Римската декларация премиерът на Малта Джоузеф Мускат, чиято страна в момента държи 6-месечното ротационно председателство на Съвета на министрите. "Мисля, че всъщност една от най-големите крачки напред, която направихме днес в тази декларация, е общото приемане, че Европа има социално измерение", каза г-н Мускат. 

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) уточни, че предстои да се работи за висока социална защита като на първо време ще се обсъждат най-добрите практики в Европа. Интеграционни стъпки ще се правят и вече се правят в борбата срещу тероризма и общата сигурност. Предстои да се работи и за обща външна политика. Тези интеграционни стъпки са с 10-годишен хоризонт, което означава, че трябва да са вече факт за 70-тия рожден ден на ЕС. 

Искрено и лично за ЕС

Подписването на Римската декларация беше предшествано от сериозни сблъсъци и конфликти. В седмицата преди церемонията полската премиерка Беата Шидло отново вдигна градуса на напрежението като заплаши, че няма да подпише документа. Действията й бяха водени от опит да заглади във вътрешнополитически план последиците от тежката загуба, която евроскептичното й правителство преживя в битката срещу преназначаването на Доналд Туск за шеф на Европейския съвет. Гръцкият премиер Алексис Ципрас също заплаши, че няма да подпише в опит да извлече повече отстъпки по изпълнението на третата спасителна програма за Гърция. Тези два случая са само симптоми на големите проблеми, с които ЕС се сблъска в десетилетието между 50-тата и 60-тата си годишнина. 

В отговор на всичко това най-доброто отбелязване на рождения ден на Съюза направи именно Доналд Тукс, който произнесе много силна, емоционална и лична реч, в която направи сравнение между времевите линии на ЕС и Полша (като олицетворение на бившите соцстрани). Той пречупваше европейската еволюция през важните периоди в собствения му живот. Започна с това, че е роден в град, разрушен по време на Втората световна война, в годината, когато са подписани Римските договори. "Бях на 8 години, когато Общността създаде единен съвет и единна комисия чрез Сливащия договор; пътят, по който всеки ден отивах на училище, минаваше през развалините от изгорения град [Гданск]. За мен Втората световна война не е абстракция", каза той, сякаш за да опавдае защо е нужно и в декларацията по повод 60-те години от създаването на ЕС отново да се говори за първоначалната цел - опазването на мира на континента. 

"През 1980-та година, една година след първите избори за Европейския парламент, в моя Гданск беше родено движението 'Солидарност'. А когато се създава единният пазар през 1987-ма година, 'Солидарност' печели и малко след това пада Берлинската стена". Посланието на Доналд Туск беше насочено както към онези лидери на Запад, които отдавна са забравили какво е да живееш в диктатура, така и към онези, които се опитват да насадят носталгия за времената на комунистическата диктатура. Доналд Туск призова след Рим ЕС да бъде много повече съюз на същите принципи и политическо единство. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни (ЕНП, Италия) също акцентира в своята реч върху ролята на ЕС за премахване на диктатурите. Той нарече Съюза "ново европейско възраждане", а премиерът на Малта добави, че има още много да се работи, докато всички граждани в ЕС са равни. Той акцентира специално върху половото равенство и членовете на хомосексуалната общност (LGBTIQ) да получат пълно равенство в Европа. 

В навечерието на годишнината папа Франциск напомни, че Европа не е конгломерат от правила, на които трябва да се подчиняваме, или наръчници и процедури, които трябва да се следват. "Това е начин на живот, начин на разбиране на човека, основано на неговото трансцендентно и неотменимо достойнство, като нещо, което е повече от простата сума на права за отстояване или претенции за удовлетворяване". 

Цялостната атмосфера около церемонията, обкръжена от белези на хилядолетната история на Рим и Европа напомняха, че Рим не е построен за един ден. Независимо с каква скорост ще се движи интеграцията в ЕС, важното е посоката да е една и съща - напред към усъвършенстване на общността и свободата на индивида, а не назад към минало, от което сме избягали.