euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Поредният двустранен проблем между Словения и Хърватия - за старите прехвърлени валутни спестявания на Люблянска банка - получи неочаквана развръзка. Вместо решение, двете страни се договориха да се върнат към въпроса по-късно, когато и Хърватия ще е член на ЕС от 1 юли 2013 г. Това на практика означава, че проблемът ще бъде внесен в Съюза - нещо, което еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле се опитва да избегне. Съвсем скоро, в края на януари, в специална реч, посветена на евроинтеграцията на Западните Балкани, той подчерта, че двустранните проблеми трябва да бъдат решавани преди членството, за да не бъдат внасяни в Съюза. Благодарение на политическата криза в Словения обаче, проблемът със старите спестявания ще бъде внесен.

Проблемът

Люблянска банка е била третата по големина банка в Хърватия и сред първите десет по големина в бивша Югославия. В този смисъл тя е била банка-гигант. Нещо повече, тя е била по-скоро спестовна каса, отколкото банка. След отделянето на Словения, а след това и на Хърватия от Югославия в началото на 90-е години на миналия век, всяка страна решава по свой начин как да постъпи с активите на клоновете и филиалите на банката. Хърватия решава да изплати на своите граждани спестяванията им, прехвърлени от загребския клон на Люблянска банка в национални банки. Това са Загребската банка и Стопанска банка Загреб. Според Европейския съд за правата на човека са прехвърлени спестяванията на около две трети от клиентите на загребския клон на Люблянска банка. Останали са валутни депозити на стойност около 300 милиона тогавашни германски марки, за които някои от спестителите търсят правата си по съдебен път в хърватски съдилища.

По данни на съда 63-ма спестители са получили спестяванията си от принудителната продажба на активи от този клон. Други обаче са предприели съдебни процедури в словенски съдилища. От своя страна Словения поема гаранциите на бившата Социалистическа федеративна република Югославия върху старите валутни спестявания в клоновете на всички банки, без значение какво е гражданството на спестителите.

През последните 20 години правителства наред в Словения и Хърватия не успяваха да намерят решение на проблема, който започна да се превръща в изключително сериозен с определянето на датата за присъединяването на Хърватия към ЕС - 1 юли 2013 г. През лятото на 2012 г. правителствата на Янез Янша в Любляна и на Зоран Миланович в Загреб се договарят да назначат двама финансови експерти (по един от всяка страна), които да намерят правно решение чрез преговори и да го представят на правителствата си за одобрение. Словенският експерт Франце Архар е назначен с мандат до края на 2012-а година, което може да се приеме за очакване на правителството на Янша да бъде намерено решение дотогава. Г-н Архар е бил шеф на централната банка на Словения.

Хърватският експерт Здравко Рогич е бил заместник на гуверньора на хърватската народна банка. На една от срещите им през есента двамата излязоха със съгласие относно миналото, въпреки че в това съгласие продължаваха да личат различията в подхода. Г-н Рогич обясни тогава, че проблемът с Люблянска банка произтича от Марковата реформа в бивша Югославия, когато е взето решение да се премине от социалистическо управление към нещо, което по думите на г-н Рогич е имало мирис на пазарна икономика или капитализъм. С това решение банките биват трансформирани в акционерни дружества. Независимо че е бил в състава на държавната Люблянска банка, клонът й в Загреб се е водил хърватска банка. С решението за трансформацията тя губи своята правна идентичност и се превръща във филиал.

Тя е имала огромни спестявания, тъй като по-скоро е имала функциите на спестовна каса, отколкото на банка и не е изпълнявала изискванията за капитал спрямо размера на спестяванията. Решението е било банката да бъде рекапитализирана. Според сметките на двамата експерти към онзи момент в края на 1989-а година са били нужни 115 милиона марки за рекапитализацията, докато капиталът й е бил около 30 милиона. Здравко Рогич смята, че ако тогава е било взето решението за рекапитализация, всичко е щяло да приключи за две години, максимум две години и половина и е нямало да се стигне до проблема с изплащането на спестяванията и съответно дълга на Словения.

Колегата му Архар поясни, че Люблянска банка продължава все още да е с голямо държавно участие, което прибавя нейните задължения към общия дълг на словенската държава. Той заяви през октомври, че в крайна сметка никой не е карал на сила Хърватия да прехвърля, тоест да изплати от свое име, спестяванията на вложителите. Както каза г-н Архар, Хърватия по "хуманитарни причини" е решила да направи това. В момента Словения е в тежка икономическа и политическа криза. Банковата система, която все още до голяма степен е в държавни ръце, е сериозно разклатена и вече от година се носят слухове за нейното спасяване. Като член на еврозоната, Словения може да поиска помощ от партньорите си, но за целта трябва да приеме условията на тройката (представители на ЕК, МВФ и ЕЦБ).

Освен по отношение на миналото, двете страни се различават и в подхода за решаване на проблема. Словения настоява той да бъде решен на базата на договора за сукцесия от бивша Югославия, което означава да се седне на масата на преговорите с всички останали бивши югославски републики, а Хърватия искаше да се използва посредничеството на Банката за международни разплащания. Тази банка и преди е била канена за посредник, но стана ясно, че не е подходяща за тази роля в конкретния случай.

До края на 2012-а година решение на проблема, дори и на експертно ниво не беше намерено. С влизането в 2013 г. обаче натискът и върху двете страни се увеличи рязко, тъй като заплашваше да отложи присъединяването на Хърватия към ЕС навреме. Спорът се пренесе на политическо ниво с редовни срещи между първия вицепремиер и министър на външните и европейските работи на Хърватия г-жа Весна Пусич и словенския й колега Карл Ерявец. В края на януари и началото на февруари обаче политическата криза в Словения се разрасна и заплашваше да свали кабинета. Самият Ерявец като лидер на една от партиите в управляващата коалиция беше поставил срок 22 февруари да оттегли подкрепата си за кабинета. Събитията се развиха изключително бързо и в момента налице е кабинет в оставка под ръководството на Янез Янша и пълна неяснота дали ще има предсрочни избори или втората по големина сила в страната ще успее да състави правителство, начело с Аленка Братушек.

Развитието на събитията не остави много възможности нито в Загреб, нито в Словения за изход от ситуацията.

Решението

През последните седмици постоянно се говореше, че решението е съвсем близо. Преди окончателното разпадане на правителството на Янез Янша външните министри на Словения и Хърватия обявиха, че са постигнали споразумение от 4 точки, но отказваха да ги разкрият публично, докато премиерите им не ги одобрят. Миналата седмица двете страни обявиха постигнатото споразумение по време на заседанията на правителствата си, които се проведоха паралелно в двете столици. Става дума за меморандум за разбирателство [на английски език], според който двете страни се договарят решаването на проблема със старите спестявания в Люблянска банка да бъде търсено на базата на споразумението за сукцесия. Хърватия направи отстъпка по този въпрос, тъй като съпротивата й преди се дължеше на страха, че това ще отнеме твърде много време и ще попречи на Хърватия да се присъедини към ЕС на 1 юли.

Сега този въпрос не стои, тъй като Хърватия обещава, че ще замрази съдебните процедури в хърватските съдилища, в замяна на което Словения ще започне незабавно процедурата по ратификация на хърватския договор за присъединяване към ЕС. Отделно от това двете страни се договориха бъдещите преговори да продължат под егидата на Банката за международни разплащания. Днес (11 март) премиерите на Словения и Хърватия - Янез Янша и Зоран Миланович - се срещнаха в словенския град Мокрице и подписаха официално меморандума. Без излишни фанфари и без много радост в очите. Въпреки очакванията, че на церемонията ще присъства и президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, това не се случи. Г-н Ромпой изпрати само приветствие [на английски език], в което се казва, че като са избрали пътя на диалога, упорството и компромиса, са успели да обърнат нова страница като членки на ЕС. Конструктивният им подход, пише още в изявлението, е признак на зрялост.

За зрялост говори и словенският премиер Янез Янша, който увери, че ще бъде направено всичко възможно за гладкото ратифициране на хърватския договор, което може да стане още до края на този месец или началото на следващия. Крайният срок за внасяне на ратификационните инструменти е 3 юни, както съобщи в интервю за този сайт шефът на делегацията на ЕС в Загреб Пол Вандорен. Ако дотогава инструментите не са внесени в Рим, Хърватия няма да може да стане 28-ия член на ЕС на 1 юли.

На кратката им съвместна пресконференция в Мокрице премиерът Миланович изглеждаше нетърпелив и нямаше голямо желание да отговаря на задаваните въпроси. Той постоянно прехвърляше думата на словенския си колега в оставка и след това казваше, че няма какво повече да добави. Той беше доста по-словоохотлив на заседанието на кабинета на 7 март, когато заяви, че проблемът с Люблянска банка е продължил по-дълго отколкото е трябвало. Премиерът на няколко пъти подчерта, че става дума за споразумение на доверие и заключи, че през цялото време не е виждал с какво съдебните процедури застрашават Словения, след като от тях Хърватия по никакъв начин не се е облагодетелствала. Това са процедури, които траят прекалено дълго, каза още той, но посочи, че "сега сме тук, където сме". Това ни дава възможност да решим на добра воля проблем, който е на дневен ред повече от 20 години. Сега отиваме заедно в ЕС, завърши Миланович.

Еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле също приветства споразумението миналата седмица като заяви, че то е важен сигнал за региона, тъй като двете страни отново са показали, че двустранните проблеми може и трябва да бъдат решавани чрез преговори, ако има добра воля. Уви, решаването на проблема тепърва предстои, а Зоран Миланович използваше по-често думата доверие, отколкото воля. От реакциите в Загреб става ясно, че все още съществува страх, че е възможно словенската страна да не изпълни (по-скоро несъзнателно) своята част от ангажимента. Най-голямото притеснение е дали след като бъде ратифициран, договорът на Хърватия няма да бъде подложен на одобрение и чрез референдум, за което са нужни само 2500 подписа, за да се инициира процедурата и след това в рамките на месец да бъдат събрани 40 хиляди подписа, за да може тя да се състои.

По всичко личи, че в оставащите седмици до 1 юли напрежението за Хърватия ще бъде изключително високо още повече, че страната трябва да проведе избори за Европейски парламент на 14 април, местни избори на 19 май, да довърши някои от изостаналите точки, изискани от ЕК, а междувременно и да се справя с тежките икономически проблеми. Ако всичко бъде наред и Хърватия успее да се присъедини навреме, това ще е още едно "внасяне" на двустранен проблем след членството на гръцката част на остров Кипър през 2004-а година с нерешен двустранен спор, който не просто пречи, а блокира преговорите за членство с Турция. Разбира се, че словенско-хърватският проблем не е толкова голям като проблема с Турция, но за сметка на това е показателен за това какво очаква ЕС с разгръщането на евроинтеграционните процеси в бивша Югославия. Преговори вече се водят с Черна гора, а се очаква да започнат и със Сърбия, ако лидерите на ЕС позволят това през юни. Тогава на хоризонта ще изплува с пълна сила казусът "Косово".