euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Политиците в Хърватия знаят добре кои са важните реформи, които трябва да бъдат предприети. Това са реформи, които всички международни финансови институции и Европейската комисия повтарят от година, че трябва да бъдат извършени, каза в интервю за този сайт ръководителят на делегацията на ЕС в Хърватия Пол Вандорен. Белгийският дипломат има поглед върху страната от три години вече. Дошъл е в Загреб от Москва, където е бил също ръководител на делегацията на Съюза. Според него правителството на Зоран Миланович имаше достатъчно време да прецени какво да прави, откакто беше избрано да ръководи страната, и вече се вижда, че то се опитва да се справи с тези реформи. Икономическата ситуация е трудна не само за Хърватия, но и за много страни. Реформите обаче са задължителни, каза още дипломатът и изрази увереност, че правителството ще използва времето до края на мандата си, за да ги предприеме.

Едно от най-големите постижения на Хърватия в икономическата сфера, смята г-н Вандорен, е сключеният наскоро приватизационен договор за най-голямата хърватска корабостроителница "Бродосплит" миналата седмица. Приватизацията на хърватските корабостроителници е изискване на ЕС от самото начало на преговорния процес, но се оказва трудно политическо решение, заради тежките социални последици. Извън икономическите реформи Хърватия, според европейския посланик, общо взето е на правилния път. Изпълнението на оставащите задачи върви по план и то по начин, който не налага въвеждането на специален следприсъединителен механизъм за наблюдение. Пол Вандорен смята, че е почти невъзможно какъвто и да било механизъм да бъде наложен над Хърватия след присъединяването, но припомни, че и сега Комисията ежегодно следи някои страни-членки как се справят с борбата с корупцията. Нещо, което може да се приложи и за Хърватия, смята той.

Той не посочи конкретно кои са страните, които Комисията следи, но каза, че работата никога не е завършена. Най-големият урок за ЕС от присъединителния процес на Хърватия е глава 23 - върховенството на закона. Тази глава, разказва Пол Вандорен, беше отворена за Хърватия на сравнително късен етап от преговорите, а усилията, които се изискваха и се изискват от страната са изключително големи. Затова ЕК смени подхода и ще започне преговорите с всички следващи страни на опашката именно от трудните глави. Първа по този път тръгна Черна гора.

Едно от големите предизвикателства, които остават пред страната в оставащите три месеца и половина до членството е завършването на ратификационния процес. Точно докато разговаряхме с г-н Вандорен стана ясна сделката, сключена между Хърватия и Словения за прехвърлените стари валутни спестявания на бившата Люблянска банка, които бяха пречка пред ратификацията на хърватския присъединителен договор от словенския парламент. Засега спорът се замразява, а Словения започва незабавна ратификация на договора, защото, както обясни белгийският дипломат, ако до 3 юни вечерта ратификационният процес не е приключил, няма да има присъединяване на 1 юли.

Сделката витае във въздуха, каза още дипломатът и подчерта, че е важно и двете страни да споделят основните точки от споразумението си и с Комисията, за да се види дали е напълно в хармония с общностното законодателство (acquis communautaire). Проблемът с югославската Люблянска банка е вече на 20 години и правителства наред от двете страни на границата не успяваха да намерят политическата воля, за да го решат. Затова и е логичен въпросът доколко Комисията не е подценявала двустранните проблеми между някои свои членки и техните съседи. Пол Вандорен категорично отхвърля подобни съмнения. Според него ЕК много добре знае кои са нерешените проблеми не само между Хърватия и Словения, но и между други страни в региона. Той припомни обаче, че страните трябва сами да решават проблемите помежду си.

Наскоро комисарят на разширяването Щефан Фюле заяви, че ЕС не желае този тип проблеми да бъдат вкарвани в ЕС. Следващите на опашката за членство имат достатъчно време да решат проблемите си, каза Вандорен, тъй като в близко бъдеще не им предстои присъединяване. Те обаче трябва да се отнесат към тези въпроси много сериозно. Посланикът на ЕС в Загреб призна, че Любляна и Загреб са могли и по-рано да решат проблемите си, но смята, че преговорите винаги са непредвидими. "Затова, нека стискаме палци", добави той.

Друго голямо предизвикателство, пред което малката средиземноморска страна е изправена е как малките и средни предприятия ще се справят с конкуренцията на общия пазар. Той ги призова добре да се подготвят, за да могат да се възползват пълноценно от възможностите, които общият пазар предлага. Предизвикателство е и административният капацитет на хърватските власти. Все още има незаети места за специалисти по подготовка на проекти като ролята на местните и регионалните власти е изключително важна. Не е важно експерти да има само по министерствата в Загреб, но и в провинцията, заключи Вандорен. Цялото интервю с ръководителя на делегацията на ЕС в хърватската столица може да видите във видеофайла.