euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След избора на Владимир Путин отново за президент на Русия на изборите на 4 март не са се променили опасенията каква ще бъде външната политика на страната. Страховете се изразяват предимно в очакване за втвърдяване и конфронтация. Именно затова, изключително навреме дългогодишният (от 2004 г. досега) министър на външните работи на Русия Сергей Лавров даде пространно интервю за колегата Константин фон Егерт от радио "Комерсант". В това интервю може да се видят отговори на много от въпросите, които Западът си задава. В продължение на 45 минути Лавров говори за Беларус, отношенията на Русия с Европа и САЩ, за позициите на Москва по отношение на ставащото в Сирия, за опасността от иранска ядрена програма и за Афганистан. Аз ще се спра обаче само на въпросите за Беларус, ЕС и противоракетната отбрана (ПРО).

Беларус

Това е първият въпрос, с който Константин фон Егерт започва интервюто си. Между другото, журналистът (бивш кореспондент на ВВС в Москва) беше наскоро в България по покана на софийския офис на Европейския съвет за външна политика, за да се опита да внесе повече яснота за днешна Русия, за президентските избори и за инструментите, с които новият стар президент Владимир Путин разполага. Ситуацията в авторитарна Беларус става все по-тревожна след смъртната присъда (Беларус е единствената европейска държава, в която все още има смъртно наказание) на двама предполагаеми извършители на терористичния атентат в метрото в Минск през април 2011 г., при който загинаха 15 души, а стотици бяха ранени. Случай, който предизвика остра реакция от страна на Европейския съюз, външните министри на който се очаква да разширят за пореден път забранителния списък за влизане в ЕС на висши представители на Беларус.

От отговорите на руския външен министър става ясно, че той не се чувства комфортно да говори за близките отношения на Русия с Беларус и по темата за сътрудничеството между Москва и Минск изглежда дистанциран. Той припомня, че Русия е въвела мораториум върху смъртното наказание, но на въпроса дали се предвиждат някакви двустранни контакти, по време на които на беларуските власти да бъде посочено, че действията им са неприемливи, Лавров прехвърли топката към ЕС като посочи, че Русия има интерес Беларус да бъде приета за пълноправен член на Съвета на Европа - организация, призвана да отстоява правата на човека.

"Тези изкуствени препятствия, които по този път се издигат от някои западни и централноевропейски страни, ние смятаме достойни за съжаление. Убеден съм, че придвижването към пълноправно членство в Съвета на Европа ще гарантира решение на проблема със смъртното наказание, тъй като отмяната му е едно от условията за членство".

Ценностите, интересите и ЕС

Една от основните критики в отношенията между ЕС и Русия е неспазването на човешките права в Русия и преследването на интереси за сметка на ценности. Попитан кое е по-важно - ценностите или интересите - г-н Лавров беше твърде ясен като заяви, че ако не се подхожда към въпроса с двойни стандарти, то няма да бъде намерено непреодолимо противоречие между двете. Той обаче попита: "А в крайна сметка, какво са ценностите? Ценности в универсалния смисъл е това, което е включено в общата декларация за правата на човека, приета малко след Втората световна война, скоро след създаването на ООН. Тази декларация съдържа, да повторя, универсални, приемливи за всички държави в света подходи за гарантиране спазването, уважението на правата на човека. Има опити да се пришива към тези универсални подходи допълнителни виждания за правата на човека, както е например случая със сексуалните малцинства. Ние се стараем да опазим нашето общество от пропагандата на хомосексуализма и това периодично предизвиква нервни реакции от страна на ЕС".

Нещо повече, Сергей Лавров обясни, че по отношение на интересите всяка нормална държава, "а аз се надявам, че Русия е именно такава и бива възприемана за такава", не преследва своите интереси за сметка на защитата и гарантирането на правата и свободите на своите граждани. Докато обясняваше за това, че е в интерес на нормалните държави да подчиняват външнополитическата си дейност на вътрешното развитие, той полека премина към нападки срещу реториката в предизборните кампании в някои западни държави. В момента интензивни кампании протичат в САЩ и Франция. "Що се отнася до влиянието на външнополитическата реторика във вътрешната политика, Вие знаете, че в дългата си служба наблюдавам как протичат избирателните кампании в чуждите страни и как там звучи, например, руската тема. Това за нас е от непосредствен интерес".

Според руския външен министър, външнополитическата реторика в предизборната кампания в Русия е била доста по-премерена в сравнение с кампаниите в САЩ и Франция.

Противоракетната отбрана

Една от точките на напрежение в отношенията на Русия със САЩ и натовските страни от Европа са американските планове за изграждане на противоракетна отбрана в близост до руските граници. Планове, които предизвикват нервност в Москва и постоянни заплахи за ответни реакции. Сергей Лавров обяснява изключително подробно на какво се дължи това напрежение. Той казва, че за Русия е пределно ясно, че нито САЩ, нито НАТО имат намерение да нападат Русия. Такива уверения, каза още той, страната получава всеки ден и дори ежечасно. "Постоянно ни се казва 'Ама защо се притеснявате, ние нямаме никакви такива намерения и дори възможности да ви нападаме'. Но един мъдър човек, май беше Бисмарк, е казал, че във военните дела основното не са намеренията, а потенциалът".

Лавров обяснява по-нататък в интервюто, че причина за руското безпокойство е разминаването между думите и делата. Според него Русия постоянно приканва партньорите си да се разпишат "на ясен език" гаранции, че системата не е насочена срещу когото и да било в европейския регион, да се разработят строги географски технически критерии, на което обаче, по думите на дипломата, се получава отговор "Ама вие не ни ли вярвате? Това не е срещу вас, не се притеснявайте".

Русия не е съгласна с условията, които й се поставят, за да спре да се съпротивлява на плановете за изграждане на ПРО основно заради едностранния подход. "И този подход, най-малкото, не е проява на уважение към интелектуалните способности на руските военни експерти и онези, които се занимават с отбраната на нашата страна". През ноември 2010 г. в рамките на срещата на върха на НАТО в Лисабон беше постигната договореност алиансът и Русия да обсъдят по-нататъшно сътрудничество в противоракетната отбрана и да направят съвместна оценка на заплахата от балистични ракети и за продължаване на диалога в тази област.

Ново споразумение с ЕС? Надали

Между другото, темата за уважението и подценяването на Русия присъства като тънка нишка в цялото интервю на радио "Комерсант" със Сергей Лавров. Той неколкократно заявява, че Русия иска и ще отстоява правото си да бъде третирана равноправно от своите партньори. В този смисъл също толкова показателно е и изявлението на руския външен министър след срещата му на 21 март с колегите му от Германия и Полша - Гидо Вестервеле и Радек Шикорски. Между Русия и Европейския съюз вече няколко години не действа рамково споразумение за партньорство, тъй като предишното изтече през 2009 г. и оттогава всички опити за подновяването му завършват с провал. Въпреки това обаче, Русия излезе с едни гърди напред, след като спечели 18-годишната си битка за членство в Световната търговска организация - битка, често водена и от Европейския съюз като средство за натиск над Москва.

От интервюто на Лавров става ясно, че Русия не е забравила този опит на Европа да използва тежестта си да помогне на Русия да стане член на СТО в замяна на отстъпки в свой интерес. "Наистина, преди две години и половина тези преговори блокираха заради това, че страните не успяха да се договорят по съдържанието на раздела, посветен на търговията и инвестиционния режим. Тогава беше постигнато разбиране, че с тези въпроси трябва да се почака до окончателното съгласуване на условията, на базата на които Русия ще се присъедини към СТО. Сега, когато това вече е факт, стана ясно какви търговско-инвестиционни режими сме съгласували с нашите партньори в организацията. ... Същевременно, нашите партньори от Еврокомисията решиха да се опитат да получат от Русия повече от това, което беше предмет на договореностите в рамките на СТО и не проявиха готовност на този етап да възпроизведат в търговския раздел на новото базово споразумение Русия-ЕС условията, които бяха съгласувани с нас при влизането ни в СТО".

Според руския външен министър, ЕС са поискали нещо като "СТО плюс", с което Русия не е съгласна. Това би означавало, обясни той, да бъдат преразгледани 18-годишните преговори в полза на ЕС. "Ние не изключваме, че може и да има вероятно допълнителни договорености между Русия и Евросъюза, които да отидат отвъд режимите, които съгласувахме в рамките на СТО. На първо време обаче трябва да бъдат ратифицирани споразуменията по СТО, да им се даде време да поработят, а след това да говорим за каквито и да било допълнения. Ново базисно споразумение с ЕС е възможно само в контекста на възпроизвеждането на търговската част от договореностите в рамките на СТО".

От интервюто на Сергей Лавров, така пространно и засягащо толкова много важни теми от глобалния дневен ред става ясно, че вероятно той ще продължи да бъде външен министър. Помолен да коментира излязла малко преди изборите статия на Владимир Путин "Русия в променящия се свят", Сергей Лавров казва съвсем ясно: "това е мащабен геополитически документ, който излага нашите възгледи, възгледите на кандидата тогава, а вече избран за президент на Руската федерация". Става ясно още и това, че Русия няма антизападни виждания, стига обаче отношенията й с американци и европейци да се развиват на равна основа. "Ние провеждаме самостоятелна независима външна политика, но при пълно спазване на нашите задължения като отговорен член на международната общност".