euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Русия подобри китайския рекорд по преговори за членство в Световната търговска организация (СТО) от 15 на 18 години и предстои да стане пълноправен член на световната търговска общност, след като получи окончателната препоръка от търговските министри на организацията между 15 и 17 декември, смятано за формалност. Всъщност причината за този нов рекорд не е толкова в неспособността на Русия да приключи преговорите, колкото в самото нейно колебание дали да се включи в организация, от която ще има полза, но същевременно и ще се наложи да се съобразява с определени правила. В крайна сметка руското членство в СТО беше използвано много успешно както от самата Русия, така и от много от западните й партньори в преговорите по един или друг важен международен въпрос. Това беше една от разменните монети и в отношенията между ЕС и Русия.

На всяка среща на върха между Русия и Европейския съюз Брюксел използваше тежестта си в СТО като интрумент за постигане на конкретни отстъпки от страна на Москва, най-вече в енергийната сфера.

Какво ще донесе членството на Русия в СТО?

По данни на Световната банка, за самата Русия това би означавало увеличаване на брутния вътрешен продукт с около 3,3% през следващите няколко години. Търговският преговарящ на Русия Максим Медведков заяви, че всъщност водещ мотив за решението на страната му да положи максимални усилия, за да се присъедини към организацията, са резултатите на Китай след влизането му в СТО през 2001-а година. Нещо повече, както коментира вестник The New York Times, с членството си Русия става съвсем пълноправен член и на така наречената тухлена група (BRIC). Това е групата на нововъзникващите пазари, които може би вече е по-правилно да бъдат наричани новите глобални сили: Бразилия, Русия, Китай, Индия.

Според Европейската комисия пък, членството на Русия в СТО ще има огромно значение в двустранна и многостранна перспектива. От една страна, Русия и търговските й партньори ще спечелят от интегрирането на страната в глобалните търговски отношения, базирани на правила. А за ЕС това е от особено значение, тъй като Русия е третият търговски партньор на общността след САЩ и Китай. Една от големите спорни сфери досега в руско-европейските отношения ще бъде решена, а именно достъпът на европейски инвеститори и износители на руския пазар. Руските вносни мита ще спаднат и ще има ограничение върху износните мита за цял списък жизненоважни суровини.

В парично изражение Комисията оценява ползите от влизането на Русия в СТО на 3,9 млрд. евро. Търговията с Русия възлиза на 244 млрд. евро за 2010, като през 2009 обемът е бил 183 млрд.Отчита се увеличение в износа и вноса към и от Русия. ЕС е засега най-важният инвеститор в Русия, като се смята, че 75% от инвестициите в страната идват от ЕС.

Последната и най-голяма пречка пред влизането на Русия в организацията бяха неуредените отношения с Грузия след войната между двете страни през 2008 заради автономните области Абхазия и Южна Осетия. В последните седмици обаче, Тбилиси и Москва сключиха търговско споразумение, с посредничеството на Швейцария.

Една пораснала Русия?

Още с първия порив на вятъра на промяната - в далечната 1993-а година - покойният президент Борис Елцин внася молбата на Москва за членство в СТО като знак за пътя на демократизация и икономическо отваряне на страната, свалила оковите на Съветския съюз. След смъртта на г-н Елцин обаче, руското управление беше поверено на бившия КГБ агент Владимир Путин, който с твърда ръка вкара икономиката в ред, стабилизира страната и я направи растяща с бързи темпове, основно благодарение на твърде изгодните бързи покачвания на цените на петрола. В рамките на два мандата той успя да смени коренно разбирането на Запада за Русия - от надежда, че Русия ще стане пълноправен член на демократичната общност и ще изостави имперските си амбиции, до точно обратното. Г-н Путин беше обвиняван дори в авторитаризъм, след като без много шум прокара за свой наследник настоящия президент Дмитрий Медведев.

Това накара международната общност да смята, че г-н Медведев ще бъде само фигурант, а г-н Путин ще продължи да управлява Русия през министър-председателското място. Уви, тази година интригата се заплете, след като за известно време не беше ясно дали Медведев няма да се кандидатира за втори мандат, но той отстъпи мястото на Путин. Президентските избори в Русия ще бъдат през пролетта догодина (2012), а г-н Путин обяви намеренията си да се кандидатира тази есен, което категорично не предизвика въодушевление на Запад, след като по време на мандата на Дмитрий Медведев бяха направени няколко важни крачки за възстановяване на доверието между Русия и международната общност.

Една такава крачка е постигането на споразумение за модернизация с Европейския съюз, включващо освен технологичната модернизация, но също така и политическа и обществена. Друго важно постижение беше сключването на договор със Съединените щати за съкращаване на стратегическите оръжия. Важно е да се отбележи, че преговорите по СТАРТ ІІ преминаха в сключването на съвсем друг договор, който беше прекратен именно от Владимир Путин, след като тогавашният американски президент Джордж Буш обяви едностранно прекратяване на американското участие в него.

Отварянето на Русия обаче изглежда сериозно застрашено заради връщането на Владимир Путин в Кремъл. Допълнителни насоки за притеснение даде първият му разговор с чуждестранни представители от дискусионния клуб Валдай точно ден след приключването на преговорите със СТО (10 ноември). В този разговор имаше няколко много важни неща. От него стана ясно какви са плановете на Русия за политическа модернизация и какви са вижданията на Русия за кризата в Европейския съюз.

По първия въпрос г-н Путин призна, че със сигурност руската система е далеч от съвършена. Нещо повече, руският премиер даде ясно да се разбере, че е напълно запознат с критиките и дори шегите относно управлението на тандема му с Дмитрий Медведев: "Ние го знаем и знаем критиките на, да речем, лидерската система, която президентът Медведев и аз предложихме на тази страна, известна като наш тандем. Нека обаче отбележим, че никоя правителствена система не е съвършена". Той вложи доста усилия, за да убеди аудиторията какво е наложило малко по-твърдата ръка на управление в началото на руския преход в Русия.

Путин дори даде пример с Великобритания, където бившият премиер Тони Блеър, когото той дори нарече "добър приятел", е напуснал лидерския пост в партията и без избори автоматично неговият наследник поема партията и кабинета. "Не знам дали това е добро или лошо - тоест имам си лично мнение, но не смятам да съдя никого", каза Путин и добави: "Това не е нашият път: ние провеждаме избори и молим гражданите на нашата страна да направят своя избор и да покажат какво мислят за нашите минали усилия и за програмата за бъдещото развитие на страната, която предвижда икономическа модернизация и растеж, гарантиран на нова база, с високотехнологични работни места. Нашата амбициозна цел е да създадем 25 млн. такива работни места".

Той каза все пак, че политическата система в страната трябва да се подобри, което включва хармонизиране на законодателството с това на съседните държави. Това надали е успокоително, особено на фона на твърде интензивните усилия на Русия да създаде Евразийски съюз. Освен това, трябва и да се "очовечи" криминалният кодекс, каквото и да означава това. Финалът на изброяваните насоки за реформи обаче е особено важно да се подчертае в изказването на Путин: "Бих искал още веднъж да подчертая, че ние не смятаме, че всичко все още изцяло се е изчерпало. Нито пък смятаме да се състезаваме за време". С други думи, част от сегашния модел на политическо управление се разглежда от г-н Путин като все още способно да дава резултати. Освен това става ясно, че тандемът Путин-Медведев не смята да бърза.

Другият интересен елемент от разговора с Путин в клуба Валдай беше мнението му за ставащото в ЕС. Тъй като, каза той, делът на ЕС в търговията на Русия е 50%, ставащото в общността буди тревога. Според него обаче, Европейската централна банка трябва да се намеси - нещо, което в момента е основна тема в Европейския съюз и с което Германия не е никак съгласна. "Но нашите експерти, някои от тях водещи експерти, вярват, че проблемът надали ще се реши без директната намеса на ЕЦБ, тъй като работата на спасителния фонд EFSF е базиран на връзки с Международния валутен фонд, който обаче също няма нужните ресурси". Путин на няколко пъти подчерта, че световната финансова криза е външна за Русия, с което очевидно искаше да каже, че може и да управлява със силна ръка, но поне се води стабилна финансова и икономическа политика.

Той успокои, че няма опасност да се повиши сериозно инфлацията, ако ЕЦБ се намеси и даде за пример действията на американската национална банка - Федералния резерв, а също и британската.

Така че, със сигурност духа вятър на промяната. Въпросът е каква промяна.