euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

ЕС силен на думи, слаб на действия, скачащ от криза в криза

Аделина Марини, October 20, 2016

За първи път от началото на конфликта в Сирия ЕС използва много силен език в официален документ. Става дума за заключенията на външните министри от понеделник, които съдържат ясни обвинения към режима на Башар Асад, но и към Русия. Това обаче е само на думи. По другите две важни теми от дневния ред на министрите - глобалната стратегия на ЕС и ситуацията в Босна и Херцеговина - Съюзът се показва като изключително слаб. 

"ЕС е отвратен от влошаващата се ситуация в Сирия"

Заключенията от Съвета по външни работи на 17 октомври за Сирия съдържат няколко важни елемента. Първият е, че Русия е ясно посочена и назована като съучастник във военната офанзива в Алепо, въпреки че се казва ясно, че сирийският режим носи основната отговорност за защитата на сирийското население.  Вторият елемент е, че ЕС смята, че непропорционалното и целенасочено нападение над болници, медицински персонал, училища и важна инфраструктура, както и употребата на касетъчни бомби и химически оръжия е равносилно на военни престъплния и призовава те да бъдат разследвани. Цяла част от заключенията е посветена на Русия с недвусмислен намек за ролята й в извършването на военни престъпления. Третият много важен елемент от документа е призива на външните министри за диалог за намиране на решение на сирийския конфликт и то с акцент върху бъдещето на Сирия без режима на Асад. Ето и някои от най-силните послания в заключенията: 

"ЕС осъжда продължителните, системни, широкоразпространени и мащабни нарушения и злоупотреби с човешките права и всички нарушения на международното хуманитарно законодателство от всички страни, но особено от сирийския режим и неговите съюзници. [...] ЕС очаква резултатите от вътрешното разследване на борда на ООН. На отговорните за тези нарушения и злоупотреби трябва да им се потърси сметка". 

"ЕС се възмущава от руското вето, наложено на 8 октомври на резолюцията на Съвета за сигурност за възстановяване на прекратяването на враждебните действия и за осигуряване на хуманитарен достъп в Алепо, организиран със съдействието и на всички страни-членки на ЕС". 

"Съветът призовава Русия, включително като съпредседател на Международната група за подкрепа на Сирия (ISSG), да демонстрира чрез политика и действия всички усилия за прекратяване на безразборното бомбардиране на сирийския режим, възстановяване на прекратяването на враждебните дейности, осигуряване на незабавен и разширен хуманитарен достъп и създаване на условия за правдободобен и включващ политически преход. Всички отговорни за подобни нарушения на международното право, особено международното хуманитарно право и закона за човешките права трябва да бъдат изправени пред правосъдието, включително и онези, които извършват престъпеления срещу религиозни, етнически и други групи и малцинства. Безнаказаността за подобни престъпления е неприемлива и затова ЕС ще продължи да подкрепя усилията за събиране на доказателства с оглед на бъдещи правни действия". 

Темата за Сирия отне по-голямата част от времето на министрите по време на срещата им в Люксембург, като единодушието сред министрите беше впечатляващо. Не всички се изказаха след края на срещата, но онези, които го направиха показаха, че ситуацията в Сирия и ролята на Русия там са довели до рядко обединение в ЕС. Британският външен министър Борис Джонсън дори отиде по-далече като прехвърли по-голямата част от отговорността за ставащото в Алепо върху Русия. "Подчертавам, че решението за бъдещото спасение на Алепо се намира изцяло в ръцете на режима на Асад и преди всичко на руснаците. От тях зависи да дръпнат кабела на това нещо, да проявят разум и затова се обръщам към величието на руския народ да избере различен път и да тръгне към мира, да ни върне отново на пътя на преговорите в Женева", каза той. 

Върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) заяви, че разговорите за Сирия са били доста дълги. В заключенията на министрите се призовава за намирането на прозрачен механизъм, чрез който да се следи спирането на огъня, вдигането на обсадите и осигуряването на хуманитарен достъп. Тя призна обаче, че на този етап такъв механизъм няма. "Няма да навлизам в подробности за механизмите, защото не си представям конкретни механизми", каза тя. За нея най-важното е спиране на огъня и спасяването на човешки живот. На второ място е важно да започнат разговори с регионалните партньори и ключови участници в региона, но и със самите сирийци за бъдещето на Сирия. Най-напред трябва да се намери някаква обща позиция. Такава може да бъде необходимостта да се запази единството на страната, обясни г-жа Могерини.

Темата "Сирия" ще бъде една от основните в дневния ред на срещата на върха на ЕС, която започва утре. Тя ще бъде разглеждана основно в контекста на отношенията с Русия, както писа euinside.  

Започва работа по глобалната стратегия на ЕС с акцент върху отбраната

На фона на все по-напрегнатата глобална среда ЕС се нуждае повече от всякога от сила, за да може да реагира адекватно. Какъв по-подходящ инструмент от глобалната стратегия? Уви, тя отразява евроскептичните настроения в Съюза, както euinside вече писа. Въпреки това, министрите се договориха да започне работата по стратегията като през ноември върховната представителка се очаква да излезе с конкретни предложения за ревизия и обновяване на досегашните стратегии. Обнадеждаващо е, че министрите се договориха да поставят по-силен акцент в стратегията върху отбраната и сигурността. В нея никъде не се говори за отбранителния съюз, който предложиха Франция и Германия, но от езика на заключенията по тази тема може да се направи извод, че става дума точно за него. 

През ноември ще бъде представен "амбициозен" план, който ако бъде одобрен от външните министри, след това ще бъде обсъден и от Европейския съвет през декември. Този план трябва да отрази договорената амбиция за обединение на военния и граждански капацитет на страните-членки с изричната уговорка да не се дублират функции на НАТО, както беше договорено в декларацията от Варшава. Очаква се и плана на Европейската комисия за отбранителни действия. Някои страни-члески залагат особено много на отбранителния аспект на глобалната стратегия, като Латвия. Външният министър Едгарс Ринкевичс каза след заседанието на Съвета по външни работи, че стратегията трябва да се стреми към по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО. 

За германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер е настъпил моментът, когато Европа трябва да се подготви и въоръжи за справяне с кризите, които никнат една след друга около нея. "Последните две години показаха съвсем ясно, че предвид избухващите кризи в преддверията на Европа и в света, повече не можем да си позволим да седим и да се надяваме, че всичко ще мине", каза той след консултации в Рим с италианския и френския си колега миналата седмица. 

Федерика Могерини подчерта, че работата по стратегията не се ограничава само до сигурността и отбраната. Това, което прави стратегията слаба обаче, е настояването на Съвета страните-членки да запазят водещата си роля в изпълнението на основните задачи в нея. 

Слаби думи и за Босна и Херцеговина

Без никакви дискусии Съветът на министрите прие заключения и за Босна и Херцеговина, в които се изразява съжаление за провеждането на незаконния референдум в Република Сръбска в края на септември. Министрите припомнят, че гласуването е било в нарушение на решението на Конституционния съд от 17 септември тази година и заявяват, че референдумът е предизвикал "ненужно напрежение и е бил предизвикателство за върховенството на закона". Министрите решиха също така да продължат подкрепата си за военната операция Althea в Босна и Херцеговина, за да подпомогнат страната в поддържането на сигурността. 

Направи впечатление, че макар референдумът да предизвика наистина сериозно напрежение в района на Балканите, като дори се заговори за подновяване на въоръжените конфликти в района, страната дори не беше спомената по време на пресконференцията на г-жа Могерини след края на Съвета в понеделник вечерта. Единствен за това говори хърватският министър на външните работи Миро Ковач, според когото ЕС ясно е изразил предаността си към суверенитета и целостта на Босна и Херцеговина, както и към пътя й към ЕС.