euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Украйна се нуждае от силен и единен Европейски съюз, който да е в състояние да се противопостави на руската агресия и да остане гарант на международното право. За Украйна ЕС си остава привлекателен проект, включително и по отношение на борбата с корупцията, но предизвикателствата пред Съюза, а оттам и за Украйна остават големи. Това са част от темите, по които разговарях в София миналата седмица с украинския посланик в България Н. Пр. Микола Балтажи. Изминаха четири години, откакто за последен път разговаряхме в кабинета му в сградата на посолството в столичния квартал "Овча купел". За тези четири години обаче сякаш са изминали цели епохи в ЕС и заобикалящия го свят. 

Тогава все още президент на Украйна беше Виктор Янукович, споразумението за асоцииране още не беше подписано, Крим не беше анексиран и на Русия не бяха наложени санкции. Пропагандната война все още се смяташе за научна фантастика или по-скоро за вкаменелост от времената на Студената война. Самият Съюз все още беше сигурен в своето бъдеще и единство, евроскептицизмът беше изолирано явление, основната европейска тема продължаваше да е дълговата криза в еврозоната. Затова и основните теми на разговора ни през пролетта на 2012-а година бяха политически мотивираните дела, като това срещу бившата премиерка Юлия Тимошенко, споразумението за асоцииране с Украйна, борбата с корупцията и европейската перспектива на Украйна. Сега ситуацията е съвсем различна, макар че борбата с корупцията остана тема и в разговора ни на 8 юли 2016-а година. 

Дезинтеграцията на ЕС ще бъде най-големият подарък за Путинова Русия

В Европа стават големи промени, казва ми Негово превъзходителство в отговор на въпроса ми как му изглежда Европа днес след референдумите във Великобритания и Холандия, но призовава да не се драматизира. Много са случаите, когато ЕС се е сблъсквал със сериозни проблеми, но е излизал дори по-силен от тях. Надеждата му е, че това ще се случи и след Бризхода, защото за Украйна е много важно ЕС да продължи подкрепата си за териториалната цялост на Украйна и за системните реформи в страната. Засега отговорът на Съюза е окуражителен, каза той като припомни уверението на европейските лидери от 27 юни по време на срещата им в Брюксел с украинския президент Петро Порошенко, че независимо от това как ще продължи процедурата по напускането на Великобритания, ЕС ще продължи подкрепата си за Украйна, включително и по "най-актуалния проблем" в момента - въвеждането на безвизов режим за украинските граждани. През април Европейската комисия предложи на Съвета да премахне визовите ограничения за украински граждани. Еврокомисарят Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) е уверил в Киев, че решението за това може да бъде взето през есента. 

Най-важният проблем за Украйна си остава продължаването на санкциите срещу Русия, заради анексирането на украинския полуостров Крим през март 2014-а година. През юни Съветът на министрите удължи валидността на санкциите на ЕС до края на годината. Киев обаче се притеснява, че единството на Съюза в това отношение може да се пропука. Някои европейски политици през последно време все повече говорят, че европейските икономики страдат и че санкциите трябва да отпаднат, казва Микола Балтажи, без да назовава конкретни страни. Същевременно, добавя той, самата Русия прави всичко възможно да дезинтегрира Европа чрез опит да убеди европейските граждани, че санкциите са излишни и не са необходими. 

"Нека бъдем реалисти, че санкциите действат. Ако те не биха действали, Русия нямаше да предприема такива активни мерки чрез своите лобисти и адвокати в ЕС и в страните-членки да ги намали или да ги свали. Това е един добър инструмент - мирен, повтарям, и дипломатически инструмент за спирането на Русия като агресор, за нейното мотивиране тя да се върне към изпълняването на Минските споразумения, а там е ясно записано в решението на Европейския съвет от 31 юли 2014-а [става дума за решението на Съвета на министрите, с което се налагат санкции на Русия], че санкциите могат да бъдат свалени, след като изцяло бъдат изпълнени Минските споразумения от Русия", заяви посланик Балтажи. Той подчерта, че с решението си да наложи санкции ЕС застана зад Украйна и зад фундаменталните принципи на международното право. Съюзът доказа също така, че няма да се съгласи с опитите за териториален реванш в Европа.

Ако се поддаде на руския натиск обаче и санкциите бъдат вдигнати, ЕС ще се съгласи с погазването не само на фундаменталните принципи на международното право и десетките международни конвенции, но и с погазването на европейските ценности. "Тя [Русия] фактически ги мрази [европейските ценности] и ЕС фактически ще се разпише под това", добави украинският посланик. Той не се нае да прогнозира дали подобно развитие на ситуацията може да доведе до още агресивни действия от страна на Русия, но заяви, че агресорът ще продължи, ако няма достоен отпор. За Микола Балтажи тази тема е "сериозен тест за европейците да останат привързани към европейските ценности". 

Най-голямата грешка на Европа след Втората световна война ще бъде да допусне дезинтеграция. Това ще бъде подарък за Путинова Русия, казва още г-н Балтажи, молейки се това да не се случва. 

Сегашната руска пропаганда е много по-агресивна от съветската

В момента Русия води тежка пропагандна война срещу Запада като цяло, опитвайки се да създаде паралелна реалност, чиято цел е да се генерира омраза срещу ЕС и НАТО. "Това се прави в едни добри съветски традици. Само че аз, като един очевидец на тогавашната пропаганда, мога да кажа, че сегашните управници и тяхната пропаганда са много по-агресивни от тогавашната", казва Микола Балтажи. В момента нивото на доверие в Русия е под ватерлинията на Запад. "Измислят се нови и нови митове, нагнетява се обстановката в самата държава, разчита на наивни хора, на зомбирани хора. Това може да се проследи по руската телевизия. И това е много опасно", предупреждава посланикът. Той смята, че ответните действия на Запада не са достатъчни. 

Нужни са допълнителни мерки, защото руското влияние се засилва. Той дава пример с България като цитира промените в областта на културата, нашествието на "Нощните вълци", "навсякъде можете да го усетите". Руската пропаганда е нещо, измислено в "най-добрите традиции на Гьобелската пропаганда, за да се омагьоса съзнанието на човека, да повярва в нещо. Това е изключително опасно за една цивилизована Европа", смята посланикът. 

Какво бъдеще за Украйна?

Референдумите в Холандия и Великобритания нищо добро не дават, но трябва да се уважава решението на избирателите, каза украинският посланик в София, след като го попитах за референдума в Холандия. На 6 април тази година холандските избиратели отхвърлиха ратифицирането на споразумението за асоцииране с Украйна, договорено през 2013-а година. Заради това споразумение започна революцията в Украйна. То беше и причината за руската агресия в страната. На 21 март 2014-а година бяха подписани политическите глави от споразумението, което предвижда и всеобхватно споразумение за търговия, а останалите глави бяха подписани на 27 юни 2014-а година. Споразумението ще влезе в сила, след като всички страни-членки го ратифицират. Изненадващо обаче, ратификацията в Холандия беше подложена на референдум. 

"Не сме щастливи, че това стана на финалния етап, когато вече всички държави ратифицираха спогодбата, включително и България беше една от първите, които ратифицираха спогодбата. Но аз мисля, че това не е само сигнал за - или даже не толкова за Украйна, колкото за самата Европа, за самото правителство на тази държава [Холандия]", смята украинският посланик. Според него, холандците изпитват недоволство към политиката на тяхното правителство. Той увери, че Украйна няма и никога няма да има "принос" към страховете на европейците от миграция.  Микола Балтажи изрази надежда, че ще се намери решение и на този въпрос. Не толкова голям оптимист беше холандският премиер Марк Руте по време на срещата на върха на ЕС на 28 и 29 юни в Брюксел, когато той представи пред останалите лидери резултатите от референдума. 

Те от своя страна възложиха на министрите да намерят решение. Марк Руте заяви, че Холандия се нуждае от правнообвързващо споразумение, което да отговори на тревогите на холандските граждани, изразени по време на кампанията. Как ще изглежда това - дали под формата на анекс или промяна на текста на споразумението - все още не е ясно. Ако не бъде намерен отговор обаче, Холандия няма да ратифицира споразумението. "Ще се опитаме да намерим решение, но ще бъде трудно. Шансовете са малки, че ще успеем, но ще се опитаме, защото неподписването ще означава, че останалите 27 държави ще продължат или ще предоговорят нещо друго, в което Холандия няма да участва, а мисля, че това не е отговорът, който Не-лагерът в Холандия би искал да постигне", заяви холандският премиер пред журналисти на 28 юни. За Микола Балтажи проблемът е по-скоро европейски. "Сега е времето повече да се мисли за самата Европа и европейският проект да се запази", каза той. 

И все пак Украйна е зависима от успеха на ЕС, заради самата себе си. С посланик Балтажи разговаряхме надълго и нашироко за проблема с корупцията, който мъчи страната от десетилетия. Той признава, че това е много сложен проблем за Украйна, който се е натрупвал през последните 25 години, откакто страната става независима. В момента Украйна с подкрепата на ЕС, МВФ и други международни организации провежда дълбоки реформи - както Негово превъзходителство ги нарича, "системни". Той изброява създаването на антикорупционно бюро, специализиран прокурор за борба с корупцията. Казва, че не минава ден без някой да е хванат за корупция. Пример за подражание е Естония. България в този смисъл не би могла да е полезна, признава посланик Балтажи, въпреки нейния специален Механизъм за сътрудничество и проверка, с който ЕС следи борбата й с корупцията и организираната престъпност. 

Украйна води и тежка битка за деолигархизация на икономиката, защото, казва, без това няма състезателност и свобода на икономиката. Какво обаче мотивира Украйна, след като пред нея не стои моркова на присъединяването към ЕС, както е при страните-кандидатки за членство? Отговорът идва без колебание - има политическа воля и силно гражданско общество. "Кой е най-важният контрольор в обществото? Самото общество, гажданското общество, което при нас се развива добре", казва украинският посланик в България и допълва, че борбата с корупцията не бива да е кампания, а да се води последователно, целенасочено и да има сериозен контрол от страна на обществеността. Друг силен мотиватор за Украйна е въвеждането на безвизов режим.

Микола Балтажи признава, че е възможно евентуално отслабване на ЕС и дори дезинтеграция или пък вдигането на санкциите срещу Русия да подействат демотивиращо на Украйна, включително и по отношение на борбата с корупцията. "Колкото по-силна е подкрепата от страна на ЕС, толкова по-добре за Украйна като мотивиращ фактор", казва той, но същевременно заявява, че украинците са реалисти и знаят, че излизането на Обединеното кралство не може да доведе до засилването на ЕС. Съюзът има голям вътрешен потенциал, който трябва да се използва. Ако бъде използван, няма да се стигне до дезинтеграция, уверява дипломатът и допълва, че Украйна се нуждае от силен и единен ЕС. Колкото по-силен и единен, толкова по-добре за нас, казва той в отговор на въпроса ми за дискусията в самия Съюз дали трябва да има повече или по-малко Европа. Завършва разговора ни с думите, че е оптимист - и като дипломат, и като гражданин. Ако един украинец може да е оптимист за ЕС, защо и самият Съюз да не е оптимист за себе си?