euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Владимир Путин и приближените му в Москва може би са единствените, които са най-окуражени от решението на Великобритания да напусне Европейския Съюз. Г-н Путин също така вероятно е изключително доволен от безотговорните изказвания в политическата кампания на Доналд Тръмп, кандидат на Републиканската партия за Президент на Съединените Щати, относно ангажимента на САЩ към НАТО. За Путин това са неочаквани възможности за насърчаване на по-нататъшното разединение в Европа през следващите години.

Сътрудничеството на Русия със Запада достига своя връх през 1995-1999 по време на международната намеса в бивша Югославия. Но когато Путин дойде на власт, той отдалечи Русия от Запада и неговите демократични ценности като изфабрикува несъществуваща заплаха за сигурността на Русия, заигравайки се с руския национализъм и придвижвайки страната към еднолично авторитарно управление.

Трансатлантическото сътрудничество и европейското единство ограничават възможностите на Путин на международно ниво и намаляват възможностите за влияние и контрол над западните съседи на Русия. Демократичните институции на Запада също подкопават легитимността на Путин в една все по-автократична Русия. Режимът на Путин ненавижда европейското единство, особено когато то включва близки отношения със Съединените щати. За сегашните лидери на Русия фрагментирана Европа е част от националния интерес на Русия по отношение на сигурността и те използват всички средства - от енергийната политика, икономическа помощ, медийно представяне и подкрепа за местните национални групи - за тази цел.

Днес заплахата от ислямски тероризъм, потока от бежанци от войните в Ирак и Сирия и икономическите тревоги се обединяват, за да разклатят традиционните политически структури в САЩ и Европа. Бризходът и апелът на Тръмп към страх в Америка показват политически завой към национализъм и ксенофобия и от двете страни на Атлантика. Ислямските терористи сигурно ще заключат, че тероризмът работи в общества, обзети от страх. Путин сигурно също е възхитен. Възможностите за по-нататъшно разстройване на трансатлантическото и европейско единство са навсякъде.

С години г-н Путин и колегите му имаха лесен източник на влияние в източна Европа в лицето на стари другари, включили се в редиците на новите социалистически партии, реформирани след колапса на съветския комунизъм. Сега вече има нова карта, която да бъде играна – крайният национализъм. Днес Русия може тихо да подкрепя крайни националисти и политическите им движения, които изпъкват в Европа сега. Не е необходимо тези партии да бъдат проруски, за да подсилят програмата на Путин. За да бъдат ценни, те просто трябва да бъдат анти-ЕС, анти-САЩ и анти-НАТО.

Засега Тръмп е международен срам за САЩ. Но през ноември, феноменът Тръмп ще бъде отхвърлен от американските гласоподаватели или г-н Тръмп ще осъзнае чистата лудост на сегашното му отношение към интересите за сигурността на САЩ в Европа. В Европа, особено в бившия източен блок, страните могат да очакват хората на Путин да използват всяка възможност, всеки ресурс, включително насърчаването на местните националисти, за подкопаване на Европейския съюз и НАТО при всяка възможност, докато Европейският съюз и Съединените Щати се борят с двойния проблем на тероризма и бежанците по границите.

*Джеймс Пардю е бивш посланик на САЩ в България (2002-2005). Изразеното от него мнение е лично и не отразява мнението на правителството на САЩ или на този уебсайт

Превод от английски език Станимир Стоев