На изток от Прага
Ралица Ковачева, April 13, 2010
Когато преди година американският президент Барак Обама обеща в Прага нов Договор за съкращаване на стратегическите оръжия с руснаците, едва ли някой си е представял, че наистина, само година по-късно, той ще застане до руския си колега Дмитрий Медведев, ще го нарече „приятел и партньор”, а Медведев ще признае за „междуличностната химия” помежду им и двамата ше подпишат т.нар. „нов СТАРТ”, обсъждайки бъдещи общи разговори за глобална противоракетна отбрана.
Самият руски президент Дмитрй Медведев отбеляза, че само преди няколко месеца договорът е изглеждал "мисията невъзможна". Важността на документа не се изчерпва само със значителните съкращения на стратегическите оръжия (общото количество бойни заряди ще бъде съкратено с една трета, а количеството стратегически носители ще се намали повече от два пъти). С подписването му САЩ и Русия - нациите, които държат 90 процента от ядрения потенциал в света, демонстрират отговорно глобално лидерство и изпълняват ангажиментите си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подчерта американският президент. И нещо повече:
„Президентът Медведев и аз се договорихме да разширим разговора и върху противоракетната отбрана. Това включва регулярен обмен на информация относно нашата оценка на заплахите, както и обща оценка на възникващите балистични ракети. И когато тези оценки са завършени, нямам търпение да започнем сериозен диалог за руко-американското сътрудничество в противоракетната отбрана.”
На това Дмитрий Медведев отговори, че оценява стъпките, направени от новата американска администрация по въпроса за противоратектната отбрана и че те са довели до напредък:
„Ние предлагаме на САЩ да им помогнем в създаването на глобална система за противоракетна отбрана. Трябава да мислим за това с оглед на уязвимостта на нашия свят, на предизвикателствата на тероризма и на възможността ядрени оръжия да бъдат използвани от терористи.”
Разбирателството между държавните глави на САЩ и Русия не беше 
смутено дори от щекотливата тема за евентуални сакнции срещу Иран заради ядрената му програма. Дмитрий Медведев даде да се разбере, че не изключва така възможност:
"За съжаление, Иран не отговори на много конструктивни предложения и не можем да си затваряме очите за това. Така че, не изключвам възможността да се наложи Съветът за сигурност на ООН да разгледа този въпрос още веднъж.”
Същата вечер в Прага американският президент Барак Обама вечеря с единадесет лидери от Централна и Източна Европа, сред които и българският премиер Бойко Борисов. Световните медии са единодушни, че целта на срещата е била да се разсеят опасенията на страните от бившия „Източен блок”, че „рестартирането” на руско-американските отношения намалява американските интереси в региона.
„България трябва да е активна страна по въпросите за създаване на противоракетна отбрана. В момента нито ние, нито други страни имат каквато и да било защита и възможност за оперативно реагиране. Ако системата за противоракетна отбрана бъде въведена, тя ще защитава цяла Европа”, коментира след срещата премиерът Бойко Борисов.
Европейски медии не скриха разочарованието си от отсъствието на високопоставени представители на ЕС - нито президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой, нито върховният представител за външните отношения Катрин Аштън бяха поканени на вечерята.
19:04 В момента, в който станат ясни параметрите на системата за противоракетна отбрана, ние ще поискаме да бъдем част от нея, каза говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева в отговор на журналистически въпрос. Как точно можем да участваме, ще стане ясно в зависимост от това как и къде ще бъде разположена системата, както и какви елементи от нея могат да бъдат разположени на българска територия, обясни г-жа Чернева по време на редовния брифинг на МВнР. Но според нея „би било неразумно, ако не се замислим и не проявим активност по въпроса”.
В специално изявление председателят на групата на либералите в Европейския парламент Ги Верховстад определи ситуацията като "lose-lose":
„Във време, когато ЕС се бори да формира структурите на външната си политика, за да придобие повече влияние на глобално ниво, тази среща е "lose-lose" ситуация както за участвалите в нея страни членки, така и за ЕС. Изграждането на последователни трансатлантически връзки и взимането на трайни решения за европейската сигурност изисква участието на ЕС. Тази среща отново доказва, че Европейският съюз трябва да направи своята обща външна политика реалност, за да знае презизидентът Обама на кого да се обади и кого да покани на вечеря.”
Първата среща на Европейският президент Херман Ван Ромпой с американския държавен глава ще бъде в рамките на форума по въпросите на ядрената сигурност на 12-13 април във Вашингтон.
Събитието завършва впечатляващата серия от успехи на Обама в областта на ядреното разоръжаване. Само за две седмици той отбеляза хеттрик като представи новия Преглед на американската ядрена стратегия, в който страната се отказва от възможността за ядрен отговор при биологическа и химическа атака; подписа договора за намаляване на стратегическите въоръжения с Русия и организира среща на върха по въпросите на ядрената безопасност, с участието на 47 страни.
Обама ще се появи на форума въоръжен с нови солидни аргументи да настоява за спазване на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. И с нов, стратегически партньор и приятел - Русия. Защото каквото и да се крие зад официалностите и протокола, съвместната пресконференция на Обама и Медведев показа нещо невиждано досега: откритост, делова близост, разбиране без излишни приказки. Все неща, които се постигат след дълги, трудни и изтощителни преговори с висок залог. Преговори, водени без вратовръзки и със запретнати ръкави в малките часове на нощта. След които Обама може по всяко време да звънне Медведев и просто да попита: "Ей, как си, приятел?!"