Обама реСТАРТира ядреното разоръжаване
Ралица Ковачева , April 7, 2010
Как да направим така че да съкратим ядрения си арсенал, но да запазим възможността да оказваме ефективно въздържане - така обясни смисълът на новия Преглед на американската ядрена стратегия секретарят по отбраната Робърт Гейтс. Такъв преглед се прави от всеки американски държавен глава от 1991 година насам - последният е от 2001 година, началото на мандата на Джордж Буш.
Тазгодишният обаче бележи историческа промяна в ядреното поведение на САЩ, отбелязаха всички, участвали в създаването му. В него значително се стеснява възможността САЩ да използват или да заплашват с използването на ядрено оръжие. По думите на Робъйрт Гейтс, ства дума за „премахването на известна неопределеност”, съществувала досега в американската декларативна политика:
„Ако неядрена страна спазва задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, САЩ се ангажират да не използват или да не заплашват с използването на ядрено оръжие срещу нея. Ако, обаче, страна която се ползва от тази гаранция, използва химическо или биологическо оръжие срещу САЩ и техните съюзници или партньори, тя е изложена на перспективата от разрушителен отговор с конвенционално оръжие."
Това позволява ядреното възпиране да се прилага в по-тесен кръг от обстоятелства и в същото време стимулира страните да спазват задълженията си по Договора, посочва в специално изявление президентът Барак Обама. От друга страна, „тези които не го правят, ще се окажат по-изолирани и ще разберат, че използването на ядрено оръжие не ги прави по-сигурни."
Ако в стратегията има послание към Иран и Северна Корея, то е „ако играете по правилата, ако сте част от международната общност, ние ще имаме същите ангажименти и към вас, в това число и според Прегледа на ядрената стратегия. Но, ако не играете по правилата, ако се въоръжавате, тогава всички възможности са на масата, в зависимост от това как се разбираме с вас”, каза в отговор на журналистически въпрос Робърт Гейтс.
Държавният секретар Хилъри Клинтън подчерта, че „това е първият 
напълно декласифициран преглед на ядрената стратегия на САЩ”.
В документа САЩ се ангажират:
Първо, да не извършват ядрени опити и да работят за ратификацията и влизането в сила на Договора за пълна забрана на ядрените опити.
Второ, да не разработват нови ядрени оръжия.
Трето, в търсенето на инженерни решения по програмите за удължаване на живота на бойните глави, ще бъдат предпочитани възможностите за ремонт или повторна употреба.
Според президента Барак Обама, в новата стратегия е записано че „най-голямата заплаха за САЩ и глобалната сигурност не е ядреният обмен между държавите, а ядреният тероризъм от войнстващи ексремисти и разпространението на ядреното оръжие в нарастващ брой страни. В същото време стратегията подчертава, че националната сигурност на САЩ и съюзниците им може да бъде защитена с ненадминатите американски конвенционални въоръжения и силна противоракетна отбрана.”
Секретарят по отбраната Робърт Гейтс подчерта че според новата стратегия стабилно въздържане може да се поддържа и при 50-процентно намаление на американските стратегически ядрени въоръжения спрямо нивата от договора СТАРТ1 и САЩ ще продължат двустранния диалог в тази посока с Русия и Китай.
В четвъртък президентатът Барак Обама ще подпише в Прага новия договор СТАРТ с руския президент Дмитрий Медведев. Той предвижда 7 години след влизането му в сила, „всяка от страните да има не повече от 700 балистични ракети, 1,550 бойни заряди за тях и 800 пускови установки Общото количество бойни заряди ще бъде съкратено с една трета, а количеството стратегически носители ще се намали повече от два пъти”, съобщи два дни преди подписването на договора руският външен министър Сергей Лавров. И обясни, че в това число влизат както ядрените, така и конвенционалните заряди и техните носители.
В договора се прави директна връзка между участието на Русия и развитието на американската система за противоракетна отбрана:
„Руската федерация има право да излезе от Договора, ако количественото и качественото нарастване на потенциала на стратегическата противоракетна отбрана на САЩ започне да оказва съществено влияние на ефективността на руските стратегически ядрени сили. Разбира се, ние сами ще определим степента на това влияние. Това ще бъде записано в специално заявление на руската федерация, както и в ответно заявление на САЩ, които ще бъдат приложени към Договора”.
Ние внимателно следим развитието на американските планове за система 
за противоракетна отбрана, подчерта Лавров. И обясни, че в момента те са на етап регионални системи, които не увреждат стратегическата стабилност и не създават рискове за руските стратегически ядрени сили. Що се отнася до това дали Русия ще излезе от договора, ако САЩ разположат елементи от системата за противоракетна отбрана в България и Румъния, г-н Лавров заяви, че не би спекулирал по темата и Русия вече е коментирала този въпрос. Но в условията на преки консултации между руските и американските експерти по въпросите на противоракетната отбрана "подобни изненади е по-добре да се избягват", коментира Лавров. Според него заплахата трябва да се оценява съвместно и да се взимат общи решения, при това не само между САЩ и Русия, а и с участието на европейските страни.
Тази руска позиция пряко съответства с намеренията на САЩ и Европа да включат Русия в разговорите за бъдеща обща система за противоракетна отбрана. „Ние каним Русия да се присъедини към НАТО в разработването на система за противоракетна отбрана, която може да защити всички европейски граждани, както и Русия”, каза през февруари американският държавен секретар Хилъри Клинтън. Засега Москва не коментира подобна възможност.
Запитана може ли да си представи Русия в НАТО, Клинтън отговори шеговито: „Аз мога, но не знам дали руснаците могат”.