euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Суперлативите като „нов старт”, „повратна точка” и „изключителен успех” бяха най-използваните изрази след съвместното заседание на Съвета НАТО-Русия, който се проведе в рамките на срещата на върха на НАТО в Лисабон. Дори и сдържаният обикновено руски президент Дмитрий Медведев призна, че след форума в Лисабон е повече оптимист от преди. Той сподели пред медиите емоционални детайли „от кухнята” на разговорите:

„Ние се придвижихме напред, говорим за партньорство. Днес в изявленията на колегите ми прозвучаха различни оценки, но като цяло всички говореха за това, че е нужно да се развиват партньорските отношения, да се развива алианс, даже се използваше думата „съюз”. Това са емоциални неща, те не влизат в никакви документи, но отразяват хода на дискусията, без значение какви трудности и противоречия съществуват”.

В подобен тон, американският президент Барак Обама обобщи: „Аз съм много доволен, че моят приятел и партньор, президентът Дмитрий Медведев, се присъедини към нас на Съвета НАТО-Русия. Заедно с него работихме много, за да рестартираме отношенията между САЩ и Русия, което доведе до конкретни ползи за нашите две нации. Сега ние рестартираме и отношенията НАТО-Русия. Ние виждаме Русия като партньор, не като противник. Договорихме се да задълбочим сътрудничеството си в няколко важни области: Афганистан, борбата с наркотиците и новите предизвикателства към сигурността в 21 век. И може би най-значимото - договорихме се да си сътрудничим в противоракетната отбрана, която от източник на напрежение в миналото се превърна в източник на потенциално сътрудничество срещу една споделена заплаха”.

Най-патетичен беше генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който не пестеше възторжените метафори: „Днес ние поставихме фундаментално нов етап в развитието на отношенията между НАТО и Русия. Днес ние не само помогнахме да бъдат погребани духовете от миналото, които ни преследваха твърде дълго. Ние ги прогонихме. Днес ние поставяме ново начало.”

Отношенията между НАТО и Русия се влошиха след руската намеса в Грузия през лятото на 2008 година. Двете страни остават на досегашните си позиции, но са се договорили този въпрос да не става препъни-камък в отношенията им, обясни руският президент Дмитрий Медведев. „Ще водим дискусии по този въпрос. Бихме искали тези дискусии да са продуктивни, защото само по този начин може да се гарантира мир в Кавказ и в Европа като цяло.” Според генералния секретар на НАТО, „подобрените отношения между НАТО и Русия ще допринесат по един ценен начин за намирането на решения на конфликта между Русия и Грузия”.

Афганистан

Две са важните новини от Съвета НАТО-Русия, свързани с Афганистан. Москва ще допусне през територията си повече натовски доставки, при това вече не само към, а и от Афганистан. Ще бъде разширен и списъкът на транзитните товари, който обаче няма да включва „смъртоносни стоки”, уточни Андерс Фог Расмусен. Освен това, в съвместното обучение за борба с наркотиците на служители от Афганистан и региона, за първи път ще бъде включен и Пакистан.

„Ние имаме своя драматичен опит от присъствието си в тази страна и не ни е безразлично какъв ще бъде Афганистан”, коментира Медведев пред журналисти. Като приоритет за Русия той открои сътрудничеството в борбата с наркотиците. Защото целият поток от хероин и опиати, които се произвеждат в Афганистан, попадат предимно в Русия, а оттам в Европа, обясни Медведев. Същевременно, отбеляза президентът „ние ще продължим да помагаме на Афганистан в защитата на националните му интереси, включително на двустранна основа. Ние сме готови да доставяме и различен вид оборудване, оръжие, ако се наложи и правим това.” В рамките на форума Медведев е имал двустранна среща с афганистанския президент Хамид Карзай и го е поканил да посети Русия през следващата година.

Руският президент беше помолен от медиите да коментира доколко е реалистична приетата от НАТО стратегия за изход от Афганистан. Тя предвижда силите на пакта да започнат предаването на отговорността за сигурността на местните сили от началото на 2011 година и да приключат процеса през 2014.

„Трудно ми е да оценя реалистичността на такъв вид планове. Смятам, че ситуацията в Афганистан в момента, меко казано, е далеч от успокояваща, независимо от голямата дейност, която извършва правителството на Аганистан, президентът на Афганистан. Все пак степента на поляризация в афганистанското общество е много голяма, терористичната заплаха, която идва от Афганистан също е голяма. Затова, дали е възможно това [изтеглянето на НАТО] да се направи в близко бъдеще, не знам, имам съмнения.”

Американският президент Барак Обама също не изключи категорично възможността да се наложи американски сили, които ще започнат изтеглянето си от Афганистан през юли 2011 година, да останат в страната с военна цел и след 2014 година: „Моята първа и най-важна задача като президент на САЩ е да пазя сигурността на американския народ. Така че винаги ще правя това, което се налага, за да пазя американския народ. Това е истината днес и ще бъде, докато аз съм президент на САЩ. И може би това ще важи и през 2014.”

НАТО и Русия с обща система за ПРО?

Голямото очакване от заседанието на Съвета НАТО-Русия беше свързано с руската реакция на предложението Москва да участва в натовската система за противоракетна отбрана. В съвместното изявление на двете страни е записано: „Договорихме се да обсъдим по-нататъшно сътрудничество в противоракетната отбрана. Постигнахме съгласие за съвместна оценка на заплахата от балистични ракети и за продължаване на диалога в тази област.” Съветът НАТО-Русия трябва да направи съвместен анализ на бъдещата рамка на сътрудничеството в противоракетната отбрана, който да бъде оценен на срещата на военните министри от Съвета през юни 2011.

„Ще си сътрудничим, за да се отбраняваме заедно. Русия ще знае без съмнение, че системата не може да бъде насочена срещу нея”, каза генералният секретар на НАТО Ансерс Фог Расмусен. Нашето участие може да бъде само партньорско и абсолютно равноправно, коментира на свой ред Дмитрий Медведев. „Или участваме пълноценно, обменяме информация, отговаряме за решаването на едни или други проблеми или въобще не участваме. Но ако не участваме изобщо, то, по разбираеми причини, ще бъдем принудени да се защитаваме”.

Русия е предложила изграждането на секторна система за противоракетна отбрана, но не е настояла за бърз отговор. Защото разбираме, че различните страни могат да имат свои различни представи и аргументи по отношение на идеята за разделената отговорност в рамките на европейската система за ПРО. Медведев обвърза разговора за противоракетната отбрана с ядрения потенциал. „Ако всички заедно ще правим противоракетна отбрана, тя не трябва да разруши съществуващия паритет. Защото, по разбираеми причини, ако в резултат на противоракетната отбрана ядреният баланс се промени към една или друга страна - до какво ще доведе това? До напдпревара във въоръжаването. И в този смисъл идеята за ПРО може да бъде и конструктивна, и опасна.”

Договорът СТАРТ

Един от въпросите, витаещи около основните теми на срещата на НАТО в Лисабон, беше забавянето на ратификацията на договора СТАРТ от американския Сенат. Президентите на САЩ и Русия са обсъдили въпроса на двустранна среща в рамките на форума. Може би затова двамата направиха много сходни коментари: „Никой няма да отбележи точки в изборите през 2012 по този въпрос, но това е нещо, което трябва да направим, защото помага да пазим американската сигурност. И моето очакване е, че моите републикански приятели в Сената в края на краищата ще стгинат до извода, че има смисъл да направим това”, каза Обама. И подчерта, че президентът Медведев е положил много усилия да придвижи Русия в правилната посока, затова е важно САЩ да не оставят партньора си да „виси”, след като има договорено споразумение, добро и за двете страни.

Попитан за руската реакция, ако Сенатът не ратифицира договора, Медведев отговори, че това би било обидно, защото трудът на много хора ще отиде напразно. Той изрази увереност, че в края на краищата разумът ще възтържествува, както и надеждата, че американските законодатели ще проявят отговорен подход. Медведев отново заяви руската позиция, че Москва ще действа симетрично на Вашингтон и руският парламент ще реагира според решенията взети от американския Конгрес.

„Това беше една от най-важните срещи на върха в историята на Алианса”, обобщи генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Форумът утвърди новата стратегическа концепция на пакта за следващите 10 години, стратегията за излизане на съюзническите сили от Афганистан, база за преговори с Русия за обща противоракетна отбрана. Следващата среща на върха на НАТО ще се проведе през 2012 година в Съединените щати.