euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Повече диалог с международните граждански партньори; по-голям акцент върху възстановяването на страните, пострадали от конфликти; обединяване на ресурсите с цел по-голяма ефективност - това са акцентите в новата Стратегическа концепция на НАТО, одобрена от лидерите на страните-членки в първия ден от срещата на върха в Лисабон.

"Тази стратегическа концепция не е просто изложение на принципи или стремежи, това е план за действие, който ясно поставя конкретните стъпки, които НАТО ще предприеме още днес (е, може би от утре). Този план за действие ще бъде изпълнен и ще направи Алианса по-ефективен, по-ангажиран и по-ефикасен от всякога", каза генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Водещите принципи

В новата стратегическа концепция Алиансът:

Потвърждава ангажимента на страните-членки да се защитават взаимно срещу атаки, включително новите заплахи за сигурността;

Ангажира се с предотвратяване на кризи, управление на конфликти и стабилизиране на пост-конфликтни ситуации, включително чрез по-тясно сътрудничество с международните си партньори - предимно ООН и ЕС;

Предлага на партньорите по света повече политическо обвързване с Алианса и съществен принос в оформянето на водените от пакта операции, в които те участват;

Ангажира се за създаване на условия за свят без ядрени оръжия, но препотвърждава, че докато по света има ядрени оръжия, НАТО ще остане ядрен алианс;

Потвърждава твърдия ангажимент да остави отворена вратата към НАТО за всички европейски демокрации, които изпълнят стандартите за членство;

Ангажира се да продължи реформите в посока повече ефективност, ефикасност и гъвкавост, така че данъкоплатците да получат повече сигурност срещу парите, които инвестират в отбрана.

Новите заплахи

Макар че евроатлантическата зона е в мир и заплахата от конвенционални териториални атаки е малка, тя не бива да се пренебрегва, се казва в документа. Но заплахата днес е по-невидима и трудно предсказуема - например, от разпространението на балистични ракети, на ядрени оръжия и други оръжия за масово унищожение. Тероризмът е директна заплаха за сигурността на гражданите на страните-членки, защото екстремистките групи продължават да се разпространяват, а модерните технологии увеличават заплахата от терористична атака с различни видове оръжия. Нестабилността и конфликтите извън границите на НАТО също могат да са директна заплаха за сигурността, включително подхранвайки тероризма, екстремизма, трафика на хора, оръжия и наркотици.

Специално внимание се обръща на новите заплахи за сигурността - като кибер атаките, които стават все по-чести, по-добре организирани и струват все по-скъпо на правителствените администрации, бизнеса, икономиката. Енергийната сигурност е друго ново предизвикателство пред Алианса: „Някои страни-членки ще станат по-зависими от външни енергийни доставчици и, в някои случаи, от външни мрежи за енергийни доставки и разпределение, за своите енергийни нужди.” Енергийните доставки са все-по изложени на риск от прекъсване и това би застрашило икономиката и сигурността на засегнатите страни.

Развитието на нови, високотехнологични оръжия, климатичните промени, недостига на вода, рисковете за човешкото здраве и нарастващите енергийни нужди оформят бъдещата среда на сигурността (или по-точно на несигурността), в която НАТО ще трябва да действа.

Отбрана и възпиране

Най-голямата, класическа отговорност на Алианса остава защита на територията и населението на страните-членки срещу атаки. Възпирането, основано на подходящ микс от ядрено и конвенционално въоръжение ще продължи да бъде сред ангажиментите на пакта: „Докато ядреното оръжие съществува, НАТО ще остане ядрен алианс”. Върховната гаранция за сигурността на Алианса се осигурява от стратегическите ядрени сили, особено тези в САЩ, както и от независимите стратегически ядрени сили на Великобритания и Франция, се казва в документа.

За да изпълни тази своя отговорност, НАТО ще продължи да поддържа и подобрява способностите си да се справи с различните заплахи за сигурността, включително: „ще развива способността да защитава населението и териториите си срещу нападения с балистични ракети като ключов елемент от колективната отбрана” и ще търси активно сътрудничество по отношение на противоракетната отбрана с Русия и евро-атлантическите партньори.

След срещата американският президент Барак Обама коментира, цитиран от Би Би Си: "За първи път се договорихме да развием система за противоракетна отбрана, която е достатъчно силна да покрие цялата европейска територия и население на НАТО, както и САЩ”. Както е известно, Русия също ще получи покана да се включи в общата система. На този етап очакванията са Москва да приеме поне възможността двете страни да проучат въпроса за евентуално сътрудничество.

Контрол над въоръженията и разоръжаване

По отношение на намаляването на ядрените оръжия, в стратегията е записано че целта на НАТО ще бъде „да търси съгласието на Русия за повишаване на прозрачността по отношение на ядрените й оръжия в Европа и преместването им далеч от територията на страните-членки на НАТО. Всякакви по-нататъшни стъпки трябва да отчитат несъответствието с по-големия руски запас от ядрени оръжия с малък обсег”.

Що се отнася до ратификацията на договора СТАРТ от американския Сенат, която е заплашена, ако не от провал, то от забавяне, Расмусен коментира: „Забавяне на ратификацията на договора СТАРТ ще бъде унищожително за сигурността в Европа, затова силно препоръчвам на всички участващи страни да направят максимално възможното, за да осигурят по-бързата ратификация на договора”.

Поуките от Афганистан и Западните Балкани

„Уроците, които научихме от операциите на НАТО, особено в Афганистан и в Западните Балкани, показват ясно, че за ефективното управление на кризи е необходим по-широк, политически, граждански и военен подход. Алиансът ще се ангажира активно с други международни актьори преди, по време на и след кризите за да насърчи сътрудничеството в анализирането, планирането и извършването на дейностите на терен, с цел максимално сближаване и ефективност на цялостните международни усилия”.

Запитан от журналисти дали пактът не е научил урока си с 9 годишно закъснение, Андерс Фог Расмусен отговори, че за такъв извод никога не е късно. И подчерта, че „НАТО няма амбицията да играе водещата роля в гражданското възстановяване и развитие. Но ние ще усъвършенстваме способността си да взаимодействане с цивилни актьори като ООН, Световната банка, Азиатската банка за развитие и т.н.”. По отношение на Афганистан, Расмусен обясни, че преходният период ще започне в началото на 2011 и трябва да завърши през 2014. Той прогнозира, че и след това в страната ще остане международно военно присъствие, но не с военни, а с подкрепящи функции, например обучение на афганистанските сили.

„Уроците” ясно личат в конкретните задачи, които си поставя Алиансът. За първи път, подчерта Расмусен, се предвижда сформирането на „подходящ, но умерен граждански капацитет за управление на кризи, който да си сътрудничи по-активно с гражданските партньори”. НАТО се ангажира да подобри интегрираното гражданско-военно планиране, да работи за обучение и развитие на местни сили в кризисните зони, така че местните власти да могат колкото се може по-бързо да поддържат сигурността без външна помощ; да обучи цивилни специалисти от страните-членки, които да са на разположение за бързо разполагане в определени мисии на Алианса, способни да работят паралелно с воненния персонал и с цивилни специалисти от партньорски страни и институции; да се разширят и интензифицират политическите консултации вътре в Алианса и с партньорите, на регулярна база и по време на всички фази на кризите - преди, по време на и след.

Израелски журналист попита генералния секретар на НАТО защо в проекта за концепция, подготвен от екипа на г-жа Мадлин Олбрайт (бивш американски държавен секретар), са били изрично споменати Иран и конфликта в Близкия Изток, а липсват в официалния вариант на документа.

Расмусен отговори, че НАТО не е ангажиран като организация в конфликта в Близкия Изток. Дали би могъл да се ангажира, е трудно да се предвиди, коментира Расмусен. Първо трябва да има мирно споразумение, после страните трябва да поискат международна помощ, а ООН трябва да даде мандат за такава операция, така че е твърде рано да правим догадки, каза Расмусен. Що се отнася до Иран, без да споменава страната, той обясни, че в стратегическата концепция изрично е посочена опасността от разпространението на балистичните ракети и нуждата от обща противоракетна отбрана.

Партньорите

Специално внимание новата стратегическа концепция обръща на отношенията с Европейския съюз, който е определен като „единствен по рода си и значим партньор на НАТО”. Алиансът признава важността на една по-силна и по-способна европейска отбрана и в този смисъл "приветства влизането в сила на Лисабонския договор, който дава рамката за засилване на способностите на ЕС да се справи с общите предизвикателства". НАТО и ЕС могат да играят допълваща и взаимно подсилващи се роли в подкрепата на международния мир и сигурност, пише в документа.

Конкретните стъпки са засилване на стратегическото партньорство с ЕС; на практическото съдействие в кризисни операции - от координирано планиране до взаимна подкрепа на терен; разширяване на политическите консултации по всички въпроси от общ интерес; по-пълно сътрудничество в развитието на капацитета, за да се минимизира дублирането и да се максимизира ефективността на разходите.

На срещата на върха на НАТО присъстваха „трите лица” на ЕС, според Лисабонския договор - президентът на Съвета Херман ван Ромпой, Върховният представител по външната политика и сигурността Катрин Аштън и председателят на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу. Това провокира турски журналист да поиска от генералния секретар на НАТО обяснение за присъствието на ЕС на съвета на НАТО.

„Срещата на върха НАТО-ЕС не се състоя, защото Турция наложи вето заради кипърския въпрос. Имате ли техническо обяснение защо господин Барозу и г-жа Аштън са тук? Това не е ли начин да се заобикали турското вето?”, попита журналистът. Андерс Фог Расмусен отговори спокойно, че няма никакво заобикаляне, а представителите на ЕС са поканени да присъстват и да споделят мнение, защото, напомни той, те нямат право на глас в Съвета на НАТО.

„НАТО не е заплаха за Русия”,

изрично е записано в документа. „Напротив, ние искаме да видим истинско стратегическо партньорство ежду НАТО и Русия и ще действаме в тази посока, с очакването за реципрочност от Русия”. Въпреки различията по определени въпроси, НАТО продължава да смята, че е от полза на общата сигурност двете страни да имат силно и конструктивно партньорство, базирано на взаимно доверие, прозрачност и предсказуемост. ”Затова сме решени да засилим политическите консултации и практическото сътрудничество с Русия в областите от общ интерес, включително противоракетната отбрана, анти-тероризма, борзата с наркотиците и пиратството и повишаването на международната сигурност”.

Стратегията казва, че НАТО ще продължи да развива партньорството с Украйна и Грузия, в рамките на комитетите НАТО-Украйна и НАТО-Грузия, на базата на решението от срещата на върха в Букурещ през 2008-а и като отчита евротланическата ориентация или аспирации на всяка от двете страни. Така, на практика, се потвърждава „висящият” статут на двете страни, които така и не получиха ясна перспектива за членство в Пакта.

НАТО се ангажира да съдейства за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани; да задълбочи сътрудничеството с настоящите членове на Средиземноморския диалог и да бъде отворен за включване в него на други страни от региона; да развива по-дълбоко партньорство в областта на сигурността с партньорите от Залива и да остане готов да приеме нови партньори в Истанбулската инициатива за сътрудничество.

Повече сигурност с по-малко средства

По време на цялата подготовка на новата стратегическа концепция на НАТО, Андерс Фог Расмусен неведнъж подчерта, че едно от най-големите предизвикателства е тя да бъде изпълнена в условията на бюджетните съкращения и намалените разходи за отбрана на национално ниво. Затова трябва да обединим ресурсите си и да приоритизираме по-добре, каза Расмусен в Лисабон, като даде за пример последните договори в областта на отбраната между Франция и Великобритания. Целта е данъкоплатците да получат повече сигурност срещу парите, които инвестират в отбрана, коментира генералният секретар на НАТО .

Очаквайте на euinside още материали от срещата на НАТО в Лисабон - по темите за изтеглянето от Афганистан и отношенията с Русия.