euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Представете си едни и същи хора, едни и същи министри плюс-минус няколко държави, да се събират в два различни формата и да се държат като че ли между единия формат и другия има Китайска стена.

Така образно министърът на външните работи Николай Младенов описа отношенията между Европейския съюз и НАТО. Министърът изнесе публична лекция на тема „НАТО след Лисабон: новите тенденции в новата концепция”, по покана на Атлантическия клуб в България.

Неочаквано дори за организаторите към лекцията имаше толкова голям интерес, че до последния момент в залата се внасяха допълнително столове. Тя все пак се оказа недостатъчна да побере дипломатите, военните, политиците, медиите и всички граждани, дошли да чуят обобщението на министър Младенов за срещата на върха на НАТО в Лисабон.

Темата за отношенията между ЕС и НАТО беше един от основните акценти в речта на министър Младенов. Той я определи като „много болезнена тема”: „Оказва се, че по-лесно можем да формулираме приоритетите на стратегическтото си партньорство с Русия, отколкото да постигнем онова ниво на сътрудничество между НАТО и ЕС, от което се нуждаем. Това в бъдеще ще бъде едно от най-трудно предолимите предизвикателства за алианса”. Проблемът не е просто политически или интелектуален, а има съвсем реални измерения, обясни министър Младенов и даде пример с мисията на ЕС в Босна и Херцеговина, където най-големият контингент е турският. „Същевременно, обаче, Турция не може да участва в командването на тази операция, защото НАТО и ЕС нямат споразумение за обмен на касифицирана информация”, подчерта г-н Младенов.

„Когато ЕС изпрати своите хора в Афганистан, силите на НАТО не могат да ги защитават, защото ЕС и НАТО не са постигнали онова споразумение, от което се нуждаем, за да може това да се случва. Когато НАТО разработва нови технологии, за да предпазва своите войници от импровизирани експлозивни устройства, не може да ги сподели с ЕС и той трябва да разработва своя защита. И по този начин всички ние харчим пари и на двете места за две неща.”

Запитан от журналист доколко е тревожно това положение, министър Младенов се пошегува: „Не е тревожно до степен да не може да спим през нощта”. Но обясни, че проблемът е главно в дублирането на разходи за неща, които могат да се правят заедно.

Този проблем е отчетен и в новата стратегическа концепция на НАТО, приета в Лисабон. В нея Европейският съюз е определен като „единствен по рода си и значим партньор на НАТО”. Алиансът признава важността на една по-силна и по-способна европейска отбрана и в този смисъл "приветства влизането в сила на Лисабонския договор, който дава рамката за засилване на способностите на ЕС да се справи с общите предизвикателства". НАТО и ЕС могат да играят допълваща и взаимно подсилващи се роли в подкрепата на международния мир и сигурност, пише в документа.

Запитан настойчиво от публиката дали Турция е в основата на проблема между ЕС и НАТО, министър Младенов отговори: „Турция е страната, която най-силно защитава идеята за това, че трябва да се преодолеят проблемите в сътрудничеството между НАТО и ЕС, с аргументи, които са изключително разумни и реални. Желанието на Турция да се включи в Европейската отбранителна агенция е разбираемо, желанието на Турция да участва съвместно с ЕС в командването на операции, които изпълняваме заедно, е логично. Проблемът не е, че има недоверие към Турция, защото такова недоверие няма. Турция е лоялен член на НАТО. Проблемът е политически и е свързан с други нерешени противоречия в някои страни-членки на ЕС, които трябва да намерят решението си колкото се може по-скоро.”

Според източник на европейското онлайн издание EUobserver, формулирането на текста за отношенията с ЕС в стратегическата концепция на НАТО се е оказало препъни-камъкът в писането на документа, заради Турция. Обсъждането на краткия параграф е продължило три дни и е удължило официалната вечеря на лидерите на НАТО на 19-и ноември. В края на краищата, след формулировката за общите предизвикателства на двете организации, изрично е отбелязано ”Съюзниците ни извън ЕС допринасят значително за тези усилия”. В текста има и други формулировки, очевидно добавени по настояване на Анкара.

Напрежението между Турция и ЕС е главно по линията на кипърския въпрос, но не само. Турция настоява за членство в Европейската отбранителна агенция и консултации в рамките на общата европейска външна политика и политика на сигурност, в замяна на членството си в нефункциониращия Западноевропейски съюз. Кипър, обаче блокира турските щения, а Турция от своя страна е определила като „напълно нелогично” искането на Кипър да участва в заседанията на НАТО, пише EUobserver. Изданието цитира официални европейски представители, според които е „невъзможно” да си представят Турция да има думата в политическото планиране на военните мисии на ЕС, както настоява Анкара.

На срещата на върха на НАТО присъстваха „трите лица” на ЕС, според Лисабонския договор - президентът на Съвета Херман ван Ромпой, Върховният представител по външната политика и сигурността Катрин Аштън и председателят на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу. Това провокира турски журналист да поиска от генералния секретар на НАТО обяснение за присъствието на ЕС на съвета на НАТО.

„Срещата на върха НАТО-ЕС не се състоя, защото Турция наложи вето заради кипърския въпрос. Имате ли техническо обяснение защо господин Барозу и г-жа Аштън са тук? Това не е ли начин да се заобикали турското вето?”, попита журналистът. Андерс Фог Расмусен отговори спокойно, че няма никакво заобикаляне, а представителите на ЕС са поканени да присъстват и да споделят мнение, защото, напомни той, те нямат право на глас в Съвета на НАТО.

В лекцията си българският външен министър обясни, че има добри идеи за бъдещото сътрудничество между ЕС и НАТО - например идеята президентът на Европейския Съвет Херман ван Ромпой и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен да разработят план за максималните възможности за сътрудничество в настоящия момент. Напоследък има практика на заседанията на министрите на НАТО да присъства Върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън, а от своя страна генералният секретар на пакта Расмусен да присъства на заседанията на Европейския съвет по външна политика, когато се обсъждат решения, свързани със сигурността, обясни министър Младенов.

Важното за България е, че тя вече не се присъединява, а участва пълноценно в НАТО и формулира част от приоритетите на Алианса, подчерта Николай Младенов. И си пожела: „В НАТО България е страна, която не само иска, но и дава. Дай Боже в един момент да можем да кажем това и за участието си в Европейския съюз!”