В търсене на (не)в ъзможната ядрена сигурност
Ралица Ковачева, April 14, 2010
В момента в света има повече от 2000 тона плутоний и високообогатен уран, собственост на десетки държави, смятат американски експерти. В същото време има терористични и престъпни групи, които се стремят да се сдобият с ядрени оръжия и следователно търсят необходимите за целта материали и експерти. Документирани са 18 случя на кражби или загуба на плутоний и високо обогатен уран, а вероятно има и липси, които още не са открити.
На фона на тези факти, 49 от световните лидери се събраха във Вашингтон 
в търсене на ядрена сигурност. Безпрецедентният форум беше организиран от президента Барак Обама и е част от неговата „антиядрена офанзива” в последните седмици. В новата ядрена стратегия на САЩ Обама пое ангажимент да намали ядрения арсенал на страната и да се въздържа от ядрени опити. На 8 април в Прага Барак Обама подписа договора START за 30-процентно съкращаване на стратегическите оръжия с руския президент Дмитрий Медведев.
В речта си при закриването на форума президентът на САЩ обяви постигнатия консенсус между участниците, че ядреният тероризъм е най-голямата заплаха за международната сигурност. А най-ефективният начин да се попречи на терористите да се сдобият с ядрени материали е чрез защитата на тези материали и предотвратяването на контрабандата им. Обама изрази задоволството си, че всички страни са подкрепили поставената от него цел още миналата година в Прага - в рамките на 4-годишен период да бъде повишена сигурността на всички ядрени материали по света.
„ Това е амбициозна цел и ние нямаме илюзии, че ще ни бъде лесно. Но спешността на заплахата и катастрофалните последици дори от един-единствен акт на ядрен тероризъм изискват да се положи усилие, което е едновременно смело и прагматично. И това е цел, която може да бъде постигната”
В заключителното комюнике на форума държавите се ангажират да спазват отговорностите си по поддържане на ефективна сигурност на своите ядрени материали и мощности, включително и чрез усъвършенстване на националните закони и политики и „да не позволяват на недържавни субекти да придобият информация или технология, използваща (ядрени) материали за злонамерени цели”. В същото време се подчертава, че „въвеждането на строги правила по отношение на ядрената сигурност не бива да нарушава правото на държавите да развиват и използват ядрена енергия за мирни цели и технологии”.
В рамките на двудневния форум бяха проведени огромно количество 
двустранни срещи и всяка страна пое конкретен ангажимент. Русия, например, обяви че ще затвори последния си реактор за производство на плутоний с военно предназначение. И се договори със САЩ за елиминиране на общо 68 тона оръжеен плутоний, достатъчен за производството на 17 хиляди ядрени оръжия. Плутоният ще бъде използван за производство на ядрена енергия.
Канада се съгласи да се откаже от значително количество високообогатен уран, а Украйна, Чили и Мексико - от целия си резерв. Много държави подписаха международни документи свързани с ядрената сигурност, по които досега не са били страна. Участниците в срещата приеха подробен работен план, чието изпълнение ще бъде отчетено на следващата среща на върха в Южна Корея през 2012 година.
На форума не бяха поканени представители на Северна Корея и Иран заради спорните им ядрени програми. ВВС съобщи, че Иран свиква свой алтернативен ядрен форум този уикенд в Техеран, на който са поканени външните министри на 15 страни. Заради опасения от натиск за предполагаемата си ядрена програма, Израел беше представен във Вашингтон не от премиера Бенямин Нетаняху, както беше предвидено, а от министъра на разузнаването и атомната енергия Дан Меридор.
Вестник „Washington Post” отбелязва, че някои важни въпроси не са били засегнати от участниците във форума. Например за стотиците цивилни изследователски реактори по света, които използват високообогатен уран и конвертирането им към нискообогатен е скъпо. Или въпроса трябва ли да се извлича плутоният от отработеното ядрено гориво в атомните електроцентрали, който може да се използва и за направата на атомни бомби.
Изданието цитира руския президент Дмитрий Медведев, който определя форума като „пълен успех”, но допълва, че има още много работа в това отношение: „Надявам се, че ние няма просто да се приберем у дома с чувство на щастие”.