Отвъд протестите: опозицията и добрият цайтгайст в Русия
Драгомир Иванов, March 12, 2012
Месец преди президентските избори в Русия, очаквано спечелени от премиера Владимир Путин, основният му противник Михаил Ходорковски писа във в. "Новая газета": "Тези избори са борба на символи, а не реална възможност народът да избере своя конституционен гарант. Важно е да покажем накъде искаме да вървим, тъй като главното идва след 4 март."
В дните преди 4 март писателят Григорий Чхартишвили, известен под псевдонима Борис Акунин, обясни в блога си защо няма да гласува за нито един от петимата кандидати: "Опозиционното движение още не е съзряло за солидарни действия. Никак не е удивително, отчитайки нежната тримесечна възраст на нашето гражданско общество", казва Акунин, един от авторитетите на демонстрациите, провокирани от съобщенията за фалшификации на изборите за Дума (долната камара на парламента) през декември.
Пратеният в наказателна колония олигарх Ходорковски и майсторът на интелектуалните кримки Акунин изразяват централния извод от руските събития. А той е: колкото по-отрано опозиционната енергия се канализира в единна, целенасочена и дългосрочна стратегия, толкова по-голям е шансът за промяна на системата.
Тримесечната свобода и нейните поуки
По време на протестите от декември насам (в които оптимистите съзряха наченки на арабски сценарий - пресилено очакване за руската среда) се случиха колкото радващи, толкова и натъжаващи неща. Позитивно беше изненадващо бързото освобождаване от вцепенението, в което мнозинството руснаци бяха изпаднали откакто Владимир Путин влезе в Кремъл (2000). Публичното слово преживя неочакван ренесанс. За три месеца тежката (авто)цензура в руските 
медии започна да се пропуква и в един момент изглеждаше, че едва ли не острите и директни критики срещу Путин и обкръжението му са част от добрия тон, проява на медиен шик.
Преоткритата свобода, напомняща свръх-говоренето и трескавия глад за информация през перестройката, обаче не успя да компенсира липсата на обмислена програма “анти-Путин”. Като лица на бунта се заявиха фигури с разнородни интереси и мотивация. Привидно в един отбор застанаха хора като Едуард Лимонов (основател на Национал-болшевишката партия), блогърът-юрист с шовинистични залитания Алексей Навални и бивши висши чиновници с могъщ апетит към властта - Борис Немцов (вицепремиер през 1997-1998 г.) и Владимир Рижков (депутат от 1993 до 2007 г., когото Елцин назначи за вицепремиер, но Рижков се отказа). До тях се наредиха и доскорошните сътрудници на Владимир Путин - някогашният премиер Михаил Касянов и Алексей Кудрин, който оглавяваше финансовото министрество до миналия септември. Последните, впрочем, най-много допринесоха за дискредитирането на опозицията, а мнозина граждани останаха с горчивия усет за пореден спектакъл, разиграван от вечни кариеристи.
Донякъде приемлива от гледна точка на политическата нормалност беше кандидатурата на основателя на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински, но опозиционерите трябваше да предвидят, че ЦИК няма да го допусне до участие в изборите. В кризисен порядък след това те се опитаха да изтласкат напред младия предприемач Михаил Прохоров, който събра немалка подкрепа (около 8%), но не успя да разсее съмненията не само към произхода на своето богатство, но и към мотивите си за участие в надпреварата. Наблюдатели, сред които и Акунин, отбелязаха, че Прохоров всякак се въздържа да атакува Путин, вероятно за да не си разваля отношенията с новия стар президент. Самостоятелната игра на 46-годишния олигарх породи впечатлението, че той по-скоро трупа политически капитал за бъдеще, отколкото реално се бори за властта. Същото пролича и при популярния борец срещу корупцията Навални, който през декември обяви, че създава собствена партия за участие в президентските избори, но в крайна сметка не се кандидатира.
Тезисите на Иларионов - добро начало
Несъмнен успех на опозицията все пак беше координирането на усилията за проследяване честността на изборите чрез сдружението "Лига на избирателите". Благодарение на него 100 000 уеб камери показваха какво се случва в секциите, а десетки хиляди доброволци документираха измамите.
Отвъд наблюдаването на изборите и свикването на митинги обаче стана ясно, че опозицията още не разполага с програма за следващи стъпки. Без последствия останаха например "Декемврийските тезиси за гражданите на Русия" от икономиста Андрей Иларионов. Бившият икономически съветник на Владимир Путин, който през 2005 г. напусна Кремъл заради несъгласие с модела на държава, наречена от него "държава от корпоративен тип", предложи подробен план за "мирно възстановяване на правовия ред и политическата свобода". Той предвижда да се създаде Общо гражданско движение за сваляне от власт на Путин и Медведев, след което Кръгла маса да подготви Учредително събрание, което да напише нова конституция на Русия. Тезисите на Иларионов предизвикаха силен отзвук в онлайн форуми и експертни групи, но не намериха резонанс сред водачите на протестите.
Поле за изява на гражданското общество все пак не липсва. Руското 
общество в момента е, грубо казано, разделено на три части. Приблизително една трета подкрепят Путин, една трета са против, а останалите са по-скоро аполитични хора, които се опасяват от промени. Именно политически апатичните са обект на засилената държавна пропаганда с внушения за разпад, ако се случи "оранжев сценарий", по подобие на революцията в Украйна през 2004-2005 г.
Възмущението стихва, напрежението остава
Проучване на анализаторския център "Левада" от февруари показа, че едва 19% от руснаците биха искали да видят след изборите през 2018 г. отново Путин като президент. 6% от запитаните биха подкрепили Медведев, а 24% се обявяват за "друг политик". Директорът на "Левада" Лев Гудков твърди, че най-многобройната в момента група са непризнаващите легитимността на изборите - 35%. Той очаква вълната на възмущението постепенно да спадне, но напрежението да се запази, тъй като недоволството и недоверието към властта ще се усилват. Инфлацията бързо изяжда обещаните в кампанията финансови добавки на държавните служители, очертава се вдигане на пенсионната възраст. През лятото се очаква покачване и на основните потребителски цени, които изкуствено бяха задържани заради изборите.
Повечето коментатори са единодушни, че разделението по линията "за Путин" и "против Путин" ще определя публичния живот в Русия месеци напред. Причините са все повече икономически: както всички хора и руснаците се интересуват най-вече от стандарта си на живот.
Шокиращ пример за действителните настроения в Русия са масовите прояви, свикани в Москва за отбелязване победата на Владимир Путин. В тях участват хиляди обикновени и бедни руснаци, които срещу мизерни суми от 500 рубли (около 13 евро) са се съгласили да подкрепят новия стар президент. Още по-тъжно е, че повечето от тях си остават само с обещанията за хонорар, а парите потъват в джобовете на "бригадирите".
Но тези "непретенциозни масовици" изграждат нова общност в Русия, която може да прерасне в антипутинско мнозинство, смята журналистът Иля Милщейн в статия в опозиционния сайт "Грани.ру". Десетки, ако не стотици хиляди, те сами предлагат услугите си и се свързват с отговорниците по масовките в Кремъл. Съзидатели на "общество на взаимна употреба на народа и властта", те не са нито "за", нито "против" Путин. Те са "за" самите себе си и за дребни копейки са готови да издигат плакати в чест на всеки, който плаща.
До няколко години, ако цените на енергоносителите не спаднат, тези застрашително обедняващи руснаци ще станат милиони. "И един ден всички те, наглед иначе много позитивни хора, разминали се с обещаните им пари, заедно ще се отправят и ще потърсят сметка от своите бригадири. При вида на тази тълпа всички ОМОН-овци (спецчастите) ще се разбягат", прогнозира Милщейн.
Путин залага на лавираща тактика
Този път Владимир Путин плати висока цена за победата си: с войнствената
си реторика и охулването на противниците той раздели страната на две, коментира един от задълбочените познавачи на Русия - кореспондентът на германското списание "Фокус" Борис Райтшустер. От едната страна са тези, които смятат Путин за спасител на нацията или поне за по-малкото зло – това са жители на провинцията, информиращи се главно от прокремълската телевизия, за които новият стар президент означава стабилност и подем.
От другата страна стоят представителите на нововъзникващата средна класа, хората от големите градове, които все повече надигат глас срещу системата и асоциират "националния лидер" със стагнацията, чиновническото своеволие, корупцията и липсата на правов ред. Те се чувстват силно засегнати от надменността, с която Путин им представи размяната на ролите с Медведев и с машинации уреди победата на "Единна Русия" през декември, а после ги обиди като "агенти на Държавния департамент" и борци срещу СПИН, накичени с презервативи по реверите. Но тъкмо тези граждани са жизнено необходими за все още несъстоялата се модернизация на Русия - а сега мнозина от тях са готови да емигрират, обяснява Райтшустер.
В третия си президентски мандат Владимир Путин вероятно ще търси път между демонстрантите и застъпниците на своя режим. Опозиционерите следва да очакват лавираща тактика - президентът ще се опитва хем да успокои хардлайнерите в обкръжението си, хем да не прекалява с насилието. На първо време е логично да се предположи, че той ще извади от нафталина обещанията от началото на мандата на Медведев през 2008 г - за реформиране на икономиката, нужда от иновации и т.н., с които временно да замаже очите на вътрешната и външната публика.
Но духът на протестите в Русия вече е излязъл от бутилката. "През изминалите години пресушеният политически ландшафт по-скоро беше предимство за Путин. Сега е обратното. Няма предпазна клапа за недоволството, хората излизат на улицата, вече не вярват на системата и не се остават да бъдат омотани в нея", казва Райтшустер. Според него "духът на времето работи срещу Путин".
Този Zeitgeist може да се окаже благотворен, но може и да се провали. Руската история е богата на зли духове, но все пак понякога е населявана и от добри (Петър I, Екатерина II ...). От гражданите, престрашили се да избутат отвътре-навън тапата на бутилката, сега зависи как ще култивират новия дух.