Владимир Путин - чрезвичаен кандидат в обичайни избори
Драгомир Иванов, January 25, 2012
Напоследък руският премиер Владимир Путин отбелязва значителна медийна активност. В рамките само на седмица той написа 2 статии - една за предизвикателствата пред Русия в "Известия" и друга по "националния въпрос" (в "Независимия газета"), а между тях намери време и за дълга беседа с главни редактори на медии. Комуникационната офанзива не е изненадваща в светлината на насрочените за 4 март президентски избори в Русия, където успехът на кандидата Владимир Владимирович не изглежда съвсем сигурен.
В статията "Русия се концентрира - предизвикателства, на които трябва да отговорим", публикувана в официоза "Известия" на 16 януари, личи усърдният труд на кремълските стратези и желанието на г-н Путин да демонстрира повратливост в навечерието на очертаващата се като трудна президентска битка и в условията на набиращи сила протести. Констатации и изводи, които допреди половин година звучаха като светотатство от устата на критиците, днес се леят свободно. Премиерът например признава, че икономиката, базирана на приходите от горивата вече няма потенциал. Или, че много руснаци са заети в производства с архаични и опасни за здравето и околната среда технологии.
Г-н Путин пробва и завой към гражданското общество. Гражданската инициатива трябва да стане двигател на растежа, който е невъзможен без личната отговорност. Признавайки, че обществото страда от недостатъчното доверие между хората и нежелание за обществена дейност, премиерът обещава програми за насърчаване на неправителствените организации. Като задача през следващия президентски мандат той определя довършването на реформите в политическата система и създаването на структури за социална защита и икономика, които да поддържат устойчив държавния организъм.
Статията подчертава също, че средната класа в Русия вече обхваща 20-30% от населението (при 5-10% през 1998) и тенденцията към нарастване на дела на младите висшисти (57%). Премиерът анонсира централното предизвикателство през Русия: да използва "образователния тласък" ("образовательный драйв") на младото поколение, наред с мобилизация на средната класа и готовността й да носи отговорност за благосъстоянието си.
Някои параграфи обаче хвърлят друга светлина върху ценностните ориентири в Кремъл и намерението на стратезите там да продлъжават с играта по тънката струна на пост-съветската носталгия. Според г-н Путин "Русия днес излезе от дълбокия спад, последвал краха на тоталитарния модел на социализма и разпада на Съветския съюз". В статията се отбелязва още: "достигнахме и надминахме стандарта на живот в най-благополучните години на СССР". Изтъква се също, че реалните доходи на руснаците са превишили 4 до 5 пъти нивото от 1989 г., което според г-н Путин е "пикът в развитието на СССР".
Статията предлага и обяснение защо Владимир Путин се явява на президенските избори: през 1999 г., когато станал премиер, а после президент, държавата била в дълбока системна криза. Групата съмишленици, които му било отредено да оглави (с подкрепата на мнозинството граждани), извела Русия от задънената улица на гражданската война, предоляла хребета на тероризма, възстановила териториалната цялост и конституционния ред, съживила икономиката ... "И днес виждаме, че направеното е било ефективно, виждаме и какво да се коригира".
Риторика и флирт с несъгласните
Риториката в статията обаче противоречи на някои данни. Според европейско проучване от август 2011 г. на германската Фондация за изследване на бъдещето руснаците продължават да се чувстват като най-нещастните хора на Стария континент. Любимата група на премиера – младите хора, всъщност никак не харесва страната си, допълва картината проучване на официозния Център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) от същото лято: според ВЦИОМ 40% от руснаците на възраст 18-24 години искат да емигрират.
Изглежда, че Владимир Путин опитва да флиртува. Не само със средната класа, но и с все по-разнородната група на недоволните. Според допитване на ВЦИОМ от декември 2011 г. 34% от руснаците подкрепят исканията на участниците в протестите срещу изборните фалшификации. И макар че, както изглежда, не биха се втурнали да свалят властта, в Кремъл, потенциалът им буди притеснение.
Това, че Владимир Путин е притеснен и изнервен от усложняването на 
замисъла за безпроблемно завръщане в Президентството, личи и от зачестилите му словесни изблици. През декември 2011 г. той каза, че лентичките на демонстрантите му заприличали на презервативи. На срещата с медийните шефове на 18 януари пък се прояви като ксенофоб и свърза опозиционната дейност на писателя Борис Акунин (чието истинско име е Григорий Чхартишвили) с грузинския му произход. А на главния редактор на критичното радио "Ехото на Москва" Алексей Венедиктов рече: "Ето, аз не Ви се обиждам, когато от сутрин до вечер ме заливате с диария".
Засега стратегията е разместване на пешките и приласкаване на разнородната опозиция, докато в редиците й навлизат троянски коне като доскорошния финансов министър Алексей Кудрин или близката до семейството (но с добър обществен нюх) светска хубавица Ксения Собчак, дъщеря на някогашния петербургски кмет и ментор на Путин Анатолий Собчак. Рокадите в навечерието на Нова година, когато вицепремиерът Сергей Иванов беше назначен за шеф на администрацията в Кремъл, а омразният на опозицията заместник-ръководител в президентската администрация Владислав Сурков стана вицепремиер също трябваше да се изтълкуват като (готовност за) реформи. Не е изключено премиерът да реши да уволни дори шефа на ЦИК Владимир Чуров (както искат протестиращите), но това няма да промени съществено картината.
Залогът на системата "КГБ на власт"
Не бива да се забравя, че Владимир Путин всъщност е лице и острие на могъща прослойка, забогатяла и получила достъп до властта в хаоса на 90-те. Освен хора от тайните служби, получили достъп до огромни материални ресурси, зад него стоят олигарси със стотици милиарди долари от природните богатства. КГБ и бизнесът вече са постигнали симбиоза, която им позволява да упражняват цялостна власт върху гигантската държавна машина.
Най-близкият кръг на премиера и кандидат-президент е т.нар. Кооперация "Озеро", по името на сдружението, което през 1996 г. той и негови колеги от Санкт Петербург създават за своите крайезерни дачи. Днес тези функционери и милиционери от Северната столица са най-близките му помощници и ръководят стратегически отрасли - от "Газпром" и "Роснефт" през цветните метали и банките чак до медиите.
Така че не само Кремъл и неподсредственото обкръжение на кандидат-президента, но и много от звената в системата "КГБ на власт" (по израза на френския изследовател Тиери Волтон) ще впрегнат значителни сили в преизбирането му. Основната цел ще бъде победа от първи тур, за да не се повтори неприятната ситуация от 1996 г., когато Елцин отиде на балотаж срещу комуниста Генадий Зюганов. Този път изходът от втори тур (където отново може да се класира Зюганов) би бил твърде непредвидим.
Всичко това създава условия за съпровождане на изборите през март с големи нарушения. Не само заради високия залог за хората около и зад Владимир Путин, но и заради вкоренената в Русия култура на чиновническа безнаказаност, която трудно ще се стъписа пред камерите в избирателните секции.
Освен всичко друго, мнозинството руснаци остават аполитични, а г-н Путин още се радва на силна подкрепа, особено в провинцията. На мнозина им е дошло до гуша от неговото управление, но не биха тръгнали да го свалят. Според декемврийското изследване на ВЦИОМ едва 11% са готови да участват в протести срещу изборните фалшификации. Тази особена логика на пасивно и домашно недоволство много напомня сегашната ситуация в България.
Оптимистичният поглед към събитията в Русия може да се изрази с думите на писателя Владимир Войнович пред The Los Angeles Times. За последните 10 години Владимир Путин безнадеждно остаря, подобно на "пишеща машинка в компютърната епоха". Дори и да предложи убедителна либерална програма, хората няма да се вслушат, тъй като вече са го разлюбили, смята писателят. Струва си обаче да припомним и коментара на Ото фон Бисмарк, Железният канцлер на Германия от края на 19 век, който навремето е имал доста главоболия с Русия: "Никога не воювайте с руснаците. На всяка ваша военна хитрост те отговарят с непредсказуема глупост".