Президентът Плевнелиев: Крим е Европа

Аделина Марини, June 8, 2016

Русия, евроскептиците и интеграцията на ЕС бяха основните теми в речта на президента Росен Плевнелиев пред Европейския парламент. Най-голям фокус в нея имаше Русия и нейната дестабилизираща роля за ЕС. Не по-малко деструктивен фактор, според него, е и британският референдум, както и игнорирането на Западните Балкани. Плевнелиев предложи и нов икономически модел на развитие на ЕС, който подкрепя споделената икономика. Оценката на държавния глава за състоянието на Европа в момента е, че тя е изправена пред най-тежката заплаха за сигурността си от Втората световна война насам. "Същото поколение, което свали Берлинската стена, в момента гради нови стени в самото сърце на Европа", каза г-н Плевнелиев и беше аплодиран на няколко пъти в залата, която първоначално беше полупразна, но постепенно се изпълни.

Русия иска да унищожи ЕС

Президентът не се съгласи с оценката на Москва, че в момента светът е в период на нова Студена война. Той повтори тезата си отпреди две години, изразена на Мюнхенската конференция по сигурността, че в момента светът се намира във време на Студен мир. "Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото виждаме конфронтация и методи от времето на Студената война - пропагандни войни, кибератаки, прокси- и хибридни войни. А някои държави станаха 'студени', дестабилизирани и отслабени чрез замразени конфликти", заяви президентът.

Той призова Западът да не се поддава на провокациите на Русия, която иска нов световен баланс със сфери на влияние и интереси, разпределени между Великите сили. "Запътваме ли се към нова Ялтенска конференция?", попита държавният глава. "Ако Западът позволи това, ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа", добави той и получи силни овации от евродепутатите. Целта на политиката е да модернизира, образова, да търси решения в дипломацията, а не да се бие. Разрушените общества може да се поправят само от хората, не от Великите сили.

Колкото и да не искахме никога повече война в Европа, днес тя е факт - в Украйна. "За мен, за нас, Крим е Украйна, а Украйна е Европа", заяви президентът. Според него, липсата на добри познания за миналото е причина за популизма и завръщането на национализмите. Кремъл се опитва да дестабилизира ЕС като всява недоверие в самата същност на европейския проект. Опитва се да унищожи основите на ЕС, а те, според Росен Плевнелиев, са единство, солидарност и върховенство на закона. Той няколко пъти посочи върховенството на закона като основна европейска ценност. Президентът смята, че на този етап кремълският план успява. "Изглежда, че в момента не постигаме никакъв напредък. Заседнали сме и сме спрели единствения двигател, който имаме - интеграцията. Дръпнахме спирачката на разширяването, Шенген и други", каза той.

България е против Европа от меню

Българският президент се обяви категорично против Европа на няколко скорости и предупреди, че това би отслабило европейския проект. "Самото подозрение, че можем да приемем Европа да бъде изградена на различни скорости изпраща послание на съмнение за европейския проект. Предполага неравенство. Ще бъде грешка да се подценява потенциала за развитие в някои части на Европа, например Балканите. Ще бъде историческа грешка те да не бъдат подкрепени или да бъдат оставени на външното влияние на бивши империи", заяви Росен Плевнелиев и предупреди, че без значение какъв ще бъде резултатът от референдума за членството на Великобритания в ЕС на 23 юни, трябва да се избягва "унищожителната природа" на дискусията за "Европа от меню". "Не можем да си избираме или да отказваме солидарност и да превръщаме ЕС в съвкупност от договорени отношения, защото всяка страна има различни проблеми, но играта на баланси е имала ужасяващи резултати в миналото".

Това послание е особено важно преди референдума във Великобритания на 23 юни, тъй като амбицията на британския премиер Дейвид Камерън е, ако страната му избере да остане в ЕС, да работи за по-хлабав съюз. Някои от неговите искания бяха приети от лидерите на страните-членки.

Росен Плевнелиев смята, че евроскептиците не може да бъдат убедени и затова трябва да бъдат мобилизирани проевропейците. Лекарството е повече солидарност, човечност, емпатия, повече върховенство на закона, образование и повече интеграция. Той цитира първия демократично избран президент на България, покойният доктор Желю Желев: "Демокрацията може да се излекува само с повече демокрация". Плевнелиев призова ЕС да се заеме с повече интеграция. "Не бива да допускаме Европа да изпадне в морална криза - криза на липсата на солидарност, криза на ценностите". Той призова интеграционният процес да не пропуска Западните Балкани. Това е исторически шанс за тях, защото ще им помогне да загърбят "тежкото бреме на конфликтите".

"Националистичните доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Следователно, засилването на добросъседските отношения е фундамент за политиката на разширяване и е ясен индикатор, че желаещите да се присъединят страни искрено са прегърнали европейските ценности". Българският държавен глава използва случая и да призове България да бъде приета в Шенген, тъй като тя е лоялен партньор в ЕС и се грижи добре за охраната на външната си граница.

Европа, изградена на принципи, а не на интереси

ЕС трябва да се върне към принципите си, а не да се поддава на интересите. "Трябва да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенство на закона, човешките права и свободите, териториалната цялост, суверенитета и ненарушимостта на границите във всяка страна в Европа и света", каза Плевнелиев, с което косвено разкритикува тенденциите към нелиберална демокрация, които се забелязват в централна Европа и периферията й. В този смисъл Плевнелиев обяви, че България вече не се намира в европейската периферия, а се е превърнала във фронтова държава по въпросите на Украйна, Русия, миграцията. "Защото ние, българите, сме се научили, че географията не може да се промени, но само европейската интеграция може да превърне рисковете на географията във възможност".

Той даде силна подкрепа за механизма за разпределение на бежанците, но подчерта, че трябва да се прави разлика между онези, които бягат, за да спасят живота си и онези, които търсят по-добра икономическа перспектива. Заяви, че ключът към интеграцията на мигрантите е образование.

За отворена и споделена икономика

Плевнелиев призова и за нов икономически модел в Европа, който да бъде динамичен и отворен. "Не бива да се страхуваме от феномени като споделената икономика, електронната търговия. Вместо това, трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивен начин", заяви президентът дни след като ЕК също обяви подкрепата си за споделената икономика и призова да не се поставят ограничения пред компании като Uber, Airbnb и др. "Европа трябва да стане лидер на нова индустриална революция, на променящи иновации и цифровите технологии", е визията на българския президент за бъдещето, която е доста близка до възгледите на естонския му колега Тоомас Хендрик Илвес.

Българският държавен глава завърши като напомни, че България е била винаги слаба, когато била сама. Днес тя е силна в ЕС и НАТО. Той беше аплодиран от пълната пленарна зала в Европарламента. Евродепутатите станаха на крака, а председателят Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) нарече речта му "смела".

ЕС-Русия