Няма да има отваряне на глава 23, докато не се изпълнят хърватските искания

Аделина Марини, June 3, 2016

Сърбия ще получи зелена светлина за отваряне на глава 23, едва когато всички интереси, позиции и мнения на страните-членки бъдат интегрирани в обща позиция на Съвета. Това обясни хърватският министър на външните работи Миро Ковач на извънредна пресконференция в Загреб, свикана за да изчисти множеството недоразумения от последните дни, породили се включително и от некоректно предадена информация от хърватски медии. Той заяви, че Европейската комисия е интегрирала и трите искания на Хърватия, заради които Загреб наложи вето върху отварянето на една от трите най-важни глави в преговорния процес със Сърбия - 23 "Съдебна система и основни права". Трите искания са свързани с правата на националните малцинства, закона за универсалната юрисдикция при процесуирането на военни престъпления и пълното сътудничество с трибунала за военните престъпления в бивша Югославия в Хага.

Тепърва предстои проектът на обща позиция да бъде одобрен от Съвета на министрите, добави още той. За по-добро стиковане на хърватските позиции следващата седмица ще бъде създадена междуресорна работна група, в която ще участват министерството на правосъдието, министерството на вътрешните работи и министерството на военноветераните. С посредничеството на външно министерство в тази група ще бъдат координирани хърватските позиции, за да може те да бъдат качествено интегрирани в общата европейска позиция за отварянето на глава 23. Миро Ковач даде ясно да се разбере, че не става дума за нови условия, а за определяне на показателите, които съпровождат отварянето и затварянето на всяка преговорна глава, откакто преговорната методология се промени преди няколко години. "Това значи нещо, което Сърбия ще трябва да направи на следващ етап преди да бъдат формулирани показателите за затваряне на главата", обясни Миро Ковач.

Според новата преговорна методология, приложена за първи път спрямо Черна гора, в началото на преговорния процес се отварят главите, които се оказаха най-трудни за страните от Югоизточна Европа. Това са 23-а и 24-а, които покриват съдебната система, основните човешки права, правата на малцинствата и медийната независимост. Тези глави се отварят първи и се затварят последни. В случая на Сърбия още една глава е с толкова голямо значение - 35, която се занимава с решаването на отношенията между Сърбия и Косово. Сръбският случай е различен и по друго. Поради тежки геополитически различия между ЕС и Сърбия, вместо от глава 23 и 24 преговорният процес започна от незначителна глава, към която се добави и 35-а. Надеждата на Сърбия, но и на ЕС, е 23-а и 24-а да бъдат отворени през юни. Миро Ковач е убеден, че това е абсолютно възможно. За целта е необходимо Сърбия да се ангажира да изпълни новите показатели.

Хърватия се съгласи да вдигне резервата си, ако нейните искания бъдат интегрирани в преговорната позиция на ЕС. Проект на позицията беше изготвен от Европейската комисия и изпратен на страните-членки на 2 юни. Документът, с който euinside разполага, показва, че всички искания на Загреб са взети предвид. Общата оценка в документа, е че Сърбия все още е далече от изпълнението на европейското законодателство по глава 23 и ще са необходими "значителни и постоянни усилия", за да се гарантира, че всичко ще бъде изпълнено до момента на членството. Най-големите проблеми на този етап са свързани с независимостта, безпристрастността, отчетността и ефективността на съдебната система. Цялата система на разследване, процесуиране и преследване на военни престъпления изисква подобрения. Отправя се призив за добро регионално сътрудничество и добросъседски отношения при преследването на военни престъпления, "включително и целта да се избягват конфликти на юрисдикция", се казва в документа, което е отговор на искането на Загреб за прилагането на закона за универсалната юрисдикция.

В проектопозицията на медиите е отделено сериозно внимание. Казва се, че наскоро приетите медийни закони трябва да бъдат допълнени с още мерки, които да осигурят "свободен, прозрачен и плуралистичен медиен пейзаж". Подчертава се колко е важно да се спазва свободата на изразяване и независимостта на медиите, включително и "опазването на физическата цялост на журналистите". ЕС отдава голямо значение на постигането на резултати при разследването на убийствата на журналисти.

Според документа, правната рамка на Сърбия за защита на правата на членовете на национални малцинства е над средното като качество, но проблемът е с изпълнението. В Сърбия са налице сериозни недостатъци по отношение на практическото прилагане на защитата на основните права. На няколко места в документа са споменати исканията на Хърватия, но и на България по отношение на националните малцинства. Настоява се Сърбия да изпълнява правните разпоредби за правото на използване на езиците на малцинствата при контактите им с властите на местно ниво, да се гарантира достъпът до медии на езиците на малцинствата. Сърбия е призована също да предприеме мерки, за да осигури "адекватно представителство" в публичната администрация на националните малцинства "чрез създаването на подходящи критерии за назначаване, посочени в законодателната рамка". Последното също е често споменавано искане на Хърватия.

Всички тези искания са част от показателите (benchmarks) в проектопозицията на Съвета. Онези, за които настоява Хърватия са:

- Сърбия да осигури адекватни разследвания на твърдения и равното третиране на заподозрени, независимо от националността или етническият им произход, или този на жертвите; Сърбия да предостави първоначален списък с разследвания, обвинения и съдебни решения на висок брой дела, включително и срещу високопоставени заподозрени; да гарантира пропорционалност на присъдите и да съобрази осъдителната си политика с международните стандарти на наказателното право;

- Сърбия да се ангажира конструктивно с други страни в региона и да осигури бърза размяна на информация;

- Сърбия да сътрудничи изцяло с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (включително и като приема изцяло и изпълнява неговите решения и присъди) и с Механизма за международните наказателни трибунали;

- Сърбия да изпълни плана за действие за ефективното изпълнение на съществуващите права на националните малцинства, като се вземат предвид препоръките на третото становище за Сърбия, издадено от Консултативния комитет на Съвета на Европа по конвенцията за защита на националните малцинства с особен акцент върху образованието, използването на езиците на малцинствата, достъп до медии и религиозни служби на малцинствени езици и адекватно представителство в публичната администрация. Сърбия да следи изпълнението му [на плана за действие] и да оцени въздействието му до края на 2018-а година;

Хърватският външен министър подчерта, че страната не създава двустранни проблеми, а работи да се уважава върховенството на закона, което, по неговите думи, е идентичността на ЕС. Сърбия е поканена от Съюза да представи своята преговорна позиция. Отварянето на глава 23 ще зависи изцяло от преговорните позиции на двете страни. От дискусията, която се проведе в комитета на постоянните представители става ясно, че подкрепата за интегрирането на хърватските искания в преговорната позиция е голяма. България е изразила задоволство от това, че и българските искания ще получат адекватно отражение. Подкрепа в този дух е изразила и Румъния. Германия, Италия и Австрия са изразили надежда глава 23 да бъде отворена през юни.

euinside в Хърватия